4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 155 София, 23.03.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №98/2011 година. Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] - Варна, против въззивно определение №543/18.10.2010 г. по гр.д.№496/2010 г. по описа на Ш. окръжен съд, трети. Обстоятелствата по делото са следните: С решение №847/08.01.2010 г. по гр.д.№3088/2009 г. Шуменският районен съд, ХІІІ състав, е уважил изцяло предявените от Надежда С. Ц. от[населено място] против [фирма] - Варна, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ. Със същото решение е уважен и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ засумата1419,80 лева, като до пълния предявен размер – 1800 лева, този иск е отхвърлен. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба, вх.№6025/01.4.2010 г., от ответника по исковата молба - [фирма] - Варна, в частта му, с която са уважени претенциите. С разпореждане от 21.6.2010 г. по горепосоченото дело въззивната жалба е върната като просрочена. С определение №543/18.10.2010 г. по гр.д.№495/2010 г., по частна въззивна жалба от ответника по исковата молба - [фирма] – Варна, Шуменският окръжен съд, е потвърдил разпореждането на първата инстанция от 21.6.2010 г. Съдът е приел, че разпореждането на първата инстанция е правилно, тъй като при разглеждане на дело по бързото производство не се прилагат правилата на чл.259 ал.1 и чл.283 ГПК и моментът, от който да тече срокът за въззивно и касационно обжалване е датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си. Изложени са изводи, че обстоятелството, че ответникът – частен въззивен жалбоподател, не е присъствал в съдебното заседание пред първата инстанция, на което е посочената датата на обявяване на решението, не е основание срокът за обжалване да започне да тече от друг момент. Съдът е приел също така, че ответникът по исковете бил призован редовно за последното съдебно заседание в районния съд, а молбата му за отлагане на делото е получена един ден след приключване на устните прения. Относно възраженията на частния въззивен жалбоподател, че делото не следва да се гледа по реда на бързото производство, тъй като същото е било спряно по взаимно съгласие, е прието, че то е неоснователно, тъй като предметът на делото попада в приложното поел на чл.310, т.1 ГПК, която не съдържа препращаща норма към общия исков процес. Срещу въззивното определение на Ш. окръжен съд. е подадена частна жалба от ответника по исковата молба - [фирма] – Варна, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните процесуалноправни въпроси, които според частния касационен жалбоподател са съществени: 1. Кой е началния момент, от който следва да се брои срока за обжалване на постановеното в условия на бързо производство решение при условие, че решението е било връчено на страната със съобщение на дата, различна от тази, на която същото е било постановено и която съвпада с деня посочен от съда в последното по делото заседание като дата, на която ще обяви решението си, съгласно чл.315, ал.2 ГПК ?; 2. Дали след като бързото производство е било спряно за срок от шест месеца, разглеждането му продължава по правилата на бързото производство или по общия ред ?, и 3. Нарушаването от въззивния съд на чл.107, ал.2 ГПК/отм./, доколкото същият не е отложил делото, проведено в съдебно заседание на 15.6.2010 г., въпреки, че са били налице кумулативно предвидените предпоставки за това – страната и нейния пълномощник да не могат да се явят, поради неотстранимо препятствие ?. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба и продължаване на съдопроизводството по въззивната жалба. Ответницата по частната жалба – Надежда С. Ц., посредством процесуалния си представител – адв. Р., е депозирала отговор по чл.276 ГПК. За да се произнесе по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси съдът съобрази следното: По първия процесуалноправен въпрос – “Кой е началния момент, от който следва да се брои срока за обжалване на постановеното в условия на бързо производство решение при условие, че решението е било връчено на страната със съобщение на дата, различна от тази, на която същото е било постановено и която съвпада с деня посочен от съда в последното по делото заседание като дата, на която ще обяви решението си, съгласно чл.315, ал.2 ГПК ? “ съдът намира следното: В производството по глава Х. ГПК, което е особено исково производство, със специална правна норма е определен момента, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване. Този момент е датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си. Това става в открито съдебно заседание и то онова, в което са приключили устните състезания. При това положение правата на страните по спора не се нарушават при тяхно отсъствие в това заседание. Релевантната за обжалване е датата, която съдът е посочил на основание чл.315, ал.2 ГПК. Смисълът на визираната правна норма е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата от съдебния спор и съдържанието на решението, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на съдебните решения към съответния съд, който е публичен. По втория процесуалноправен въпрос – “Дали след като бързото производство е било спряно за срок от шест месеца, разглеждането му продължава по правилата на бързото производство или по общия ред ? “, съдът намира следното: Разпоредбите на глава Х. не предвиждат преминаване от бързо производство към правилата на общия исков ред. Поради това след възобновяване на производството на основание чл.230, ал.1 ГПК, то следва да се разглежда реда на посочената глава от ГПК. По третия процесуалноправен въпрос - Нарушаването от въззивния съд на чл.107, ал.2 ГПК/отм./, доколкото същият не е отложил делото, проведено в съдебно заседание на 15.6.2010 г., въпреки, че са били налице кумулативно предвидените предпоставки за това – страната и нейния пълномощник да не могат да се явят, поради неотстранимо препятствие ? съдът намира следното: Поставеният въпрос не следва да бъде обсъждан, тъй като е фактически и по естеството си представлява касационно оплакване. В частната касационна жалба се навеждат доводи изцяло изходящи от поставените в изложението въпроси и конкретизирани с оглед конкретния случай като се навеждат и доводи по съществото на спора. Моли се за отмяна на обжалваното решение и прекратяване на производството. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и взе предвид отговора на ответницата в настоящото производство, намира, че жалбата отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна последните съображения: Определението за Ш. окръжен съд е правилно. С оглед отговора на първия въпрос касационната инстанция намира, че въззивната жалба е върната правилно като просрочена.От данните по делото се установява, че първоинстанционното решение е обявено на съдебните решения на 08.01.2010 г. В процесния случай твърдението на частния жалбоподател, че му е изпратено съобщение за решението, което той е получил по-късно и е подал въззивната си жалба в срок е ирелевантно, тъй като съгласно правната норма на чл.315, ал.2 ГПК, срокът за обжалване тече от датата, обявена от съда в последното съдебно заседание. Посоченото съобщение за постановяване на решението има само информативен характер. Неоснователно е оплакването на частния касационен жалбоподател, че след като производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1 ГПК, то след възобновяването му е следвало да продължи по общия исков ред. В посочения смисъл е отговорът на втория поставен въпрос. Неоснователно е и оплакването, наведено като трети въпрос в изложението, а именно че е било налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като делото не е било отложено в проведеното последно заседание пред първата инстанция, след като страната и нейния пълномощник не са могли да се явят, поради неотстранимо препятствие. Оплакването не съответства на действителното процесуално положение. По делото липсват доказателства за твърдяното процесуално нарушение към момента на провеждане на последното съдебно заседание пред първата инстанция., поради което не са налице елементите от фактическия състав на чл.142, ал.2 ГПК. Останалите оплаквания, по съществото на спора, не следва да се разглеждат, тъй като са неотносими към предмета на частната касационна жалба. Изложеното сочи на неоснователност на частната касационна жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение №543/18.10.2010 г. по гр.д.№495/2010 г. по описа на Ш. окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: