Р Е Ш Е Н И Е   № 158   София, 01 април 2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесет и втори март.......  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА                                                                           при участието на секретаря……КРИСТИНА ПАВЛОВА..........…и в присъствието на прокурора.....ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ..........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 18 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Д. В. срещу решение № 497/ 15.12.2009 г. по внохд № 698/09 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 2/ 22.01.2008 г. по нохд № 3549/06 г. на Софийския градски съд. С жалбата, поддържана от защитата в съдебно заседание, се правят оплаквания, относими към всички касационни основания по чл.348 от НПК. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на подсъдимия или намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните установи следното:   С присъдата Софийският градски съд признал подсъдимия Б. Д. В. за виновен в това, че на 06.12.2005 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение в Т. И. и с това му причинил вреда в размер на 495.98 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Съдът оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение по чл.302 т.1 от НК.   Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения се мотивират с доводите, че разследването срещу В. е водено в нарушение на разпоредбата на чл. 132 ал.2 от Конституцията, че са извършвани процесуално следствени действия без неговото участие, че е нарушено правото на защита на подсъдимия и изискването за справедлив процес по смисъла на чл.6 т.3 “D” от ЕКЗПЧОС, тъй като присъдата почива на свидетелски показания, дадени по реда на чл.210а от НПК /отм./. Върховният касационен съд не споделя оплакванията. Абсолютно същите възражения са правени пред предходните съдебни инстанции, които са изложили изчерпателни съображения за тяхната неоснователност. Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.2 от Конституцията / в сила към момента на деянието/ не може да бъде повдигано обвинение срещу действащи магистрати без разрешение на Висшия съдебен съвет. Ограничението е спазено, тъй като обвинението спрямо В. е повдигнато след решение на ВСС за освобождаването му от длъжност. Не съществуват законови ограничения за провеждане на наказателното производство, което се образува поради факта на извършеното престъпление, а не спрямо определено лице. Спазени са изискванията на чл. 23 ал.4 и чл. 192 ал.1 от НПК /отм./, като наказателното производство е образувано от прокурор при СГП, а следствените действия по делото са извършени от следовател от НСл. С. Претърсването на кабинета на подсъдимия и изземването на инкриминираната сума е осъществено след образуването на наказателното производство с постановление на прокурора, поради което възражението на защитата в обратния смисъл е лишено от фактическо основание. Неоснователно е възражението, че вътрешното съдийско убеждение е формирано в нарушение на процесуалните изисквания по чл.14 от НПК, тъй като се гради върху показанията на свидетел, дадени по реда на чл.210а от НПК/отм./ Съдът е извършил необходимото за призоваване и лично изслушване на св. Т, ръководейки се от принципите за равнопоставеност, устност и състезателност на процеса, които са гаранция за осъществяване на справедлив съдебен процес по смисъла на процесуалния ни закон и на чл.6 от ЕКЗПЧОС. В крайна сметка е пристъпил към приобщаване на тези показания към доказателствената съвкупност след даденото съгласие от подсъдимия и неговата защита, именно за да бъде не бъдат нарушени правата му, гарантирани от Конвенцията. От протокола от съдебното заседание на 30.10.2007 г. е видно, че подсъдимият се е отказал от правото си да задава въпроси на свидетеля И е дал съгласие за прочитане на показанията му и то след като съдът му е разяснил последиците от това. Затова настоящият касационен състав не споделя възражението за нарушено право на защита. Софийският апелативен съд е подложил показанията на св. И на внимателна проверка и подробно е мотивирал извод за тяхната достоверност, изхождайки от това, че са последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалите събрани доказателства. Анализирал е и обясненията на подсъдимия, като е изложил аргументи защо не им дава вяра. Както вече бе посочено, съдът е отговорил и на всички направените пред него възражения. Затова Върховният касационен съд намира, че решението не страда от процесуални пороци, които да налагат отмяната му.   Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон.становените по делото факти сочат, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл.209 ал.1 от НК. Той е възбудил и поддържал заблуждение в И. , че от него зависи да изготви справка до сектор “Издирване” за прекратяване на издирването му по следственото дело, възползвайки се от неосведомеността на пострадалия и така го е мотивирал да извърши акта на имуществено разпореждане с инкриминираната сума. Въззивният съд е изложил изключително подробни правни съображения за наличието на съставомерните признаци на престъплението, които изцяло се споделят от този съд и не е необходимо да бъдат повтаряни. Обстоятелството, че в резултат на действията на правоохранителните органи пострадалият е получил обратно парите си не води до извод за обективна несъставомерност, както се възразява от защитата, тъй като имотната вреда за пострадалия настъпва в момента на даването на сумата и към този момент престъплението е довършено. Неоснователно е и възражението, че съдът е допуснал нарушение на закона, осъждайки подсъдимия за престъпление, срещу което не се е защитавал. Възприетите от решаващите съдилища факти са идентични с отразените в обвинителния акт, по които В. се е защитавал още от досъдебното производство, поради което съдът е разполагал с процесуална възможност да квалифицира деянието в по-леко наказуемо престъпление. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия.   Върховният касационен съд намира наложеното наказание за справедливо по размер и начин на изтърпяване. Софийският градски съд внимателно е анализирал смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и е мотивирал извод, възприет като правилен и законосъобразен и в решението на въззивната инстанция, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Индивидуализирано в рамките на една година лишаване от свобода, наказанието е в пълно съответствие със степента на обществена опасност на извършеното и ниската лична обществена опасност на подсъдимия. Настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за допълнително намаляване на наказателната санкция, нито за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. Неотносим към решаване на въпроса за наказанието е и абсурдния довод, че пострадалият е съзнал условия и предпоставки за извършване на престъплението, тъй като неколкократно напускал страната по време на досъдебното производство, водено спрямо него от подсъдимия.     При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 497/ 15.12.2009 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 698/09 г.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: