Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 147   гр. София, 06.10.2009 година                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 85 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. „Б” АД, гр. С. чрез процесуален представител адв. В срещу решение № 258 от 19.06.2008г. по гр. д. № 4071/2006г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение, с което е оставено в сила решението от 08.08.2006г. по гр. д. № 8563/2005г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 74 състав и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 5, изр. 2 ГПК /отм./ сумата 201,14 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен изцяло предявеният от З. „Б” АД, гр. С. срещу З. „Д”, гр. С. иск с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, вр. чл. 405 /отм./ ТЗ за сумата 2 685,60 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до пълното й изплащане, искането за присъждане на разноски и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 201,14 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага доводи, че съдът в противоречие със закона и практиката на ВКС се е произнесъл по въпросите относно приложимостта на чл. 75, ал. 1 от ЗЗ. , погасителния ефект на изпълнението на задължение, когато не е направено на кредитора, тълкуване на доказателства, неоспорени от насрещната страна, удостоверяващи факта на плащане в полза на упълномощено лице, както и в кои случаи може да се приеме, че е налице упълномощаване, респективно потвърждаване на изпълнение, направено на лице, което не е кредитор. Касаторът прави оплакване, че в противоречие с чл. 127, ал. 1 и чл. 188 ГПК /отм./ събраните писмени доказателства са тълкувани по превратен начин, не са съобразени представените удостоверение от кредитора и застрахован по имуществената застраховка, с което се потвърждава, че е получил обезщетението по процесната щета и е предоставил и потвърдил представителната власт на лицето, получило обезщетението – И. В. И. , и неоспореното пълномощно. Ответникът З. „Д”, гр. С. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 208 от 22.04.2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е решил материалноправния въпрос относно изпълнението на парично задължение на лице, което не е кредитор и в този смисъл по приложението на чл. 75, ал. 1 от ЗЗ. , и процесуалноправния въпрос, свързан със служебните задължения на въззивния съд да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, спазвайки определени изисквания, ред и условия за постановяване на решението. За да направи извод, че активната легитимация на ищеца по регресния иск не е доказана, въззивният съд е приел, че представеното по делото пълномощно без дата, съгласно което застрахованият по застраховка „К” „Д” ЕООД чрез управителя си П. П. упълномощава И. И. да представлява дружеството пред органите на КАТ и застрахователните дружества, с права да получава суми по щети, не установява осъществяването на фактическия състав на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Изложени са съображения, че в застрахователна преписка по щета № 15210/20.11.2000г. няма позоваване на представеното пълномощно, в пълномощното няма посочена дата на издаване, поради което съдът не може да провери валидността му към процесния период, а други доказателства за упълномощаването на И. И. да получи плащането на застрахователното обезщетение по делото не са сочени. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Неправилен е изводът на въззивната инстанция, че активната легитимация на ищеца по регресния иск не е доказана. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ задължава съда при постановяване на решението да обсъди и прецени всички събрани в първоинстанционното и въззивното производство доказателства в тяхната взаимовръзка, доводите на страните и въз основа на тях да установи възникналите факти и обстоятелства и приложи материалния закон, а съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ трябва да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право. Решаващият съдебен състав е нарушил определените в посочените разпоредби изисквания и ред за постановяване на съдебния акт, тъй като не е обсъдил представеното пред Софийски районен съд в съдебно заседание на 21.04.2006г. писмено доказателство – удостоверение, издадено на 20.03.2006г. от управителя на „Д” ЕООД П. В. П. От посоченото удостоверение, обсъдено в неговата взаимовръзка с разходен касов ордер № 5056/03.01.2001г., издаден от З. „Б” АД, гр. С., и пълномощно от П. В. П. като управител на „Д” ЕООД, се установява, че застрахователят е изплатил на застрахованото дружество чрез И. В. И. застрахователното обезщетение в размер 2 685,60 лв., Ивайло И. е бил упълномощен от управителя на застрахованото дружество да получи застрахователното обезщетение и сумата е отишла в полза на „Д” ЕООД. При така изложените фактически констатации се налага изводът, че е налице хипотезата на чл. 75, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба длъжникът следва да престира на кредитора или на лицата, овластени да действат от името и за сметка на кредитора. Имат право да действат от името и за сметка на кредитора неговите пълномощници, законните му представители или лицата, овластени от съда. В настоящия случай изпълнението на задължението е направено на кредитора чрез овластено от него лице. Небосновано е становището на въззивния съд, че в застрахователна преписка по щета № 15210/20.11.2000г. следва да има позоваване на представеното пълномощно. За да има редовно плащане, е достатъчно пълномощното да бъде представено пред застрахователя, като не е налице законово изискване същото да бъде описано в други документи по образуваната при застрахователя щета. Ако пълномощното е изготвено след извършване на плащането с приложения по делото разходен касов ордер, то тогава би била налице хипотезата на чл. 75, ал. 1, изр. второ ЗЗ. , тъй като представителят на застрахованото дружество – кредитор на касатора е потвърдил плащането и се е възползувал от него. Следователно задължението за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „А” е изпълнено редовно от застрахователя „Б” АД на застрахованото дружество. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, които са довели до неправилно приложение на материалния закон – чл. 75, ал. 1 ЗЗ. и необоснованост на обжалвания съдебен акт. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК същият следва да бъде отменен по отношение на дължимото застрахователно обезщетение и съответния размер на разноските и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да бъде решено по същество. Видно от протокол за ПТП № 0237214/20.11.2000г., застрахователна полица № 0001030201/05.07.2000г. и застрахователна полица № 0606697/ 30.07.2000г., налице са и останалите предпоставки за уважаване на предявения регресен иск: 1/ З. „Б” АД, гр. С. е застраховател по застраховка „А” на товарен автомобил „Мерцедес 310 D” с рег. № С* собственост на „Д” ЕООД; 2/ застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило на 20.11.2000г., т. е. в срока на действие на застраховка „А” за товарен автомобил „Мерцедес 310 D” и срока на действие на застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „О” с рег. № В* и рама № W0L000087K1235325; 3/ „Д” АД, гр. С. е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на лек автомобил „О” с рег. № В* и рама № W0L000087K1235325, чийто водач е причинил застрахователното събитие. Водачът на лек автомобил „О” Ю. В. М. е причинил процесното ПТП, тъй като движейки се на 20.11.2000г. по ул. „И” от 20-та поликлиника с посока бул. „Ц”, на кръстовището при маневра ляв завой не е пропуснал при наличие на знак Б1 движещия се по бул. „Братя Бъкстон” от Борово в посока Красно село т. автомобил „Мерцедес 310 D”. И. се установява от протокол за ПТП № 0237214/20.11.2000г. и заключението на съдебната авто-техническа експертиза. Обстоятелството, че между водача на лек автомобил „О” Ю. В. М. и ответника „ застраховане” АД, гр. С. няма сключен застрахователен договор, е без значение за спора. Независимо от това кое е лицето, което управлява и използва моторното превозно средство - собственикът, ползвателят, държателят или водачът, то може да причини вреди на трети лица, вследствие на което да се стигне до ангажиране на неговата отговорност. Ето защо застрахователният договор се сключва между застрахователя и застраховащия в полза на всички тези лица /собствениците, ползвателите, държателите и водачите/, които имат качеството застраховани. За определянето на техния кръг са меродавни по-скоро фактически критерии, каквито са управлението и използването, отколкото правни, какъвто критерий би могъл да бъде изричното посочване в договора. По този начин са защитени по-добре интересите на лицата, претърпели вреди, каквато е и целта на въвеждането на задължителността на застраховката „Гражданска отговорност”. Законът за застраховането /отменен, но действал към момента на настъпване на ПТП/ разбира под водач лицето, което непосредствено управлява МПС, без същото да бъде негов собственик, ползвател или държател. За да бъде обхванат от застрахователната закрила, е необходимо той да бъде упълномощен от последните три групи лица. Терминът упълномощаване в случая не означава, че на водача се предоставя представителна власт по смисъла на чл. 36 и сл. от ЗЗ. , а че му се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на МПС, независимо в чий интерес.пълномощаването е волеизявление на собственика, ползвателя или държателя друго лице да управлява МПС за определено време. То може да бъде изразено, както изрично, писмено или устно, така и с конклудентни действия. Водачите, които управляват МПС със съгласието на застрахованите лица, т. е. упълномощените за водачи лица, се считат за застраховани за времето, за което са били упълномощени. Юксел В. М. е бил упълномощен от собственика на лекия автомобил М. В. М. да го управлява, тъй като в него са се намирали, както ключът на автомобила, така и талонът и застрахователната полица за застраховка „Гражданска отговорност”. Талонът и застрахователната полица са представени на длъжностното лице, извършило огледа на място на настъпилото ПТП и по делото не са налице никакви данни за уведомление от страна на собственика на автомобила за неговото противоправно отнемане, респективно кражба на регистрационния талон на автомобила и застрахователната полица. С факта на предаване на ключовете, талона, застрахователната полица и самото МПС водачът се счита за упълномощено лице да управлява автомобила. Поради това Ю. В. М. се счита за застрахован по посочената застрахователна полица и е обхванат от застрахователната закрила. Касаторът З. „” АД е встъпил в правата на застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът /касаторът/ би могъл да встъпи в правата на застрахования при него водач, които последният има, както по отношение на причинителя на вредата съгласно чл. 45 ЗЗ. , така и срещу неговия застраховател по риск застраховка „Гражданска отговорност” съобразно прекия иск по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ. Смисълът на суброгацията по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ е, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят получава всички права, които застрахованият е имал срещу причинителя, а именно право да предяви иск срещу причинителя на вредата в резултат на причиненото ПТП и право да предяви иск срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Съгласно чл. 399, ал. 2 /отм./ ТЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието. Видно от заключението на съдебната авто-техническа експертиза, стойността за възстановяване на товарния автомобил по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие е 2 640 лв. Следователно дължимото застрахователно обезщетение е в размер 2 640 лв., предявеният иск по чл. 402, ал. 1 /отм./ във връзка с чл. 407 /отм./ ТЗ е доказан по основание за посочения размер, поради което въззивното решение следва да се отмени за сумата 2 640 лв. и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 17.10.2008г. до окончателното плащане. В частта за разликата над тази сума до пълния предявен размер 2 685,60 лв. искът е неоснователен, поради което въззивното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК дължимите от ответника на касатора разноски за всички съдебни производства са общо в размер 991,72 лв., изчислени съразмерно на уважената част от предявения иск. Ответникът не е направил разноски за касационното производство, поради което такива не му се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК /преди чл. 64, ал. 5, изр. второ от отм. ГПК/ касаторът дължи на ответника сума в размер 10,24 лв. – възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанционни производства /по 5,12 лв. за всяко/, изчислено съразмерно на неоснователната част от исковата претенция. Следователно въззивното и първоинстанционното решение следва да се отменят в частта за разноските за разликата общо над 10,24 лв. до присъдените размери. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 258 от 19.06.2008г. по гр. д. № 4071/2006г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение в частта, с която е оставено в сила решението от 08.08.2006г. по гр. д. № 8563/2005г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 74 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „Б” АД, гр. С. срещу З. „Д”, гр. С. иск с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, вр. чл. 405 /отм./ ТЗ за сумата 2 640 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба до пълното й изплащане, искането за присъждане на разноски и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата над 10,24 лв. до 402,28 лв. – възнаграждение за юрисконсулт за първоинстанционното и въззивното производство, и вместо това постановява: ОСЪЖДА З. „Д”, гр. С., ул. „Г. Бенковски” № 3 да заплати на З. „Б” АД, гр. С., бул. „Витоша” № 17, съдебен адрес гр. С., бул. „Джеймс Баучър” 87 основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, вр. чл. 405 /отм./ ТЗ сумата 2 640 лв. /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/, представляваща изплатено от З. „Б” АД на „Д” ЕООД, гр. С. застрахователно обезщетение по застраховка „А” за вреди на товарен автомобил „Мерцедес 310 D” с рег. № С* в резултат на ПТП, причинено на 20.11.2000г. от лек автомобил „О” с рег. № В* и рама № W0L000087K1235325, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2005г. до окончателното плащане и на основание чл. 78 ГПК сумата 991,72 лв. /деветстотин деветдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ - разноски за всички съдебни производства. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 258 от 19.06.2008г. по гр. д. № 4071/2006г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Д отделение в останалата част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.