Р Е Ш Е Н И Е № 190 София, 27.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ , Търговска колегия в съдебно заседание на 30.10.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 945 /2009 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 603 от 09.06.2009 год., по гр.д.№ 209/2009 год., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 4.12.2008 год., по гр.д. № 2966 /2008 год. и по предявените от В. С. Г. обективно съединени искове с по чл. 226, ал.1 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД е осъден касатора, като ответник, да и заплати сумата 200 000 лв./ двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпила в резултат на виновно предизвикано на 07.04.2006 год. ПТП от водача на микробус “Ситроен Джъмпер” с ДК № С – 97-55 НК П. М. В. смърт на дъщеря и - Н. Ц. А. на 26 год., б.ж. на [населено място] . С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение и алтернативно за неговата неправилност- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Изложените подробни съображения за липса на активна процесуална легитимация и правен итрес за ищцата от предявения пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, обуславящи твърдяната недопустимост на постановения въззивен съдебен акт са обосновани с успешно упражнено от последната по реда на чл.45 ЗЗД право на обезвреда срещу прекия причинител на вредата в образуваното срещу него наказателно производство по Н.О.Х.Д. № 1254/2007 год. на СГС, приключило с влязла в сила присъда, в което гражданският и деликтен иск е бил уважен. Алтернативното оплакване в касационната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт се основава на съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и на установения от законодателя принцип на справеливост при определяне конкретния размер на присъденото на ищцата обезщетение, предвид липсата на създадена презумпция относно тежестта на причинените при смърт на низходящ неимуществени вреди, обуславяща необходимост от тяхното главно и пълно доказване в процеса, което, според касатора, в случая не е било проведено. Касационното обжалване е допуснато с определение № 485/27.05.2010 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото процесуалноправен и материалноправен въпроси, свързани с допустимостта и основателността на прекия иск на пострадалия от деликт срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента, при наличие на издаден въз основа на влязла в сила присъда и уважен в наказателното производство деликтен иск по чл.45 ЗЗД, изпълнителен лист срещу последния. На осн. чл.292 ГПК производството по делото е спряно до произнасяне на ТР на ОСТК на ВКС по т.д.№ 1/2010 год. , имащо за предмет същите тези въпроси, като на осн. чл.230, ал.1 ГПК същото е възобновено с определение № 178 от 15.06.2012 год.. Ответната по касационната жалба страна чрез процесуалния си представител адв.Ч., е възразила в срока по чл.287, ал.1 ГПК както срещу допускане на касационното обжалване, така и срещу основателността на поддържаните касационни основания в проведеното по делото съдебно заседание, излагайки подробни доводи в тази насока. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е счел за доказани, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, наличието на елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ, обуславящи ангажиране пряката отговорност на застрахователя на делинквента за обезвреда на приченените на ищцата, в резутат на виновно предизвиканото на 07.04.2006 год. ПТП от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ответното АД, неимуществени вреди от настъпила смърт на 26 годишната и дъщеря - Н. Ц. А., б.ж. на [населено място] - наличие на валидно застрахователно правоотношение към момента на осъществения деликт, настъпило застрахователно събитие, неправомерни действия от страна на водача на процесния микробус, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилите за ищцата вредоносни последици. При преценка вината на виновния за ПТП водач на моторно превозно средство въззивният съд е взел предвид влязлата в сила присъда по НОХД № 1254/2007 год. на СГС, имаща задължителен характер за гражданския съд, в посочените в чл.300 ГПК нейни предели. Като лишено от основание в закона решаващата инстанция е отрекла основателността на въведеното от ответника правоизключващо възражение за недопустимост на иска, мотивирано със съображения за липса на правна възможност при ангажирана с влязла в сила присъда деликтната отговорност на делинквента за обезвреда, от пострадалите да се търси обещетяване на същите претърпени вреди и от застрахователя на неговата гражданска отговорност, вкл. с оглед отсъствие на създадена от законодателя процесуална възможност за кумулативно пасивно съединяване на двата иска. В съобразителната част на обжалвания съдебен акт въззивният съд се позовал на отсъствие на визираната в ППВС № 7/ 77 год. хипотеза и излагайки подробни съображения относно различните правни основания на претендираните вземания, различния характер на отделните искови претенции - по чл.45 ЗЗД и по чл. 226, ал.1 КЗ, предявени и в отделни съдебни производства, както и на липсата на субективна идентичност на делата е приел, че силата на пресъдено нещо на постановеното против прекия причинител на вредата съдебно решение, не е процесуална пречка за предявяване на иска срещу застрахователя на гражданската му отговорност по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, към която дори хипотезата на изплатено от първия обезщетение, каквато случая не е налице, предвид наличието само на издаден в полза на ищцата изпълнителен лист, без предприето изпълнение по същия, водеща до неоснователност на иска по чл.226, ал.1 КЗ, е неотносимо. Позовавайки се на необратимия характер на полученото непозволено увреждане с ноторно непреодолима болка, сериозността на деянието на водача и начинът на неговото извършване – движение с неразрешена скорост и непропускане на преминаваща по пешеходна пътека пешеходка, съществувалите отношения на обич и привързаност между ищцата и нейната дъщеря, възрастта на починалата, възрастта на майката, моралната подкрепа, която последната е получавала от починалата си дъщеря и основателно е очаквала и в бъдеще, поради нетрудоспособност от 92% на другото и дете и болезненият начин, по който несъмнено се е отразила на психиката и тази внезапна загуба Софийски апелативен съд е приел, че сумата от 200 000 лв. се явява необходима и достатъчна, за да обезщети пострадалата според вложения от законодателя в чл.52 ЗЗД критерии за справедливост. Като неоснователно в тази вр. решаващият съд е счел въведеното от ответника - застраховател възражение за липса на проведено пълно и главно доказване в процеса на преживяните от ищцата болки и страдания, излагайки подробни съображения, че при безспорно установените сърдечни отношения на обич и привързаност между пострадалата и нейното починало 26 годишно дете, понесените от последната морални болки и страдания от загубата му, като ноторни за едно от най- силните и непреодолими емоционални преживявания на човека, не се нуждаят от изрично доказване. Решението е допустимо и следва да бъде потвърдено като правилно. По поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на предявения пряк иск срещу застрахователя на делинквента, по отношение на който касационното обжалване е допуснато е налице е създадена в хода на производството по делото задължителна съдебна практика – ТР № 2/06.06.2012 год.на ОСТК на ВКС, която е в смисъл, че при уважен срещу делинквента иск по чл.45 ЗЗД прекият иск на увреденото лице по чл.407 ТЗ/ отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” е допустим, а плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по чл.226, ал.1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Обстоятелството, че възприетото от Софийски апелативен съд разрешение, според което уважаването на предявения от ищцата в наказателното производство срещу делинквента деликтен иск по чл.45, ал.1 ЗЗД и издадения срещу последния изп. лист не е процесуална пречка за упражняване прякото право на обезвреда срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредата чрез иска по чл.226, ал.1 КЗ е в пълно съгласие с цитираната задължителна за съдилищата в страната съдебна практика, изключва основателността на твърдяното от касатора касационно основание по чл.281, т.2 ГПК. Неоснователни са и въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Даденото от Софийски апелативен съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД е в пълно съгласие с постановките в ППВС № 4/68 год. относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на справедлив паричен еквивалент на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. В понятието “неимуществени вреди”, според последователната практика на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно отразяването им върху психиката и създадения от това социален дискомфорт. Именно като ноторен факт, последният не е необходимо да бъде доказван чрез провеждане на главно доказване в процеса, отделно от доказване на преживяните от увреденото лице болки и страдания, както правилно е счел и Софийски апелативен съд. Следователно да се възприемат изложените в противна насока доводи на касатора означава да не се държи сметка за вложеното от законодателя съдържание в понятието “неимуществени вреди”, а в конкретния случай и със събрания по делото доказателствен материал. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответната по касационната жалба страна следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство деловодни разноски, възлизащи на сумата 4 000 лв., според приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № 14/20. 10. 2009 год. Водим от тези съображения и на осн. чл.293, ал.1 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд № 603 от 09.06.2009 год., по гр.д.№ 209/2009 год., по описа на с.с.. ОСЪЖДА [фирма], гр.София да заплати на В. С. Г. с ЕГН: [ЕГН] сумата 4000 лв./ четири хиляди лева/ деловодни разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: