Ключови фрази

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
373

София, 12.05.2021 г.



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3164 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Енерго-Про продажби” АД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез адв. Н. М. Б., против въззивно решение № 260119 от 16 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1000/2020 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което е потвърдено решение № 1102 от 4 март 2020 г., постановено по гр.д. № 14599/2019 г. по описа на районния съд в [населено място], с което е прието за установено по отношение на „Енерго-Про продажби” АД, че К. Е. Д., с адрес в [населено място], не дължи на дружеството сумата от 7181,64 лева – стойност на служебно начислена електрическа енергия за периода 13.09.2017 г.-12.09.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са оплаквания за допуснати нарушения на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Оспорва се изводът на въззивния съд, че поради отмяна на чл. 1-47 и на чл. 52-56 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение № 1500 по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС към датата на проверката е липсвала нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора на електроразпределителната мрежа да извършва проверка на средствата за измерване и едностранно да коригира, респективно да фактурира, допълнително начислени количества електрическа енергия. Поддържа се, че доставчикът не е бил лишен от правно основание за извършване на проверка на средствата за измерване и за преизчисляване на потребеното от абонатите количество електрическа енергия, тъй като към момента на проверката са действали разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, отменени по-късно с решение № 2315 по адм.д. № 3879/2017 г. на Върховния административен съд, обн. ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Отмяната на текстовете на ПИКЕЕ не лишавала оператора от правно основание да извършва проверка на средствата за измерване на електрическа енергия, като поради специфичния предмет на договорите за доставка на електрическа енергия част от правата и задълженията по тях се регламентирани от Закона за енергетиката. Приложими обаче оставали и общите правила на ЗЗД (чл. 183 ЗЗД), доколкото се касае за договорно правоотношение за продажба на електрическа енергия, по което купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по три правни въпроса.
В срока за отговор на касационната жалба ответникът в касационното производство К. Е. Д., с адрес в [населено място], чрез адв. А. Н., възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за неоснователност на жалбата по същество.
За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд приема за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството потребител на електрическа енергия; на 12.09.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване, монтирано на обекта на ищеца, при която електромерът бил демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507510 и изпратен за експертиза; извършена е метрологичната експертиза на Българския институт по метрология, с която се констатира, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – установено е наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея, електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не съответства на техническите характеристики. Въз основа на тези данни е одобрено становище за начисляване на общо 38120 кВт/ч електрическа енергия за периода 13.09.2017 г.-12.09.2018 г. Въз основа заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се приема за установено, че към датата на извършване на контролната проверка процесният електромер е бил в срок на метрологична годност; че констатираното наличие на показания в регистър 1.8.3 сочи за извършено неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи, като е въздействано чрез инфрачервения порт на електромера; че манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количествата електрическа енергия по двете тарифи; че препрограмирането осъществява прехвърляне на електрическа енергия в скрития регистър, който не се визуализира на дисплея при редовен отчет и реално не се заплаща.
От правна страна окръжният съд приема, че към съществуващото облигационно отношение между страните са приложими общите условия на ответника, както и че съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, при условие че е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Посочено е, че към момента на извършената от ответника проверка, съответно извършването на корекцията, приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия са отменени с решение № 1500 от 6 февруари 2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., с изключение на чл. 48-51, отменени с решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по адм.д. № 3879/2017 г. по описа на ВАС, обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., а според § 2 от ПЗР от сега действащите Правила, приети КЕВР, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. Поради това се приема, че към момента на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване – на 12.09.2018 г., и на корекцията на сметка на ищеца правилата, уреждащи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране на констатациите на установени случаи са били отменени, а при липса на такива правила извършването на промяна в сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика е лишено от нормативно основание. Счетено е, че дружеството няма право да извършва едностранна корекция на задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и одобрени от него общи условия, при липса на действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия, поради което извършената корекция не обвързва потребителя и начислената чрез корекцията сума не се дължи.
Касационният съд приема, че се обосновава допускането на касационното обжалване по поставения от касатора и обусловил изхода на спора въпрос следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения, посочени във въззивната жалба, и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страната във въззивната жалба за неоснователни, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 134 по т.д. № 34/2013 г, II т.о.; решение № 75/20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г., II т.о.; решение № 94/13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г., II т.о.; решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г., II т.о. и решение № 202/25.01.2018 г. по т.д. № 1826/2016 г., I т.о. Едва след отговора на този въпрос ще може да се съобрази и дали при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД, както и дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребител при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., и при действието само на чл. 48-51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., каквито са другите питания на касатора.
За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 143,63 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260119 от 16 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1000/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на „Енерго-Про продажби” АД в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 143,63 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: