Ключови фрази
Частна касационна жалба * нищожност на договор за продажба * право на задържане * обезпечение на бъдещ иск


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25

София, 25.01.2016 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 198 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК вр. чл.396,ал.2,изр.трето ГПК.
С определение №2809, постановено на 13.11.2014г. по в.ч.гр.д.№4280/2014г. Софийският апелативен съд е отменил определение от 31.10.2014г. по гр.д.№16763/2014г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 17 състав и вместо това е допуснал обезпечение на предявените от В. Г. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД за признаване за нищожен договора за продажба от 24.02.2011г., извършен с н.а.№79, том I, рег.№2293, дело №68/2011г. на нотариус №622 на апартамент №1 на първи надпартерен етаж, с административен адрес [населено място], местност „М. ливади-запад“, [улица], иск с правно основание чл.70, ал.3 вр. чл.72, ал.1 ЗС за присъждане на увеличената стойност на същия апартамент в размер на 116000лв. и признаване право на задържане върху апартамента, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№20147830400347 по описа на ЧСИ с рег.№783, срещу представяне на гаранция в размер на 12000лв., вносима по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД.
Определението е обжалвано от И. В. Р. и Е. Б. М. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че при произнасяне по искането за обезпечение на предявените искове съдът е следвало да съобрази, че исковата молба на В. Г. е вписана след вписана от ЧСИ възбрана върху имота. Посочват, че на 21.02.2011г. върху апартамент №1 е вписана възбрана като обезпечение на бъдещ иск за връщане на платени суми по развален предварителен договор за построяване и продажба на апартамент №6 и гараж №4 от И. Р.-М. и Е. М. срещу „К.-КМ“; на 24.02.2011г. апартаментът е закупен от В. Г. с н.а.№44, том 15/24.02.2011г. след вписване на възбраната; на 18.06.2014г. е вписана възбрана върху апартамента от ЧСИ; на 10.11.2014г. е вписана исковата молба за обявяване на договора за покупко-продажба за нищожен поради привидност.
Поддържат, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:
1.Допустимо ли е спиране на изпълнителното дело като обезпечение на иск с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.72 ЗС, когато исковата молба на приобретателя на недвижимия имот е вписана след вписване на възбрана върху имота от взискателя и от ЧСИ във връзка с публичната му продан;
2.Допуска ли се обезпечение на иска, когато от въведените от ищеца твърдения следва, че претендираното право не съществува и в подкрепа на тези твърдения няма представени никакви доказателства, което да прави иска вероятно основателен;
3.Трябва ли съдът да прецени дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща и би ли удовлетворила молителя в едно бъдещо изпълнително производство.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалбата В. Г. Г. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че по същество жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието, че предявените от В. Г. Г. искове са допустими, а представените доказателства подкрепят твърденията му, че в изпълнение на сключен със собственика на процесния апартамент предварителен договор от 11.04.2007г. В. Г. е придобил владението на тази недвижима вещ, в която е извършил подобренията, както и че подобренията за увеличили стойността на вещта и тази увеличена стойност е в размер на 116000лв. Прието е, че сочената обезпечителна мярка /спиране на изпълнението по изп.д.№20147830400347/ е подходяща с оглед твърдяната и доказана обезпечителна нужда, тъй като видно от исковата молба заедно с исковете, чието обезпечение се търси, е предявено и право на задържане върху апартамента, за която недвижима вещ е насрочена публична продан по изпълнителното дело, чието спиране е предмет на посочената обезпечителна мярка. Посочено е, че правото на задържане е обезпечително право, гарантиращо изплащане на дължимото обезщетение за извършени подобрения в имота, което според въззивния съд обосновава наличие на правен интерес от исканото обезпечение чрез спиране на принудителното изпълнение върху същия имот, понеже именно в това изпълнително производство може да се реализира привилегията по чл.136, т.4 ЗЗД върху задържания имот.
По първия, поставен въпрос допустимо ли е спиране на изпълнителното дело като обезпечение на иск с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.72 ЗС, когато исковата молба на приобретателя на недвижим имот е вписана след вписване на възбрана върху имота от взискателя и от ЧСИ във връзка с публичната му продан:
В представеното с изложението към частната жалба определение №55/08.02.2010г. по ч.гр.д.№19/2010г. на Първо ГО на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, че спирането на изпълнението е недопустимо, ако преди вписването на исковата молба за разваляне на алеаторен договор кредиторът е вписал възбрана върху същия имот, тъй като решението по тази искова молба не може да му бъде противопоставено съгласно чл.453, т.2 ГПК. Преценката е извършена по отношение на искане за спиране на изпълнение при предявен иск за установяване, че длъжникът не е собственик на имота, срещу който е насочено изпълнението, с твърдения, че по предявен от искащото спирането лице иск договорът, с който длъжникът се легитимира като собственик на имота, е бил развален поради неизпълнение, като е взето предвид, че възбраната върху имота е била вписана след вписването на исковата молба за разваляне на договора, т.е. в хипотеза, съвършено различна от разгледаната по настоящето дело. Поради това следва да се приеме, че по този въпрос в изложението към частната жалба не се обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по втория и третия, поставени в изложението въпроси, касаещи начина, по който съдът следва да извърши преценка за основателността на постъпилото искане за обезпечение /наличието на предпоставките за допускане на обезпечението и преценката доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща/, който следва да бъде конкретизиран с оглед особеностите на настоящия случай, а именно доколкото въззивният съд е обосновал извода си за основателността на искането с наличието на заявено с исковата молба право на задържане, което също така е обусловило и извода му, че исканата обезпечителна мярка /спиране на изпълнение по изпълнително дело/ е подходяща. Доколкото в обжалваното определение е прието наличието на такава обусловеност между основателността на искането и естеството на заявенето на защита право, включително с оглед разпоредбата на чл.136, т.4 ЗЗД, въпросът, по който се допуска касационно обжалване, следва да бъде уточнен както следва: Следва ли да бъде допуснато обезпечение по реда на чл.389 ГПК когато от въведените от ищеца твърдения следва, че обвързва исканата обезпечителна мярка с претендирано право на задържане по предявен от него иск за заплащане на увеличената стойност на имота на основание чл.72, респ. чл.74 ЗС.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
При произнасяне по постъпило искане за обезпечение по реда на чл.389, респ. чл.390 ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда /т.е, ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение на иска/, както и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща. В този смисъл практиката на ВКС е трайна и непротиворечива /постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №110/14.06.2013г. по гр.д.№93/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; постановеното по реда на чл.275, ал.3 ГПК определение №229/22.03.2012г. по ч.гр.д.№5/2012г. на Четвърто ГО на ВКС; постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №516/30.07.2013г. по ч.гр.д.№3999/2013г. на Четвърто ГО на ВКС/. За да бъде допуснато обезпечението, поисканата обезпечителна мярка следва да бъде подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право, недопустимо е да засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица /в който смисъл е разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение №516/30.07.2013г. по ч.гр.д.№3999/2013г. на Четвърто ГО на ВКС/, нито правните последици от налагането й да съвпадат с правните последици на решението, което ще бъде постановено по съществото на спора.
Когато от въведените от ищеца твърдения следва, че обвързва исканата обезпечителна мярка с претендирано право на задържане по предявен от него иск за заплащане на увеличената стойност на имота на основание чл.72, респ. чл.74 ЗС на първо място съдът следва да прецени допустимостта на искането за признаване на право на задържане /доколкото същото е допустимо само в хипотеза, при който ответникът по предявен ревандикационен иск заявява възражение за подобрения, в който смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №201/17.10.2013г. по гр.д.№2329/2013г. на Второ ГО на ВКС/. При направено искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнение по изпълнително дело по съображения, основани на разпоредбата на чл.136, т.4 ЗЗД, следва да се има предвид, че привилегията по чл.136, т.4 ЗЗД касае вземането, за което е било упражнено и съдебно признато правото на задържане върху имота, но не и самото право на задържане. Упражняването на право на задържане само по себе си не обосновава привилигированост на вземането, освен ако правото не бъде съдебно признато, поради което и не дава основание за спиране на изпълнението по изпълнително дело за обезпечаване на иск за присъждане стойността на подобрения, извършени в недвижимия имот, срещу който е насочено изпълнението. Предмет на обезпечаване по реда на чл.389, респ. чл.390 ГПК е претенцията за присъждане стойността на извършените подобрения в имота, с оглед на което следва да бъде извършена преценката дали и доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща.
В случая искането за признаване на право на задържане е заявено от ищец по предявен иск за присъждане на увеличената стойност на имота по реда на чл.72 ЗС, поради което същото следва да се приеме за недопустимо, тъй като, както вече беше отбелязано, собственикът на имота не е поискал от извършилото подобренията лице да предаде владението. Дори предявеният по реда на чл.72 ЗС иск да бъде уважен, предявилото иска лице не би се ползвало от привилегията на чл.136, т.4 ЗЗД, ако поиска вземането да бъде удовлетворено принудително, поради което и исканата обезпечителна мярка следва да се приеме за неподходяща. Още повече, че посредством спирането на изпълнението по изпълнителното дело се цели разпределението на получената от публичната продан на имота сума да бъде задържано, което по същество съвпада с правните последици на съдебно признатото право на задържане.
Обезпечителната мярка следва да се приеме за неподходяща и по причина, че засяга правната сфера на трети за спора лица /взискатели в изпълнителното производство/, на които влязлото в сила решение не би могло да бъде противопоставено, доколкото правото на собственост върху имота, срещу който е насочено принудителното изпълнение, не се оспорва.
По така изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това бъде отхвърлено искането на В. Г. Г. за допускане на обезпечение по предявените от него искове чрез спиране на изпълнението по изп. Д.№20147830400347.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №2809, постановено на 13.11.2014г. по ч.гр.д.№4280/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, Първи състав.
ОТМЕНЯ определение №2809, постановено на 13.11.2014г. по ч.гр.д.№4280/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, Първи състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] за допускане на обезпечение на предявените от него искове за признаване за установено по реда на чл.26, ал.2 ЗЗД нищожността на договор за продажба от 24.02.2011г. /н.а.№791 том I, рег.№2293, дело №68/2011г. на нотариус №622/ на апартамент №1, на първи надпартерен етаж, с административен адрес [населено място], местност „М. ливади-запад“, [улица], за присъждане по реда на чл.72 ЗС във вр. с чл.70, ал.3 ЗС на увеличената стойност на същия апартамент в размер на 116000лв. и признаване на право на задържане върху апартамента, чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №20147830400347 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№783.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: