О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 176 София, 29.04.2011 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 131 /2010 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Р. В. С. против определение № 5870/21.04.2010г.по ч. гр.д.№ 1420/2010г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от същата против определение от 25.02.2009г. по гр.д.№ 234/2009г. на Софийски РС, с което е прекратено производството по предявения иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ. С частната касационна жалба се твръди неправилност на определението, защото съдът не е разгледал доказателствата и не е изискал преписката пред ПК. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие в практиката на ВКС, според която “всяко прекратяване на производството с определение е в разрез с правото на защита на страните и е незаконосъобразен съдебен акт, подлежащ на отмяна”. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК. Поставеният въпрос е допустим ли е иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен на 06.01.2009г.. С обжалваното определение, СГС е възприел изводите на първата инстанция, че искът по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявен на 29.12.2008г е недопустим, защото исковата молба е постъпила в съда след изтичане на преклузивния срок, предвиден в пар.22 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изтекъл на 14.05.2007г. Въпросът за допустимостта на предявения иск касае надлежното упражняване на права и е свързан с определението за прекратяване на производството. ВКС обаче няма съдебна практика, според която “всяко прекратяване на производството с определение е в разрез с правото на защита на страните и е незаконосъобразен съдебен акт, подлежащ на отмяна”. Касаторът не обосновава допълнителното основание за допускане до касация на обжалваното определение. До колкото с т.1 от ТР № 1/2009г. се прие, че съдът служебно проверява допустимостта на иска, настоящата инстанция приема, че частната касационна жалба следва да се разгледа по същество. Изводите на съдилищата по същество относно недопустимостта на предявения иск поради това, че е подаден в съда след определения за него преклузивен срок са съобразени със закона и данните по делото, поради което са правилни.. Срокът, в който може да бъде предявен иск по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е определен от закона и по своя характер е преклузивен, защото след изтичането му правото да се иска признаване правото на възстановяване на собствеността от съда се преклудира. Сроковете, определени от закона за упражняване на едно субективно право пред съд са преклузивни, т.е. не могат да бъдат продължавани, или спирани от съда. Поради недопустимостта на предявения иск с оглед предявяването му след срока, съдът не е бил надлежно сезиран, поради което не е бил длъжен да изисква преписката от ПК и да разглежда доказателствата по същество. Затова оплакването на процесуални нарушения е неоснователно. По изложените съображения, частната касационна жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5870/21.04.2010г.по ч. гр.д.№ 1420/2010г. на Софийски градски съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: