Ключови фрази


9

Р Е Ш Е Н И Е


№ 92

гр.София, 20.06. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ


при участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора…………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3473 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.7, ал. 7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба на адвокат И. Д. Р., представляван от адв.С. Н., срещу Решение № 3484 от 16.07.2021 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Решение № 1 по Протокол № 18/16.05.2021 г. на Избирателна комисия към Адвокатска колегия - В. за избор на председател на Адвокатски съвет – В.. В жалбата и в последващи подадени в хода на производството молби са изложени доводи за незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му.
Ответната страна – Висш адвокатски съвет – [населено място], представляван от адв.В., оспорва жалбата като неоснователна.
Конституираният като необходим другар на ответната страна – адв.Д. Д. П. – обявен за избран председател на АС - Варна, лично и чрез пълномощника си адв.Е. Й., поддържа становище за липса на основания за отмяна на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като прецени изразените становища и ангажираните доказателства, намира следното:
С Решение № 3484/16.07.2021 г. ВАдвС е оставил без уважение подадената от адв. И. Р. жалба срещу Решение №1 по Протокол №18/16.05.2021 г. на ИК за избор на председател на АС - Варна, с което е обявен за избран адвокат Д. Д. П.. Изборът е проведен на извънредно общо събрание (чл. 93, ал. 2 ЗА) на Адвокатска колегия – В., състояло се на 15 - 16 май 2021 г., от нарочна Избирателна комисия за извършване на подготовка и провеждане на избор за председател на АС на колегията по правила, приети на нейни заседания на 04.01.2021 г., 10.03.2021 г., 29.03.2021 г. и 14.05.2021 г.
Първата група оплаквания на жалбоподателя се основават на твърдения за незаконно формиран и с изтекъл мандат състав на Избирателната комисия. С обжалваното решение на ВАдвС оплакванията правилно са приети за неоснователни. Видно от приложения Протокол №25/15.12.2020 г., на съвместно заседание на Адвокатския съвет, Контролния съвет и Д. съд при АК – В., с решения № 260 – 263 са избрани основните и резервните членове на Избирателната комисия и на двете изборни бюра във връзка с взетото от АС решение за провеждане извънредно общо събрание за избор на нов председател, поради напускане на досегашния председател (чл. 93, ал. 2 ЗА). С това изискванията на чл.101 ЗА са изпълнени. Несъстоятелни са твърденията за „изтекъл мандат” и за липса на правомощия на ИК да проведе изборите на 15 - 16 май 2021 г., тъй като била формирана 6 месеца преди това. Възприетото от жалбоподателя тълкуване на текста на чл.101, ал.1, изр.2-ро ЗА е граматически и смислово некоректно. Съгласно цитираната норма, съставът на ИК се определя на съвместно заседание на АС, КС и ДС „не по-късно от два месеца преди датата на избора”. Следователно, това е минималният краен срок, който законодателят е предвидил като технически необходим за изпълнението на задълженията на ИК по организирането и провеждането на избора, съобразно и с уредените срокове за обжалване на решенията й в изборната процедура. Текстът на законовото правило не съдържа нито „мандат за действие от 2 месеца” на ИК, нито забрана съставът й да се определи по-рано от 2 месеца преди датата на избора. Отделно от това, в случая, поради действалите в страната ограничителни мерки във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка (Решение №855/25.11.2020 г. и Решение №72/ 26.01.2021 г. на МС), провеждането на първоначално насроченото извънредно общо събрание за избор на нов председател е отлагано няколко пъти с решения на Адвокатски съвет – В. - за 20.02.2021 г.; за 27.03.-28.03.2021 г.; за 03.04.- 04.04.2021 г.; за 08.05.2021 г. и с решение № 355/31.03.2021 г. – за 15.05.-16.05.2021 г. С оглед на изложеното, не е имало основание при всяко отлагане на извънредното общо събрание, респ. и за проведеното на последната определена дата (15 и 16 май 2021 г.), да се формира нова избирателна комисия и да се открива нова изборна процедура за издигане на кандидатури (чл. 103, ал. 1 ЗА), както твърди жалбоподателят.
Следващото надлежно въведено оплакване е, че „на 15.05.2021 г. от 10.15 ч. до 12.10 ч. десетки адвокати”, които са си платили членския внос в предходния ден (14.05.2021 г.) или в деня на избора, не са допуснати да гласуват. С решението на ВАдвС е прието, че липсват каквито и да е ангажирани от жалбоподателя доказателства, а и няма оплаквания на конкретни адвокати, че на това основание не са били допуснати да гласуват.
Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към ВАдвС. Последица от неизпълнението на това задължение за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, според ал. 2 на същия текст, е недопускането на адвокат с неизплатено задължение да избира и да бъде избиран в тези органи. За процесния избор, ИК е приела Решение №2/14.05.2021 г. (по Протокол №11/14.05.2021 г.), че избирателното си право ще може да упражни само адвокат, издължил членския си внос по чл. 49, ал. 1 ЗА към м.април 2021 г. (месеца, предхождащ избора). Съгласно Решение №1/14.05.2021 г. (от цитирания протокол) е изготвен актуализиран списък на членовете на АК – В. към 14.05.2021 г. и единен списък за регистрация и избирателен списък, като в последния са отразени данните за имащите активно избирателно право адвокати. Отделно е изготвен списък за упълномощителите и упълномощените по чл. 81, ал. 7 ЗА за представените до деня на събранието пълномощни. От приложеното по делото Решение №1/15.05.2021 г. (по Протокол №13/15.05.2021 г.) действително се установява, че на свое заседание в първия изборен ден ИК е приела уточнение, че в гласуването ще могат да участват и адвокати, които удостоверят в деня на избора извършено плащане на членски внос със заверени от съответната финансова институция платежни нареждания и с представянето им на хартиен носител пред избирателните бюра. Във връзка с това, видно от приложения опис към Протокол №13/15.05.2021 г., върнатите до този момент адвокати поради липса на данни (към 14.05.2021 г.) за платен членски внос са: 11 в ИБ №1 и 6 в ИБ № 2. Всички те са били уведомени незабавно по мобилните телефони, като от тях с представяне на платежно нареждане са гласували - 8 адвокати в ИБ №1 и 3-ма в ИБ № 2.
Предвид изложеното, не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 49 ЗА. Законът не урежда изрично пречка за член на колегията, издължил се към деня на съответния избор, да участва в него. Правилото по чл. 49, ал. 2 ЗА, че предпоставка за упражняване на правото на гласуване е ежемесечното заплащане на дължимите вноски, не поставя преклузивен срок за изпълнението на това задължение. Необходимо и достатъчно условие за упражняване на активното и пасивно избирателно право е плащането да е направено за месеца, предхождащ изборите. Доколкото упражняването на правото на глас се осъществява в деня на избора, то и преценката за наличието на условията за участието на адвоката също се осъществява към тази дата. Поначало, избирателните права могат да бъдат ограничавани само по изключение, а такова ограничение – дължимите вноски да не могат да бъдат платени до датата на избора, вкл. и в деня на избора, ЗА не урежда нито изрично, нито изводимо чрез разумно тълкуване. В случая, по делото липсват ангажирани от жалбоподателя доказателства в избора да не са допуснати да гласуват адвокати, имащи право да избират. Напротив, приетото от ИК на 15.05.2021 г. уточнение на Решение № 2/14.05.2021 г. не е накърнило правото на избор, а е осигурило упражняването му и от тези адвокати, отстранили в деня на избора пречките по чл. 49, ал. 2 ЗА, за да гласуват. При установените данни, че изборът е осъществен от адвокати, които са изпълнили задълженията си да платят дължимите съгласно чл. 49, ал. 1 ЗА вноски и при липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства в обратната насока, оплакването за допуснато съществено нарушение на изборните правила е неоснователно. Не са представени доказателства за подадена в изборния ден или по-късно жалба от адвокат - член на адвокатската колегия, която да съдържа твърдение, че не е допуснат да гласува, макар да е заплатил членския си внос.
По несвоевременно релевираните в настоящото производство нови оплаквания, респ. нововъведени основания (направени в последното съдебно заседание по делото, респ. след изтичане на срока за обжалване на решението на ВАдвС), че изборът е незаконосъобразен и защото са били допуснати да гласуват адвокати с представени платежни нареждания, от които не ставало ясно „какви и кои вноски са платени в деня на избора”, съдът поначало не дължи произнасяне. Правомощията на съда в особеното контролно производство по ЗА се изразяват в проверка за съответствие на потвърденото/отмененото от ВАдвС решение на ИК със закона, при действието на който е проведен изборът и на основанията, които жалбоподателят своевременно е заявил в срока за обжалване с подадената жалба. Други основания за оспорване на избора, които страната е могла да въведе своевременно, но не е направила, не са предмет на съдебния контрол. Извън това, във връзка с новите оплаквания, освен твърденията на жалбоподателя, по делото не са налице доказателства, от които те да могат да бъдат безспорно установени, респ. липсват каквито и да е данни за действия на ИК, които да са довели до манипулиране на изборите и опорочаване на изборния резултат. Жалбоподателят е имал възможност в случай, че има съмнения за допуснати нарушения на закона, да изиска предоставянето на информация, като с оглед на нея да формулира своевременно конкретни твърдения за такива нарушения и да ангажира доказателства. Това обаче не е направено, поради което законосъобразността на проведения избор не би могъл да проверяван на заявеното в последното съдебно заседание ново основание.
По доводите за допуснато нарушение на чл. 106, ал. 3 ЗА, заради неучастието във втория изборен ден (16.05.2021 г.) на председателя на ИК и подписването само от двамата членове на ИК на протокола за окончателните изборни резултати и на решението за обявяване за избрания председател, ВАдвС е приел, че допуснатото нарушение е формално и не се е отразило нито на изборния процес, нито на крайния резултат от избора. Видно от вписаното в протоколи № 17 и № 18 от 16.05.2021 г. на ИК, председателят на комисията – адв.М. Т. „отсъства по обективни уважителни причини”, като протоколите са подписани от другите двама членове - Д. В. и Г. Г.. Установено е, че по време на провеждането на избора през втория ден, при отварянето на избирателните кутии и броенето на бюлетините са присъствали: членовете на ИК - Д.В. и Г.Г., избраните от ОС-е по реда на чл. 106, ал. 1 ЗА трима неангажирани с изборния процес адвокати - адв. Я.С., адв. Г.А. и адв. Д.И., както и осем други адвокати, сред които - адв. Д. П., жалбоподателят адв.И. Р. и пълномощника му настоящото дело – адв. С. Н.. В протокола не е отразено между присъстващите да са възникнали спорни процедурни въпроси във връзка с провеждането на избора и отчитането на резултатите, респ. да е имало разногласия между самите членове от състава на ИК, което да е довело до невъзможност за формиране на мнозинство за вземането на решения. В тази връзка, настоящият състав споделя установената практика (вж. - решение № 11/10.07.2017 г. по гр. д. № 5105/2016 г., IV г.о.), че само по себе си отсъствието на председателя на избирателната комисия при провеждането на избора, доколкото е формално нарушение, не може да обуслови незаконосъобразност на избора, без да са налице други доказателства, че това се е отразило на самия изборен процес или, че ако не беше допуснато, крайният резултат щеше да е друг. Този извод съответства и на възприетите принципни положения в практиката на ВКС по подобни дела, че нарушенията могат да бъдат съществени или несъществени. Съществени са тези нарушения на правилата, които правят невъзможен категоричният извод, че ако не бяха допуснати, крайният резултат би бил същият. Обратно, когато този извод е възможен въпреки допуснатите нарушения, те не са съществени и не обуславят отмяната на избора. В този смисъл е трайната съдебна практика (вж. - решение № 112/21.06.2019 г. по гр. д. № 1342/2019 г., III г. о., решение № 140/08.10.2020 г. по гр. д. № 1193/2020 г., IV г. о., решение № 229/23.12.2019 г. по гр. д. № 1737/2019 г., III г. о. на ВКС и цитираните в него), която се споделя от настоящия съдебен състав.
Следващата група оплаквания са свързани с неправилно и в противоречие с методическите указания и одобрения образец на бюлетина отчитане на изборния вот – недействителни бюлетини са отчетени като действителни и обратно, като без да е постигнато мнозинство по чл. 107, ал. 1 ЗА Избирателната комисия незаконосъобразно е обявила за избран председател - адв. Д. П.. С обжалваното решение на ВАдвС тези оплаквания правилно са приети за неоснователни.
От събраните по делото доказателства, приложените изборни книжа, както и от назначената по делото съдебна експертиза безспорно се установява, че всички бюлетини съответстват на образеца, приет с Решение № 3/04.01.2021 г. по Протокол № 5/04.01.2021 г. на ИК за избор на председател на АС – Варна; и имат печат на ИБ №1 и ИБ №2 на гърба на бюлетината, съгласно т.2.2.5, б.а от Решение № 2.2 по Протокол № 10/29.03.2021 г. на Избирателната комисия. Подадените общо бюлетини са 373 бр., от които в ИБ № 1 - 173 бр. и в ИБ № 2 - 200 бр. За всеки от кандидатите са гласували, както следва: за адв.Д. П. - 192 бр.; за адв.И. Р. - 106 бр.; за адв.М. С. - 67 бр.; за адв.С. С. - 8 бр.
Съгласно приетите решения на ИК по Протокол № 10/29.03.2021 г., бюлетините са действителни, когато кумулативно отговарят на следните изисквания: да са фабрично отпечатани по утвърдения образец; да съдържат знак „+”, „V” или „X”, поставен в квадратчетата за гласуване или с ограждане на поредния номер на един от кандидатите, без да се засяга друго квадратче и волята на гласуващия да може се изведе еднозначно; да е означено едно име за председател на АС; в плика да няма поставени други предмети и върху бюлетината да няма знаци и/или отбелязвания, разкриващи самоличността на гласувалия; бюлетината да има печат на ИБ (т.2.2.5 от Решение № 2.2). Бюлетината е недействителна, когато не е по утвърдения образец; в нея няма отразен знак в квадратчето за гласуване; отбелязан е повече от един кандидат; няма печат на ИБ; бюлетината е без плик или съдържа знаци и/или отбелязвания, разкриващи самоличността на гласувалия; съдържа отбелязване в две или повече квадратчета за гласуване (т.2.2.6 от Решение № 2.2).
При така определените правила, Избирателната комисия е отчела за недействителни общо 11 бр. бюлетини, от които 8 бр. за адв. Д. П.; 2 бр. за адв. И. Р. и 1 бр. за адв. М. С.. С оглед на това, като действителни бюлетини са отчетени 362 бр., от които 185 бр. подадени за кандидата адв. Д. П.; 103 бр. - за адв. И. Р.; 66 бр. - за адв. М. С.; 8 бр. - за адв. С. С.. За избран председател на АС – Варна, на основание чл.107, ал.1 ЗА, е обявен адв.Д. П., събрал повече от половината действителни гласове (185 бр., при изискуеми – 182 бр.).
От заключението на съдебната експертиза и прегледа на отделените като недействителни бюлетини се установява, че процесните 11 бр. бюлетини съдържат: едновременно знак „V” и ограждане на номера на кандидата (3 бр.); поставен знак „X” в квадратчето за гласуване и същия знак - върху номера на кандидата (1 бр.); поставен знак „X” в квадратчето за гласуване и ограждане на номера на кандидата (4 бр.); поставен знак „V” в квадратчето за гласуване и същия знак върху номера на кандидата (1 бр.); поставен знак „X” в края на реда с името на кандидата (1 бр.); поставен знак „X”, който навлиза в квадратчето за гласуване на друг кандидат (1 бр.).
Същевременно, според вещото лице, недействителни са общо 79 бр. бюлетини, от които: за адв. Д. П. - 39 бр.; за адв. И. Р. - 25 бр.; за адв. М. С. - 11 бр.; за адв. С. С. - 4 бр. Като нарушения при изразяването на вота вещото лице е посочило, че отчита - поставянето на знак върху квадратчето с номера на кандидата, а не в квадратчето за гласуване; едновременно отбелязване в квадратчето за гласуване и ограждане на номера на кандидата; излизане от квадратчето за гласуване и засягане полето на друг кандидат; поставяне на знака в края на реда, а не в квадратчето за гласуване (1 бр. бюлетина). При тези данни, според експертното заключение, общият брой действителни бюлетини е 294 бр. (373 бр. – 79 бр.), които разпределени по кандидати са: 153 бр. - за адв. Д. П.; 81 бр. – за адв. И. Р.; 56 бр. – за адв. М. С.; 4 бр. – за адв. С. С..
От изложеното следва, че дори и да се приемат изводите на вещото лице за недействителност на вота, изразен в 79 бр. бюлетини, то и в този случай адв. Д. П. е получил повече от половината от действителните гласове (153 бр., при изискуеми – 148 бр.), респ. - законосъобразно този кандидат е обявен от ИК за избран за председател на АС – Варна.
Отделно от това, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в почти всички бюлетини, отчетени за недействителни от вещото лице, вотът на избирателя е изразен по ясен и недвусмислен начин, с изключение на приложените по делото: 3 бр. бюлетини за адв. Д.П. (ИБ №1 – стр.14,17; ИБ №2 – стр.4); 5 бр. за адв. Ив.Р. (ИБ №1 – стр.27,28; ИБ № 2 - стр.23,28,30); 2 бр. за адв. М.С. (ИБ №1 – стр.34; ИБ №2 – стр.37); 1 бр. за адв.Ст.С. (ИБ №1 - стр.30). В посочените бюлетини знака на вота несъмнено излиза от квадратчето за гласуване и засяга полето за гласуване на друг кандидат. Независимо от това, нито при отчетени от ИК 11 бр. недействителни и 362 бр. действителни бюлетини, нито при посочени от вещото лице 79 бр. недействителни и 294 бр. действителни бюлетини, броят им не променя крайния изборен резултат, респ. постигнато е мнозинството по чл. 107, ал. 1 ЗА за избора на адв. Д. П. за председател на АС - Варна. Трайно съдебната практика приема, че нарушения, които не могат да повлияят на възможността кандидатът да постигне съответното мнозинство за да бъде избран, не опорочават избора (вж. - решение № 88/11.05.2017 г. по гр. д. № 2362/2016 г., IV г.о., решение № 97/08.06.2017 г. по гр. д. № 519/2017 г., III г.о., решение № 196/30.09.2019 г. по гр.д.№ 2118/2019 г., ІV г.о. и др.). За да доведат до отмяна на решението на ВАдвС сочените от жалбоподателя нарушения следва да са безспорно установени и да са съществени – т.е., да се отразяват на резултата от избора, който без тях щеше да е друг. Такива нарушения, свързани с неправилното преброяване и отчитане на бюлетините, в случая не се установяват.
Неоснователно е оплакването за незаконосъобразно насрочване на избора в два последователни дни (15 и 16 май 2021 г.). Законът за адвокатурата не определя изборния ден чрез времетраене, през което да може да бъде упражнено активното избирателно право, нито фиксира начало и край на гласуването (за разлика от предвиденото в чл. 220 от Изборния кодекс), а дава право на самоуправляващата се адвокатура по целесъобразност и в съответствие с членския си състав и вида избор, да определи времевия отрязък, в който членовете да могат да упражнят активното си избирателно право. В случая, с Решение № 355 по Протокол №33/31.03.2021 г. на АС е прието, че извънредното общо събрание на колегията за избор на председател на АС ще се проведе „на 15.05.2021 г. от 08.00 ч. до 17.00 ч. в зала „Пресцентър на Фестивален и конгресен център – В. и на 16.05.2021 г. от 10.00 ч. до 14.00 ч. в офиса на АК - В.”. Доколкото в случая са спазени общите принципи за предварително обявяване на начален и краен час за съответните дни, не са нарушени законови правила. Съжденията на жалбоподателя, че насрочването на избора не за един, а за два последователни дни „създава основателни съмнения доколко ИК ще гарантира достоверността на вота”, респ. извеждането чрез тълкуване и по аналогия на чл.220 ИК на правила, които не са уредени в Закона за адвокатурата, не биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на избора, без да са ангажирани доказателства за евентуални конкретни нарушения.
По оплакването в жалбата за недействителност на избора, поради нарушаване на тайната вота, настоящият състав споделя константно приеманото в практиката на ВКС, че упражняването на правото на избор като принцип се подчинява на началата на свободно формиране и свободно изразяване на волеизявлението за избор. Тайната на вота цели да се осигури доброволност и автентичност на волеизявлението на гласуващия. Правилото за тайно гласуване при избора на органи на колегията е установено в чл. 99, ал. 1 ЗА, като чл. 105, ал. 1 ЗА уточнява, че гласуването се извършва с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия. Други изисквания за упражняването на вота законът не поставя. Същевременно, нормите на чл. 81, ал. 6 и ал. 7 ЗА изрично предвиждат, че гласуването може да се осъществи както лично, така и чрез адвокат-пълномощник, вписан в същата колегия; къде и в какъв срок се представят пълномощните, както и обявяването на списък с упълномощителите и упълномощените. Мотивите за упълномощаването и избора на пълномощник са лични и не подлежат на проверка. Подобен начин на гласуване е предвиден и в други устройствени закони (напр. - чл.56, ал. 2 ЗННД). Следователно, гласуването чрез пълномощник е уредено и прието от законодателя за действително, респ. за разрешена и валидна форма на изявяване на воля и упражняване на активното избирателно право.
Както е изяснено в практиката на ВКС (напр. - решение № 112/21.06.2019 г. по гр. д. № 1342/2019 г., III г.о. на ВКС и др.), в този случай тайната на вота се обезпечава чрез спазване на правилата за тайно гласуване на упълномощения адвокат, което за всички имащи право да гласуват се осигурява чрез „бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия” (чл. 105, ал. 1 ЗА). Вътрешните отношения между упълномощения и упълномощителя, наличието на евентуални инструкции от последния за начин на гласуване и спазването или неспазването им, не касаят тайната на вота, която се обезпечава чрез изпълнение на предвидените в закона условия за тайно гласуване на пълномощника – т.е. на лицето, което непосредствено участва в процеса на гласуване и изявява воля лично или от името на друг. Предвид изложеното, вота на правоспособни адвокати, притежаващи необходимите правни познания и култура, упражнен чрез пълномощник, при съблюдаване на правилата по чл. 105, ал. 1 ЗА, не може да бъде окачествен като априори недействителен и опорочаващ проведения избор, както твърди жалбоподателят. В случая, след като пълномощните са представени от упълномощителите своевременно и списъкът на упълномощителите и на упълномощените е бил известен на общото събрание, изискванията на закона са спазени. Допълнително и несвоевременно въведените оплаквания относно съдържанието на някои от дадените пълномощни (8 бр.) са извън предмета на спора и ирелевантни, доколкото същите касаят вътрешните мандатни отношения, а не нарушения на тайната на вота.
С оглед на всичко изложено, съставът на ВКС приема, че са недоказани твърденията за допуснати нарушения на законосъобразното провеждане на избора за председател на АК – В., отразяващи се на изборния резултат. Подадената срещу решението на ВАдвС жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора, искането на процесуалния представител на адв. Д. П., конституиран като необходим факултативен другар на ответната страна, за осъждане на жалбоподателя да му заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на сумата 500 лв. е основателно и следва да се уважи.

По изложените съображения и на основание чл. 7, ал. 7 ЗА, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат И. Д. Р. от [населено място], със служебен адрес – [населено място], [улица], вписан в единния регистър на адвокатите с № [ЕГН], срещу Решение № 3484/16.07.2021 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Решение № 1 по Протокол №18/16.05.2021 г. на Избирателна комисия към Адвокатска колегия - В. за избор на председател на Адвокатски съвет на АК – В..
ОСЪЖДА адвокат И. Д. Р., със служебен адрес – [населено място], [улица], вписан в регистъра с № [ЕГН], на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 ЗА да заплати на адвокат Е. Г. Й. от АК - София разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.