Р Е Ш Е Н И Е № 23
гр.София , 25 февруари 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Мадлена Велинова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1759/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по подадено лично от осъдения И. М. П. искане /озаглавено жалба/ за възобновяване на наказателното производство по нохд №703/2013 г. на РС-Сандански, внохд №205/2014 г. на ОС-Благоевград, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК във вр.с чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
В искането се твърди, че подсъдимият не е бил уведомен за производството пред въззивния съд , нито за решението на Благоевградски окръжен съд. На следващо място се оспорва авторството на деянието,като се заявява ,че проведеното разпознаване на досъдебното производство е било опорочено. Моли се ВКС да постанови справедливо решение.
В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният адвокат на осъдения- адв.З. моли да бъде уважено искането за възобновяване. Оспорва авторството на деянието в лицето на осъдения П., тъй като липсвали свидетели очевидци на неговото извършване. Оспорва проведеното разпознаване, като твърди, че за разлика от останалите съпоставени с него лица, осъденият е бил с белезници. Посочва ,че обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което моли осъденият И. П. да бъде оправдан.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно, поради което моли да не се уважава ,тъй като не са налице основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Осъденият И. М. П.,редовно призован не се явява пред касационната инстанция,поради което не взема становище.
Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си,намери за установено следното:
С присъда №956 от 29.04.2014 г.,постановена по нохд №703/2013 г. , Районен съд-гр.Сандански е признал подсъдимия И. М. П. за виновен в това ,че на 11.01.2012 г.,около 02.30 часа в [населено място], от магазин за хранителни стоки на [улица] отнел чужди движими вещи-10 бр.вафли „име”,на обща стойност 2,60 лв.от владението на собственика Н. И. А. ,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.1 т.3 и т.4 пр.2 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и б. „б” от НК.
С присъдата подсъдимият И. П. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
По протест на РП-Сандански и жалба ,подадена от защитника на И. П.-адв.О. е било образувано внохд №205/2014 г. по описа на ОС-Благоевград, приключило с решение №3383 от 01.08.2014 г.,с което е била потвърдена първоинстанционната присъда.
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
На първо място следва да се отбележи ,че сред касационните основания, които са и основания за възобновяване на наказателното дело не попада „необоснованост” на съдебния акт ,поради което изложените доводи в искането и в пледоарията на защитника, касаещи неподкрепеност на фактическите обстоятелства, приети от решаващите съдилища от доказателствата по делото, не следва да бъдат обсъждани. ВКС се произнася в рамките на установените по делото факти, като не може да приема нови фактически положения ,нито да променя вътрешното убеждение на решаващия съд. Това ,което подлежи на проверка обаче, е правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение на съда по същество във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията му за обективно ,всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.По настоящето дело не са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените източници.При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК,поради което не са налице пороци,които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Неоснователни са доводите на искателя за това ,че при проведеното на досъдебното производство разпознаване са допуснати нарушения,които го дискредитират.На първо място ,преди извършване на разпознаването ,на пострадалия е бил проведен разпит, в който той е заявил ,че познава извършителя, назовал е неговия прякор- „псевдоним”,заявил е ,че и в момента може да го разпознае,като е описал особеностите от телосложението и лицето му , по които може да стори това,както и обстоятелствата ,при които го е наблюдавал, т.е били са спазени изискванията на чл.170 от НПК. По-нататък, разпознаването е било извършено в присъствие на поемни лица и лицето е било представено за разпознаване с още три лица, като в съставения протокол е било отразено разпознатото лице и идентифициращите го белези, по които е станало това. Самият протокол, обективиращ процесуално следственото действие отговаря на формалните изисквания на чл.129 ал.1 и2 от НПК за неговото съставяне.Действително законът изисква органите на досъдебното производство да вземат мерки лицето,което ще се разпознава да не осъществи предварително пряк контакт с разпознаващия,нещо което не е било спазено по настоящето дело.Но това нарушение в конкретния случай, не опорочава проведеното разпознаване,тъй като пострадалият /разпознаващият/ Н. А. е познавал подсъдимия визуално от преди и даже е знаел неговия прякор, обстоятелство потвърждаващо се от еднопосочните показания на св.Г. и св.З.А..С оглед на изложеното се налага извода,че възражението на осъдения и защитника му ,касаещо годността на проведеното разпознаване, като способ на доказване, е лишено от основание.
Неоснователно е и твърдението на осъдения ,че св.Н.А. е манипулиран от разследващия полицай ,поради което е дал неверни показания. Следва да се отбележи ,че в показанията си относно авторството на извършеното престъпление ,механизма на осъществяването му и причинените вреди, свидетелят е бил напълно последователен и категоричен във всички фази на наказателния процес-както при разпитите си на досъдебното производство ,така и пред първоинстанционния съд, като наред с това не следва да бъде подминаван и факта,че показанията му са дадени под страх от наказателна отговорност.
Не се констатира и другото претендирано от осъдения нарушение на процесуалните правила,отнасящо се до незнанието му за провеждането на въззивно производство.На първо място, от приложената по делото призовка /л.9 от внохд/ е видно,че осъденият П. лично е получил на домашния си адрес препис от протеста на Районна прокуратура-Сандански по проведеното пред РС-Сандански наказателно дело. На следващо място, за съдебното заседание ,проведено пред ОС-Благоевград на 09.07.2014 г . /когато делото е било решено/, И. П. е бил редовно призован чрез защитника си адв.О., която видно от съдебния протокол не е направила възражение за това, да не е уведомила подзащитния си за датата на провеждане на въззивното производство,а е взела становище за даване ход на делото.При това положение ,не са били налице основания за отлагане на делото, доколкото П. е бил редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си. От друга страна, в Правилника за администрация на съдилищата,в раздела регламентиращ «Производство по дела за влезли в сила актове» никъде не е посочено задължение на съдебната администрация да изпраща на подсъдимия препис от влязлото в сила съдебно решение, така ,че оплакването на осъдения П., за това, че не е бил уведомен за решението на Благоевградски окръжен съд , не може да бъде възприето като основателно.
На следващо място касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на осъдения П. правилно са били подведени под нормата на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.20 ал.1 б. „а” и б.„б” от НК.Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективната и субективна страна на престъплението , ангажирало наказателната отговорност на осъдения И. П.. Всъщност, доводите към касационното основание-нарушение на материалния закон, са насочени към отказа на въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Настоящият състав приема, че деянието не е нито малозначително, нито пък неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което ОС-Благоевград, неприлагайки чл.9 ал.2 от НК, не е допуснал нарушение на материалния закон на това основание.
В принципен план,когато се обсъжда въпроса дали едно деяние, което макар и формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление ,поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и затова не е престъпно, следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението. В този смисъл ,трайната съдебна практика сочи, че ниската стойност на предмета на престъплението като единствен аргумент, не е достатъчен за обосноваване приложението на чл.9 ал.2 от НК. На следващо място е необходимо да се отбележи ,че деянието не е приключило във фазата на опита ,а е довършено , обстоятелство имащо значение при преценка приложението на чл.9 ал.2 от НК. По-нататък, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е малозначително или обществената му опасност е явно незначителна, не следва да бъдат пренебрегвани. В конкретния случай подсъдимият е с обременено съдебно минало-осъждан е дванадесет пъти,като деянието по настоящето дело е извършено при условията на опасен рецидив.Подбудите за извършване на деянието,на които защитника акцентира като основание да се приеме явна незначителност на обществената опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК , според настоящият съд не са свързани със задоволяване на елементарни житейски потребности /самият подсъдим в последната си дума пред районния съд е заявил ,че няма финансови проблеми/, а са обусловени от престъпния начин на живот на осъдения и възприетия от него модел на поведение,който се характеризира с трайно създадени престъпни навици и постоянно отсъствие на трудова дейност. С оглед обсъдените по-горе съображения, касационната инстанция не намира да е допуснато от въззивния съд нарушение на материално правните разпоредби на НК.
Като не намери основания за възобновяване на наказателното дело,настоящият съдебен състав счита ,че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. П. за възобновяване на наказателното дело-внохд №205/2014 г. по описа на Благоевградски окръжен съд,нохд №703/2013 г. на Районен съд-Сандански.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/ |