5 Р Е Ш Е Н И Е № 485 гр. София, 14 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Мина Топузова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Даниела Околийска и прокурора Красимира Колова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1581 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от защитника на подсъдимия А. Ю. М. срещу присъда от 02.07.2012 г., постановена по ВНОХД №234/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.София, с което е била изцяло отменена присъда № 35 от 19.04.2012 г., постановена по НОХД №395/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Ихтиман и подсъдимият М. е бил признат за виновен в това, че на 06.02.2011 г. в [населено място], на [улица]е причинил лека телесна повреда на В. Д. Д.- полицай от РПУ- [населено място], при изпълнение на службата му, изразяваща се в охрана на обществения ред, като телесната повреда се е изразявала в страдание, като на основание чл.131, ал.2, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му е било наложено наказание „пробация”, което трябвало да бъде изпълнено чрез следните пробационни мерки- задължителна регистрация на настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично за срок от седем месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото- 150 часа, за срок от една година. В касационната жалба и допълнението към нея (озаглавено съображения) са посочени всички касационните основания, като се поддържа, че осъдителната въззивна присъда е постановена на основата на неправилен анализ на доказателствата и в хода на производството са били допуснати нарушения на материалния закон. В допълнението към жалбата се релевират и доводи за това, че определеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, като незаконосъобразно му е била наложена пробационната мяка „бъзвъзмезден труд”. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е анализирал показанията на свидетелите Д., М. и Н., като не е констатирал съществените противоречия в тях и обстоятелството, че последните двама са пристрастни, тъй като са колеги на пострадалия. Оспорва се приетото от въззивният съд по отношение на претърпяното от Д. телесно увреждане, като се поддържа, че липсва медицинска документация, която да установява нараняването, а изготвената експертиза е съставен само на основата на показанията на свидетели. По отношение на отмереното на подсъдимия М. наказание се поддържа, че същото е явно несправедливо и неправилно му е била определена пробационната мярка безвъзмезден труд. На посочените основания се прави искане въззивният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр.София. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба, като отново възпроизвежда отразените в жалбата искания. Предлага атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд. Представителят на ВКП твърди, че касационната жалба е неоснователна и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Поддържа, че въззивният съд правилно е обсъдил събраните гласни доказателства и е съобразил противоречията в показанията на разпитаните свидетели. Твърди, че оплакването за явна несправедливост на отмереното на подсъдимия М. наказание не трябва да бъде разглеждано, тъй като е направено извън срока по чл.350 НПК. Върховният Касационен Съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав, след като се запозна с всички относими към предмета на производството доказателствени материали намира, че те са били правилно анализирани от въззивната съдебна инстанция. По делото са събрани множество гласни доказателства- показанията на пострадалият Д., тези на свидетелите- очевидци М., Н., П., Ю. М., Д. и И., като условно те могат да бъдат разделени на две групи- показанията на първите трима и тези на останалите свидетели. Първата група свидетели са категорични, че са възприели инцидент, при който подсъдимият, видимо повлиян от алкохол е блъснал с ръце в областта на гърдите Д. и в резултат на това действие последният е паднал. Те дават последователни показания, че действията на М. са представлявали активна съпротива на намерението на пострадалия да му постави белезници на ръцете. Показанията на втората група свидетели съвпада с тази на първите по отношение на това, че всички са възприели случилото се, че полицейските служители са се озовали на мястото на инцидента след като са били извикани от майката на подсъдимия и, че предприетите от тях действия са били насочени към задържането на А. М.. Тези свидетели поддържат, че полицейските служители необосновано са употребили сила и са били подсъдимия, като отричат да са възприели употреба на сила от М. и падане на пострадалия Д.. Касационната инстанция сподели изцяло доказателствения анализ, направен от въззивния съдебен състав и прие, че законосъобразно съдът е кредитирал показанията на първата група свидетели и не е възприел тези на втората. Правилно съдът е отчел, че показанията на М., Н. и Пърличков кореспондират помежду си и наличните противоречия са единствено по отношение на детайлите, но не и по отношение на поведението на подсъдимия. Тези свидетели са категорични, че М. е упражнил сила срещу пострадалия- блъснал го силно е с ръце, което е причинило падането му на земята. Правилно въззивният съд не е възприел мотивите на първостепенния съдебен състав по отношение на това, че тези показания не трябва да се кредитират, защото са твърде противоречиви. Напротив при детайлния им анализ може да бъде направен извод, че противоречията се дължат на различното място, на което са се намирали свидетелите, на описанието, дадено на възприетите факти, пречупено през собственото им възприятие и на това, че инцидента се е развил динамично, в двор, в който са се намирали много хора и всеки от тях по това време е имал задължения, които не са му позволявали да наблюдава внимателно случващото се. Тези обстоятелства, наред с враждебността на подсъдимия и част от намиращите се свидетели- негови роднини и съседи, както и неочакваното нападение от страна на М. са причина за депозирането на показания, които се различават в детайлите. Касационната инстанция констатира тези несъществени противоречия, но прецени, че това не е пречка да бъдат възприети обсъдените гласни доказателства, а напротив различията подкрепят тезата, че те са достоверни и са депозирани без да бъдат предварително съгласувани между свидетелите- колеги. В тази връзка трябва да бъдат отчетени и показанията на свидетеля П. (единственият незаинтересован свидетел по делото, който не е нито колега на пострадалия, нито роднина или съсед на подсъдимия), като бъде съобразено това, че те са практически еднакви с показанията на пострадалия и установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия. Правилно показанията на останалите свидетели не са били изцяло кредитирани, като законосъобразно въззивният съд не им е дал вяра по отношение на казаното от тях, че подсъдимият в хода на инцидента не е блъскал пострадалия. От една страна в тази им част показанията категорично се опровергават от показанията на първата група свидетели и от заключението на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, а от друга те са в значителна степен взаимно противоречиви. При обсъждането им трябва да бъде отчетено това, че свидетелката Д. твърди, че била ритана от полицаите и това била причината да избяга, което и попречило да възприеме случилото се. Въпреки това тази свидетелка депозира показания и поддържа, че подсъдимият не е упражнил насилие по отношение на пострадалия Д.. От друга страна свидетелят Ю. М. твърди, че синът му се държал учтиво и говорил в почтителна форма на полицейските служители и отрича да е упражнявал насилие над когото и да е било, докато свидетелката И. твърди, че подсъдимият се е дърпал и полицаят затова паднал, но не и в резултат на нанесен от М. удар. При анализа на показанията на тези свидетели трябва да бъде съобразено това, че те се различават по отношение на съществени за изхода на производството факти- имало ли е ицидент, кой го е предизвикал и какво е било поведението на участниците в него. Свидетелките поддържат, че е имало инцидент, докато М. твърди, че такъв не е възниквал и синът му е бил безпричинно пребит. Наред с това, показанията на всеки един от обсъжданите свидетели противоречат на безспорно установеното по делото обстоятелство, че полицейските служители са отишли на мястото на инцидента по сигнал за извършени противоправни действия на подсъдимия М. и са били извикани там от негови близки. Касационната инстанция прецени, че правилно при обсъждане на показанията на втората група свидетели въззивният съд е съобразил и това, че те са депозирани от бащата на подсъдимия и негови познати, живеещи в съседство с дома му. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на защитата, свързани с приетото заключение на съдебно- медицинската експертиза. Действително експертите са базирали изводите си преди всичко на събраните гласни доказателства по делото, но това е естествено с оглед липсата на налична медицинска документация и естеството на констатираното нараняване. Трябва да бъде отчетено това, че предмет на престъплението е увреждане, което по своята медико- биологична характеристика представлява разстройство на здравето, изразяващо се в страдание, при липса на обективни увреждания. Ето защо няма как при изготвяне на експертизата да бъдат ползвани медицински документи или да бъдат изследвани обективни находки, защото такива липсват. Ако същите съществуваха, без съмнение квалификацията на инкриминираното деяния щеше да бъде различна от настоящата. При тези обстоятелства правилно въззивният съд е приел, че доказателствата по делото установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия и с постановяването на атакуваната присъда този съд не е осъществил нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон В касационната жалба и допълнението към нея липсват конкретни оплаквания относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като единствено се твърди, че подсъдимият е бил неправилно осъден. При невъзможност да бъде даден отговор на релевирани възражение касационната инстанция прие, че трябва единствено да отбележи, че правната квалификация, възприето от въззивният съд е коректна и отговаря на установените в хода на воденото наказателно производство факти. Ето защо няма основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда поради допуснато нарушение на материалния закон. По оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание Не може да бъде споделена тезата на държавното обвинение, че оплакванията, свързани с вида и размера на отмереното на подсъдимия М. наказание не трябва да бъдат разглеждани в рамките на касационното производство, тъй като доводите, свързани с наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК са отразени единствено в депозираните съображения (документ, имащ характер на допълнение към касационната жалба). Касационният съдебен състав споделя константната практика на ВКС, че когато са направени оплаквания за неправилно осъждане и се оспорва факта ни извършеното престъпление и неговото авторство в касационната жалба имплицитно се съдържа и искане за намаляване на отмереното наказание. Такова искане е направено и с допълнението към настоящата жалба и независимо, че не е изрично отразено в основната жалба то трябва да бъде разгледано. Оплакването на защитата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не може да бъде възприето, тъй като наказанието на М. е отмерено при приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. б” НК и същото е съразмерно на обществената опасност на подсъдимия и извършеното от него престъпление. Налагането на факултативната пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” е съобразена с целите на специалната и генералната превенция и без съмнение ще подпомогне превъзпитанието на М.. Няма основания присъдата на въззивната инстанция да бъде ревизирана и отменена тази мярка, тъй като с налагането само на основните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК целите на чл.36 НК не биха могли да бъдат изпълнени. На тези основания касационният съд прие, че отмереното на подсъдимия М. наказание не е явно несправедливо и същото не би трябвало да бъде намалявано. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т. НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 02.07.2012 г., постановена по ВНОХД №234/2012 г. по описа на Окръжен съд-гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.