Р Е Ш Е Н И Е
№ 481
С о ф и я, 05 март 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 д е к е м в р и 2014 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1498/2014 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
Инициирано е с искане от защитника на осъдената Ф. Х. М. от В. адв.В.П. от АК-П., депозирано на основание чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 126 от 11.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 214/2014 г. по описа на окръжен съд-П., с наведени доводи за наличие на всички основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Отправят се алтернативни искания след отмяната му ВКС да оправдае осъдената по предявеното й обвинение или делото да се върне на въззивния съд за новото му разглеждане със задължителни указания.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва частично искането и моли да бъде уважено, като се потвърди приложението на чл.78а, ал.1 от НК, както е постановено в първоинстанционния съдебен акт.
Допуснатите до участие в производството частен обвинител М. К. и повереникът й адв.В.Б. от АК-П. оспорват искането и молят то да бъде оставено без уважение.
Осъдената М., чрез защитника си адв.В.П. от АК-П. моли за уважаване на искането по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК, като съобрази следното :
Досъдебното производство срещу осъдената Ф. Х. М. от В. е водено за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.1-во вр.ал.1, б.”б” вр.чл.342, ал.1 от НК във връзка с причиняването, вследствие нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП при управляване на МПС, на средна телесна повреда на М. И. К. от [населено място], област П., последвано от бягство от местопроизшествието. То първоначално е приключило с внасяне от прокурора на предложение за освобождаване от наказателна отговорност за наказването й по реда на чл.78а, ал.1 от НК, във връзка с което е било образувано АНД № 192/2013 г. в районен съд-В.. В съдебното заседание на 22.05.2013 г., като са приети писмени доказателства, депозирани във връзка с предявения за съвместно разглеждане в производството по глава 28 от НПК граждански иск от пострадалата и са разпитани експертите във връзка с претенцията й за причинени й имуществени вреди от деянието, съдът е приел, че от него има причинени такива вреди и те следва да бъдат възстановени като предпоставка за разглеждане на делото по тази диференцирана процедура. Поради това е отрекъл възможността да разгледа и реши делото по предложения ред, прекратил е съдебното производство и е върнал делото на прокурора „за разглеждане на делото по общия ред”.
Последвалото внасяне на обвинителен акт срещу обв.М. и образуването на НОХД № 336/2013 г. в районен съд-В. отново не е довело до решаване на казуса, като в съдебното заседание на 30.09.2013 г. съдията-докладчик е констатирал съществени пропуски в предявеното с обвинителния акт обвинение, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняването им.
Внесеният повторно обвинителен акт е довел до образуване на НОХД № 517/2013 г. по описа на районен съд-В., по което с присъда № 17 от 24.03.2014 г. подсъдимата Ф. Х. М. от В. е призната за виновна за осъществено на 28.07.2012 г. в [населено място], област П. престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро вр.чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК същата е била освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата и е призната за невинна и оправдана по първоначално предявеното й обвинение по чл.343, ал.3, б.”а” вр.ал.1, б.”б” вр.чл.342, ал.1 от НК.
На основание чл.78а, ал.4 вр.чл.343г от НК осъдената е лишена от право по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В нейна тежест са присъдени направените по делото разноски в размер на 1 618 лв.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който с въззивен протест с доводи за неправилността й – неправилно приложение на закона досежно оправдаването на подсъдимата по първоначално предявеното й обвинение и приложението на чл.78а, ал.1 от НК, е поискал присъдата да бъде отменена и постановена нова за осъждане на подсъдимата по предявеното й по-тежко обвинение с налагане на съответно наказание с приложението и на чл.66, ал.1 от НК.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимата М. с бланкова жалба (с декларация за допълването й, което не е изпълнено) с оплаквания за неправилността й, състояща се в нейната незаконосъобразност, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на закона с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, „както и да се отмени лишаването й от правоуправление”.
С решението си Пазарджишкият окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда, „само в частта, с която подсъдимата .... е призната за виновна в извършване на деятелност по чл.343, ал.1, б.”б” вр.чл.342, ал.1 от вр.чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и на основание чл.78а, ал.1 от НК е била освободена от наказателна отговорност” с налагане на административно наказание глоба ....., „като отменява приложението на чл.78а НК и постановява подс.М. да изтърпи наказание за извършеното от нея престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК пробация”, определяйки пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 6 месеца и е потвърдил присъдата в останалата част.
В искането от името на осъдената защитникът й адв.В.П. наново навежда оплаквания за неправилност и на въззивното решение заради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното й наказание, претендирайки отмяна на въззивното решение и оправдаването й от касационната инстанция, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира искането за внесено в законоустановения срок, от осъден, имащ право на такова искане и срещу съдебен акт, неподлежащ на редовна касационна проверка и непроверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Започвайки с оплакване за постановяване на атакуваното решение „в нарушение на материалния закон”, защитникът на осъдената прави свой прочит на част от събраните по делото доказателства, цитирайки фрагменти от експертните заключения и при разпита на вещите лица в съдебното следствие, като оспорва приемането й за автор на ПТП-то, при което е била травмирана пострадалата св.М.К.. Продължавайки с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва разбор на някои свидетелски показания, като се отричат безадресно твърденията на „полицейски служител” (очевидно на св.К., с когото е била проведена и очна ставка), с позоваване на малка част от показанията на св.Сл.М. от досъдебното производство, включени в доказателствената съвкупност по реда на НПК, без да бъдат свързани с дадените от нея разяснения в хода на съдебното следствие. Аргументират се допуснати нарушения на изискванията на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3, чл.305, ал.3 от НПК, с което се ограничило правото им на защита, включително и заради „привнасянето по незаконен начин” на доказателства по АНД № 192/13 г. на районен съд-В., дали основание на въззивния съд да направи извод за причинени с деянието имуществени вреди на пострадалата и наличие на пречка да се приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. Наведени са и доводи за неизпълнение на задължения от длъжностни лица по организацията на движението в селото по повод празника, създало условия пешеходката да се движи неправилно по пътното платно, като се поднася виждането, че тя сама се е увредила при падането вследствие загубата на равновесие от носения от нея багаж, възрастта й и завъртането й с крачка надясно по повод подвикването от друга жена „да се пази”. На тази основа се оспорва да е имало въобще ПТП, в него да е участвал автомобилът, управляван от осъдената, а с признаването й за виновна в осъществяване на престъпно деяние за несправедливо осъдена, поради което се отправя искане за оневиняването й от ВКС, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане „за разкриване на истинския извършител на деянието” (очевидно на досъдебното производство).
Затрудненията в хода на съдебното производство по делото са последица от неправилните действия на състава на Велинградския районен съд по посоченото АНД № 192/2013 г., образувано по внесеното от прокурора постановление с предложение за разглеждането му по реда на глава 28 от НПК. Безспорно е, че в това производство не е допустимо разглеждане на граждански иск от пострадалия и допускането му до участие в процеса в качеството му на частен обвинител. Безспорно е също така, че при престъпленията по транспорта е възприет принципът на поглъщане на по-лекия вредоносен резултат от по-тежкия, в частност телесното увреждане или причиняване на смърт на дадено лице при ПТП като по-висша ценност на защита е определящо за приложимата правна норма, независимо от причиняването или не на значителни имуществени вреди. При последните увреждането на имуществото е видимо и ако характерът и размерът на вредите би имал съществено значение за обема на дължимата се санкция на виновното лице, това изисква съответна активност на разследващите органи и прокурора за тяхното установяване като част от фактическите обстоятелства от кръга на чл.102, т.2 от НПК. При причиняване на средна или тежка телесна повреда може само да се предполага, че извън търпените болки и страдания от пострадалия, за него са настъпили като пряка и непосредствена последица и някакви имуществени вреди във връзка с лечението му.
За правото на пострадалия да потърси обезщетение за такива вреди по правилата на наказателния процес той следва да бъде уведомен от разследващия орган съгласно разпоредбите на чл.75, ал.1 и 3 от НПК, като своевременно ги заяви и установи по размер най-малкото при предявяване на материалите от разследването, за да бъдат съобразени от прокурора, съответно и при произнасянето му по направени в тази насока искания. Това е от съществено значение, тъй като изискването имуществените вреди от деянието, включително и когато не са съставомерни, да бъдат възстановени, е предпоставка за разглеждане и решаване на наказателното дело по една от диференцираните процедури по глава 28 или глава 29 от НПК. Тези фактически обстоятелства следва да бъдат отразени в съответния прокурорски акт – в обстоятелствената част на обвинителния акт (чл.246, ал.2 от НПК); в „мотивирано” постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл.375 и чл.378, ал.3 от НПК); в предложение за постигане на споразумение за решаване на делото (чл.381, ал.3 от НПК). Това е от значение и за произнасянето на съдията-докладчик при проверката на делото по чл.248, ал.2, т.4 от НПК за наличие на основания за разглеждането му по реда на глава 28 или глава 29 от НПК. Свързано с настоящия казус, следва да се съобразят и задължителните указания, дадени в ППлВС № 7 от 04.11.1985 г. по н.д.№ 4/85 г., където в т.5 е разяснено, че „съда и органите на предварителното (сега досъдебното) производство вземат мерки за обезпечаване възстановяването на причинените от престъплението вреди”, от което следва, че те са задължени да установят размера на вредите. Категорична е позицията на Пленума на ВС, че „определянето на размера на имуществените вреди от пострадалия би поставило приложението на чл.78а от НК в зависимост от неговата воля и би дало възможност за злоупотреба с права”. Доразвито е изразеното в ТР № 88 от 17.12.1982 г. по н.д.№ 73/82 г. на ОСНК на ВС становище, че приложението на чл.78а от НК е възможно при обезпечаване на възстановяването на имуществените вреди както когато те са елемент на престъпния състав, така и когато не са съставомерни, но като се съобрази отмяната на чл.78а, ал.3 от НК (ЗИДНК, ДВ бр.21/2000 г.) и вписване в ал.1, б.”в” на изискването имуществените вреди от престъплението да са възстановени, с което отпадна възможността за тяхното „обезпечаване по установения в закона ред” (за разлика от производството по глава 29 от НПК, където в чл.381, ал.3 от НПК тази възможност е запазена).
В настоящия случай основните усилия на разследващия орган и на прокурора са били насочени към установяване на механизма на ПТП и на причинената на св.М.К. средна телесна повреда, на авторството на деянието в лицето на осъдената Ф.М., както и за проверка на тезата й ПТП да е причинено от друго лице с друг автомобил от същата марка и със същия цвят. При проточилото се във времето досъдебно производство, материалите от разследването са били предявявани на повереника на пострадалата К. адв.Ст.Н. от АК-К. общо четири пъти, който обаче е отправил „забележка” само относно правната квалификация на деянието, но без да коментира (извън влошено здравословно състояние на доверителката му) причиняване на някакви имуществени вреди във връзка с възстановяването й от телесната увреда. При последвалото внасяне на делото в районния съд с предложение за освобождаване на обв.Ф.М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание съдът основателно е отказал приемането за съвместно разглеждане на граждански иск от повереника на пострадалата М.К. за причинени й 3500 лв имуществени и 41 500 лв неимуществени вреди, но е приел представените с него писмени доказателства за направени разходи за консумативи по време на лечението й за около 730 лв и провел разпит на експертите от СМЕ, потвърдили връзката им с причинената на последната травма от ПТП на въпросната дата. При последвалото връщане на делото на прокурора и новото предявяване на материалите от разследването на страните пострадалата М.К. и новия й повереник адв.Б. са заявили претенция за 5 000 лв имуществени вреди, позовавайки се на вече приетите по АНД доказателства. В крайна сметка, при разглеждане на делото по общия ред искът е редуциран отново до 3 500 лв имуществени вреди с представени амбулаторен лист и копия на рецептурна книжка на К. от 01.01.2006 г. с отразени на 26.03.2012 г. общо 6 заболявания, за които са отпускани медикаменти по здравноосигурителната система. Този иск не е бил приет за съвместно разглеждане и други доказателства не са събирани. Въпреки това обаче, в атакуваното въззивно решение, за да отмени приложението на чл.78а, ал.1 от НК и наложи наказание по чл.37, ал.1, т.2 от НК пробация, окръжният съд е направил извод, че във връзка с лечението си от причинената й от осъдената М. при ПТП травма е заплащала суми, които „очевидно не са били покривани от здравната каса и са били за нейна сметка”. Този му генерален извод обаче не е подкрепен нито с анализ на някакви доказателства, нито тези „разходи” са установени по размер, с което проблемът с правилното приложение на закона се е задълбочил.
Доколкото правилното извеждане на фактите е основата за приложението на материалния закон, на първо място следва да се обсъдят доводите на осъдената във връзка с релевираното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. ВКС намира, че то не е налично.
Въззивният съд с основание се е съгласил с изводите на районния относно механизма на причиняване на средната телесна повреда на св.М.К. при ПТП, реализирано от осъдената М.. Освен от показанията на пострадалата и на очевидците св.С., св.Р.К., св.Ц., свързано с тези на св.К., св.М.М., св.Сл.М. и на полицейските служители св.К., св.К. и св.С., от констатациите при огледа на семейния автомобил на осъдената и разясненията на поемните лица св.П. и св.Т., както и изводите на експертите по приетите СМЕ и КМАТЕ съдът е извел фактическите обстоятелства, като убедително се е аргументирал както за механизма, така и за авторството в лицето на осъдената М. за реализираното ПТП с увреждането на св.М.К..
Проверена и основателно е отхвърлена тезата й като защитна, както и твърденията й с друг сходен по марка и цвят, с близък по цифри регистрационен номер автомобил друг от нея водач да е участвал в процесното автопроизшествие. Обстоятелството, че рано сутринта е пътувала със св.З. до В. не изключва факта да е управлявала колата в посоченото за въпросното ПТП време и място. Оборено е твърдението й то да е причинено от св.Ч. или неговия син с техния подобен лек автомобил. Обратно, при огледа на колата на сем.М. са констатирани две „забърсвания” в предната дясна част до фара. Не без значение от житейска гледна точка е и поведението на осъдената при извършената административна проверка от автопатрула (св.К. и св.С.), заявеното от нея пред тях да е управлявала лично автомобила, като не била забелязала да е увредила някого, без да е възразила и във връзка със съставения й АУАН. От друга страна, поднесеното от защитника собствено виждане за механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалата не съответства на изводите и на разясненията, дадени при разпита на вещите лица по приетата КМАТЕ, обективни и професионално защитени. Повечето от тези наведени от защитника в искането доводи са били поставени и пред двете инстанционни съдилища и са получили изводимия от доказателствата обоснован и логичен отговор. Няма пренебрегнати и превратно оценени доказателства, анализът им е всестранен, обективен и пълен и вътрешното убеждение на съда относно възприетите факти е ясно и категорично изложено.
При правилно установената фактическа рамка законосъобразно е прието, че с деянието осъдената М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро вр.чл.342, ал.1 от НК. Всъщност, извън оспорването на авторството на деянието, оплакването за неправилното приложение на материалния закон се свързва не с правната му квалификация, а с наличието на предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1 от НК. Това оплакване е основателно.
Както бе изложено по-горе, имуществените претенции на пострадалата нито са били заявени своевременно, нито са били установени от нея и от разследващия орган категорично по размер, с което е била отнета възможността да бъдат изложени в постановлението с предложение за приложение на процедурата по глава 28 от НПК, така и в последвалия обвинителен акт. Обратното е необходимо, за да може прокурорът да съобрази дали те са в пряка причинна връзка с престъпното деяние и дали са възстановени, съответно налице ли са основанията за преминаване към процедурата по глава 28 от НПК, а деецът да прецени при разглеждане на делото по общия ред дали да ги възстанови и да се възползва от възможността да понесе административно-наказателна отговорност за инкриминираното му поведение.
Хипотетичното възприемане от окръжния съд да са били причинени на пострадалата М.К. такива вреди е в разрез с разпоредбата на чл.303 от НПК при обсъждане на въпросите по чл.301, ал.1, т.4 от НПК. Представените писмени доказателства не са били предмет на изследване от вещите лица – специалисти по медицина (извън декларацията им по приложеното АНД) както за установяване основанието за исковата претенция (която не е приета и разгледана), така и доколко те са „за сметка” на пострадалата, а не са „покрити” впоследствие изцяло или частично от здравната каса, още повече – доколко медикаментите по рецептурната книжка са свързани с причинената й средна телесна повреда, а не с наличните преди ПТП множество нейни заболявания.
Въззивният съд с основание не се е съгласил със съображението на районния, че подлежащите на възстановяване имуществени вреди следва да бъдат елемент от престъпния състав, но като е възприел като пречка за освобождаване на осъдената от наказателна отговорност наличието по предположение на несъставомерни такива вреди, изменил е първоинстанционната присъда и е наложил наказание по втората алтернатива на чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро от НК, е допуснал неправилно приложение на закона. Налице е основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
В цитираното ППлВС № 7/85 г. е посочено, че при неуточнени имуществени претенции като пряка и непосредствена последица от престъпно деяние, без да са елемент от състава на наказателноправната норма, те следва да бъдат заявени в отделно исково производство, без да отнемат възможността деецът да бъде наказан за престъплението с административно наказание на основание чл.78а, ал.1 от НК. Неправилното приложение на тази разпоредба от окръжния съд следва да бъде отстранено от ВКС съобразно правомощието му по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, което е в полза на осъдената. В този смисъл е и тълкуването, дадено в ТР № 1 от 25.10.2011 г. по т.д.№ 1/2011 г. на ОСНК на ВКС.
Въззивното решение в изменителната му част следва да бъде отменено, осъдената М. следва да бъде освободена на основание чл.78а, ал.1 от НК от наказателна отговорност и понесе за престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро от НК административно наказание глоба в размер на 1000 лв, каквото й е било определено от първоинстанционния съд. Това е и минимума на това наказание, което обезмисля изследване на релевираното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК, тъй като съгласно чл.379 от НПК се прилагат разпоредбите на чл.17-21 от ЗАНН, а не е налице и хипотезата на чл.78а, ал.5 от НК. Няма основание за корекция на решението в останалата му част относно лишаването й от право по чл.343г от НК – право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и в частта за разноските по делото.
Водим от горното, Върховният касационен съд – първо наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила решение № 126 от 11.07.2014 г., постановено по ВНОХД № 214/2014 г. по описа на окръжен съд-П. в частта му относно отмяната на приложението на чл.78а, ал.1 от НК и налагане на наказание пробация с двете пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
- на основание чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА осъдената Фиданка Х. М. от В., със снета по делото самоличност, от наказателна отговорност за престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро от НК и й НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 – хиляда лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |