5 Р Е Ш Е Н И Е N 269 гр. СОФИЯ .,27.07. 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 1329 / 2010 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от С. И. Х. и Х. И. Х. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1166 от от 15.07.2010г. по гр.д.№ 899/2010г. по извършване на делбата. Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000 лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Ответникът Г. И. М. изразява становище, че жалбата е неоснователна. не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По подадената касационна жалба Върховнят касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Производството е за делба във фазата по извършването. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че допуснатите до делба между съделителите Г. И. М., С. И. Х. и Х. И. Х. имоти – апартамент и гараж следва да бъдат изнесени на публична продан, въпреки групирането на последните двама и искането им за възлагане на общ дял и разпределяне на имотите по чл.292 ГПК /отм./ по съображение, че гаражът представлява второстепенен, нежилищен обект, който обслужва жилищния и като такъв предвид самото му предназначение не може да бъде обект на самостоятелно възлагане. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса може ли гаражът да бъде разпределен в самостоятелен дял при извършване на делбата . По така поставения въпрос на основание чл.291 ал.1 т.1 ГПК намира за правилна практиката в решение на ВКС, ІІ г.о. № 1346 от 29.01.2009г. по гр.д.№ 4726/2007г. и на Пловдивския районен съд, ІV граждански състав № 133 от 25.07.2008г. по гр.д.№ 776/2007г. по следните съображения: Недвижими имоти съгласно чл.110 ЗС са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. За да съществува право на собственост на недвижим имот като самостоятелна вещ и отделно от собствеността върху земята, той трябва да бъде самостоятелен обект на собственост. Легална дефиниция на понятието „обект” е дадена в §5 от преходните разпоредби на ЗУТ т.39 - самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Такива обекти са жилищни и административни сгради, жилища, гаражи, ателиета, офиси и др. Щом като всеки от тях може да се притежава в отделна собственост, то и при делбата следва да се третира като обект, който е допустимо да се обособи в самостоятелен дял с цел спазване на принципа на чл.69 ЗН. Г., който се намира в жилищна сграда с множество самостоятелни обекти може да бъде разпределян чрез жребие или по реда на чл.292 ГПК/отм./, съответно чл.353 от действащия ГПК. Само когато се намира в дворно място, застроено с основна жилищна или вилна сграда и представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 43 ал.3 ЗУТ в делбата той следва да се третира като обслужващ жилището и не може да се разпределя в самостоятелен дял или за уравнение на дяловете. По основателността на жалбата. Съгласно чл. 69 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти , а ако те са поделяеми - на обособените дялове от тях. Публичната продан по реда на чл.288 ал.1 ГПК /отм./ е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки от тях е реално неподеляем. Принципът за реален дял е водещ в делбата и затова е допустимо, когато част от участниците в делбата се групират , за да получат общ дял и по този начин има имоти за всяка група съделители делбата да се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./ . Предмет на делбата по настоящото дело са два самостоятелни имота– апартамент и гараж, съделителите са трима, но С. И. Х. и Х. И. Х. са изразили желание да получат общ дял. В. претенция на Г. И. М. е отхвърлена като неоснователна поради отсъствие на предпоставките на чл.288 ал. 3 ГПК /отм./ , защото той не е живял в имота при откриване на наследството, освен това съсобствеността не произтича само от наследяване . Решението на въззивния съд в тази част не е обжалвано от него и е влязло в сила. Следователно са налице предпоставките на чл.69 ЗН за извършване на делбата чрез дялове в натура. В. съд незаконосъобразно е приел, че способът на чл.292 ГПК /отм./ е неприложим и делбата следва да се извърши чрез публична продан. От заключението на вещото лица Й. А. е установено, че пазарната стойност на апартамента е 77 234 лв., а на гаража – 5792лв. При изричното съгласие на съделителите С. И. Х. и Х. И. Х. да не се изслушва нова експертиза, което би било по-изходно за тях поради спада на цените на недвижимите имоти, делото следва да се реши по същество от настоящата инстанция. Спазвайки принципът за съразмерност, на съделителите С. И. Х. и Х. И. Х. които имат обща квота 5/6 следва да се разпредели жилищният имот, който е на стойност 77 234 лв., а на Г. И. М. следва да се разпредели гаражът, който е на стойност 5792 лв. Общата делбена маса е с пазарна стойност 83 026лв. Съделителят Г. И. М. има квота 1/6 или стойностно 13 837лв. Той получава в дял гараж за 5792 лв., следователно за уравнение на дяловете С. И. Х. и Х. И. Х. следва да му заплатят сумата 8045 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение. При този изход на спора на основание чл.81 във връзка с чл.78 ал.1 ГПК на касаторите С. И. Х. и Х. И. Х. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, както и за въззивното производство в размер общо на 3 314лв. На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК Г. И. М. следва да заплати върху стойността на дела си 4% държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 554лв., С. И. Х. следва да заплати същата държавна такса за наследствения си дял и С. И. Х. и Х. И. Х. общо следва да заплатят 2215лв. Воден от горното на основание чл. 281 ал.1 т.3 и чл.293 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1166 от 15.07.2010г. по гр.д.№ 899/2010г. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА: РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.292 ГПК/отм./ в общ дял на С. И. Х. и Х. И. Х. и двамата от [населено място] ,[жк]бл.268 вх.Б ет.4 ап.12 АПАРТАМЕНТ в [населено място] , намиращ се на третия етаж в сградата , построена в УПИ І-762,763764 по плана на [населено място],[жк]– север с административен адрес @@188@ [населено място], район „Ю.” , състоящ се от две стаи , хол, дневна , готварна, баня-клозет, пералня, две малки антрета, едно голямо антре и две тераси със застроена площ от 107.37 кв.м. при граници от изток и от юг – двор на кооперацията, от запад – апартамент на Н. Д. К. и стълбище, отдолу – апартамент на П. Д. Папаризов и отгоре апартамент на П. Д. М. , ведно с избено помещение № 8 с площ от 19 кв.м.при граници – от изток двор на кооперацията, от юг – избено помещение на Г. Д. Папаризов, от север – избено помещение на П. Д. М. юг – [улица], от горе – гараж на П. Д. М., ведно с таванско помещение № 7 с площ от 15 кв.м. при граници от изток таванско помещение на П. Д. М., от юг антре на таванските помещения на кооперацията, от запад – стълбището на кооперацията, от север – [улица]отдолу – апартамент на П. Д. М. от горе – покрива на кооперацията, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото на стойност 77 234 лв., РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.292 ГПК /отм./ на Г. И. М. от [населено място],[жк]бл.84 вх.А ет.6 ап.16 ГАРАЖ № 7 в партерния етаж на сградата построена в УПИ І-762,763764 по плана на [населено място],[жк]– север с административен адрес @@197@ [населено място], район „Ю.” с площ от 16.19 кв.м.при граници от изток гараж на П. Д. М., от юг – източно антре на [улица]и отгоре – апартамент на Т. П. Т. , ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото на стойност 6 792 лв. ОСЪЖДА за уравнение на дяловете С. И. Х. и Х. И. Х. да заплатят на Г. И. М. сумата 8045лв. /осем хиляди четиридесет и пет лева/, ведно със законната лихва от влизане в сила на настоящото решение до окончателното издължаване на сумата. ОСЪЖДА Г. И. М. да заплати на С. И. Х. и Х. И. Х. сумата 3 314лв. /три хиляди триста и четиринадесет лева/ разноски за въззивното и касационното производство. ОСЪЖДА Г. И. М. да заплати държавна такса по сметка на Върховния касационен съд 554 лв. /петстотин петдесет и четири лева/ ОСЪЖДА С. И. Х. да заплати държавна такса по сметка на Върховния касационен съд 554лв. /петстотин петдесет и четири лева/ ОСЪЖДА С. И. Х. и Х. И. Х. да заплатят общо държавна такса по сметка на Върховния касационен съд 2215лв./две хиляди двеста и петнадесет лева/. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: