Р Е Ш Е Н И Е № 60127 София, 17 декември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 625/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба и допълнение към нея от адв.Д. С., защитник на подс.А. Т. К. срещу въззивна присъда № 260007 от 05.03.2021г., постановена по внохд №1015/21г. по описа на Окръжен съд - Русе. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Исканията, които се правят, са в условията на алтернативност, а именно – за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В допълнението към жалбата защитникът излага съображения в подкрепа на две от заявените касационни основания, а именно по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция адвокат Д. С., защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Изцяло възпроизвежда изложените в допълнението към жалбата аргументи(в три пункта), касаещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Поддържа и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на наказанието и по-точно при налагане на наказанието лишаване от права на основание чл.37, ал.1, т.7 от НК. Моли за уважаване на жалбата. Гражданският ищец ОД на МВР [населено място], редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне в сила на атакувания акт, като правилен и законосъобразен. Счита, че въззивният съд е провел всеобхватно и качествено разследване, и по категоричен начин е установил, както извършването на престъплението, така и че негов автор е подсъдимият. Контролираният съд не е допуснал процесуални нарушения, правилно е приложил материалния закон, а определеното наказание е справедливо. По тези съображения намира жалбата за неоснователна. Подсъдимият А. К. поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 87 от 14.06.2018г., постановена по нохд № 2135/17г. по описа на Районен съд – Русе, подсъдимият А. Т. К. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216, ал.5, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.142, ал.2, т.6 от НК. Отхвърлен е предявеният от ОД на МВР- Русе граждански иск срещу подсъдимия за имуществени вреди в размер на 55лв. С въззивно решение № 81 от 05.07.2019г., постановено по внохд №524/18г., Окръжен съд – Русе е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е върнал делото за ново разглеждане на първата инстанция от стадия на разпоредително заседание. С присъда № 26028 от 01.10.2020г., постановена по нохд № 1415/20г., Районен съд – Русе е признал подсъдимия А. Т. К. за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216, ал.5, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.142, ал.2, т.6 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал. С присъдата е отхвърлен предявеният от ОД на МВР- Русе граждански иск срещу подсъдимия за имуществени вреди в размер на 55лв. С въззивна присъда № 260007 от 05.03.2021г., постановена по внохд №1015/20г., ОС-Русе е отменил горепосочената първоинстанционна присъда и вместо това е постановил: признал е подсъдимия А. Т. К. за виновен в това, че на 01.03.2016г. в [населено място], в качеството на лице от състава на Министерството на вътрешните работи-младши автоконтрольор І степен в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност на сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” на ОД на МВР – /населено място/, повредил чужда движима вещ – л.а.”марка.” с рег. [рег.номер на МПС] на стойност 1500лв., собственост на ОД на МВР-/населено място/, като унищожил чрез срязване с остър предмет - водно съединение, свързващо термостата с водния радиатор, като причинената вреда е в размер на 55лв. и деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК, поради което и на основание чл.216, ал.5, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.142, ал.2, т.6 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да упражнява професия или дейност, свързана с охрана за срок от две години. На основание чл.66 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, през които подсъдимият е длъжен да работи или учи, освен ако не е задължен да се лекува. Подсъдимият А. К. е бил осъден да заплати на ОД на МВР – Русе сумата от 55лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл по дължимата се държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, веществените доказателства и разноските. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Релевираните касационните основания са по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК- допуснати съществени процесуални нарушения: Неоснователно е твърдението, че вещественото доказателство – водно съединение, предмет на инкриминираното престъпление, е приобщено в хода на досъдебното производство при нарушение на нормата на чл.110, ал.1 от НПК. Същото е предадено на разследващите органи с протокол за доброволно предаване от свидетеля Х. – началник “ФОУИИД” при ОД МВР – /населено място/. Действително доброволното предаване не е сред предвидените в чл.136 от НПК способи за доказване, поради което няма и изрично предвидени процесуални правила, по които следва да бъде осъществено. Самият протокол не е писмено доказателствено средство по смисъла на НПК, но е писмен документ, удостоверяващ факта на предаване на определени веществени доказателства. Същият може да служи за доказателствена основа при формиране на изводите по фактите, като е необходимо той обективно да отразява, че приобщаването на съответните предмети е доброволен акт на лицето, което ги е предало. В случая не би могло да се твърди, че при предаването на процесното водно съединение е нарушена цитираната разпоредба. Изискването на чл.110, ал.1 от НПК за подробно описване на вещите, е обусловено от конкретните видими и индивидуализиращи признаци на съответната вещ. Това, че в протокола за доброволно предаване на водното съединение не са описани разкъсвания, пукнатини или други нарушения на неговата цялост/както сочи касатора/, не води до опорочаване на акта по предаването му на разследващите органи. В случая от съществено значение е установената по категоричен начин идентичност между предаденото от св.Х. водно съединение, с това което е било предмет на експертни изследвания в хода на наказателното производство, и съединението, за което подсъдимият е признат за виновен с проверяваната въззивна присъда. На следващо място се твърди, че при изготвяне на експертиза № 19/БАЛ-20, по внохд № 524/18г. по описа на ОС –Русе, изслушана и приета и от първата инстанция при второто разглеждане на делото, е допуснато съществено процесуално нарушение. Според касатора извършеното изследване от експертите представлява следствен експеримент по смисъла на чл.166 от НПК, който не е осъществен по установения ред. За да отговорят на някои от поставените въпроси, вещите лица са извършили проверка за пропуск/теч/ на водното съединение, свързващо термостата и водния радиатор на процесния автомобил, като това е налагало монтирането на съединението на автомобила и запълването му с охладителна течност. Така извършеното от експертите изследване на водното съединение, не е в разрез с правилата за изготвяне на съдебните експертизи, предвидени в НПК, в случая на комплексна автотехническа и трасологическа експертиза, и по естеството си не води до промяна на вида способ за доказване, поради което заявеното оплакване е неоснователно. Също така, неоснователно е твърдението за липса на мотиви. Конкретно се сочи, че съдът не е отговорил на възражението на защитата, че при оценка показанията на свидетеля Н. М. е игнорирано експертното заключение затова, че визуално при водното съединение не може да се констатира процеп, което означава, че той не би могъл да установи описаното от него увреждане. Макар изрично контролираният съд да не е обсъдил посоченото възражение, това не сочи на липса на мотиви, което да налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Действително експертите, изготвили комплексна автотехническа и трасологическа експертиза са установили, че “отворът в нарушението, през който изтича течността, е с много малки размери, което в комбинация с еластичността и характера на материала не позволяват същият да се констатира визуално”. Свидетелят М. в показанията си категорично е заявил, че е констатирал пробив - изтичане на течност от водното съединение, като е определил мястото, като “малка дупчица” с размери няколко милиметра, различаваща се от характерното спукване на водното съединение/в резултат на износване/, констатирано при други автомобили. Настоящият състав намира, че становището на вещите лица не води до дискредитиране показанията на св.М., тъй като от съществено значение е възприетото от него изтичане на течност от водното съединение, което е индиция за нарушения на неговата цялост. Ето защо, неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения Оплакването на касатора за нарушение на материалния закон е по отношение на наложеното наказание лишаване от права. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с охрана, е наложено на подсъдимия в нарушение на закона, тъй като обвинението не е за деяние, извършено при осъществяването на такава дейност. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от НК наказанието лишаване от право да упражнява определена професия или длъжност се налага в предвидените в закона случаи, ако упражняването на съответната професия или длъжност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. Извършеното престъпление трябва да сочи, че деецът не притежава необходимите качества, които са предпоставка за нормалното упражняване на определена професия или дейност. В случая квалифициращ признак на деянието, за което подс.К. е признат за виновен, е именно извършването му от лице по чл.142, ал.2, т.6 от НК. Подсъдимият като служител на Министерство на вътрешните работи е извършил престъпление, което е препятствало пълноценното осъществяване на функциите, с които е бил натоварен. Настоящият състав изцяло се съгласява със становището на контролирания съд, че са налице горепосочените предпоставки за налагане на подсъдимия на наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно лишаване от право да упражнява професия или дейност по охрана за срок от две години. Горното налага извод за неоснователност на твърденията за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на въззивната присъда. Обобщено, атакуваният съдебен акт на Русенски окръжен съд следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основани е чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260007 от 05.03.2021г., постановена по внохд № 1015/20г. по описа на Окръжен съд – Русе. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: