2 РЕШЕНИЕ № 25 София, 04.02. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. N 181/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адвокат С. В.-пълномощник на В. И. Т., В. Б. К., Н. Л. Т., починал и заместен в хода на делото от процесуалните си правоприемници Н. В. З.-Т., Й. Н. Т. и Н. Н. Т., действащи чрез законната си представителка Н. Т., и от Б. Л. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 445 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 1840/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, I.-то г. о., и на оставеното с него в сила решение от 05.01.2005 г. по гр. д. № 4254/2003 г. на С. градски съд. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителите твърдят, че са от съществено значение за делото. Искат отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. От ответниците Е. С. К. и Столичната община считат молбата за отмяна за неоснователна, държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Министерството на финансите не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С въззивното решение на С. градски съд, предмет на молбата за отмяна, след частична отмяна на решението от 13.05.2003 г. по гр. д. № 1465/1993 г. на С. районен съд, е признато за установено на основание чл. 7 З., че договорът от 16.02.1959 г. за продажба на апартамент в[населено място], [улица], ет. 4, сключен между Б. Н. Т. и В. И. Т., от една страна и Димитровския РНС, от друга, е нищожен поради нарушение на чл. 5, ал. 2 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети /НПЖДЖФПНС от 1957 г. - отм./. Като е обсъдил представените по преписката за продажба документи, сред които и доклад на комисията за разпореждане с държавни имоти от 30.12.1958 г. и решение по протокол от 15.01.1959 г., въззивният съд приел, че няма доказателства купувачите да са били наематели в спорното жилище. Наематели са били М. П., София Я. и М. В. И., при което положение приложима е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 НПЖДЖФПНС /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 39 от 14.05.1957 г., отм./. По делото няма доказателства те да са дали съгласие за закупуване на жилището от Т., което да е материализирано в споразумение, одобрено от ИК на народния съвет. Сведения за дадено съгласие се съдържат само в доклада на комисията. Затова договорът е сключен в нарушение на чл. 5, ал. 2 НПЖДЖФПНС от 1957 г. /отм./. С молбата за отмяна са представени доклад от комисията по разпореждане с държавни имоти изх. № П-284/58 г. от 30.12.1958 г. и протокол № 1 от 15.01.1959 г. на ИК на СГНС. Същите документи са представени и приложени на л.л. 61 и 63 по гр. д. № 1465/1993 г. на С. районен съд и са обсъдени в мотивите към влязлото в сила решение. За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. В разглеждания случай, с оглед данните по делото и съдържанието на влязлото в сила решение, следва да се приеме, че представените с молбата за отмяна доказателства не са нови по смисъла на закона, тъй като са били представени и взети предвид при разрешаване на заявения гражданско-правен спор. Затова и не се установява наличие на поддържаното от молителите основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като неоснователна, молбата следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответницата К. следва да се присъдят 700 лева разноски за производството по молбата за отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от адвокат С. В. - пълномощник на В. И. Т., В. Б. К., Н. Л. Т., починал и заместен в хода на делото от процесуалните си правоприемници Н. В. З.-Т., Й. Н. Т. и Н. Н. Т., действащи чрез законната си представителка Н. Т., и от Б. Л. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 445 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 1840/2008 г. на Върховния касационен съд на РБ, I.-то г. о., и на оставеното с него в сила решение от 05.01.2005 г. по гр. д. № 4254/2003 г. на С. градски съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ОСЪЖДА В. И. Т., В. Б. К., Н. В. З.-Т., Й. Н. Т. и Н. Н. Т., действащи чрез законната си представителка Н. Т., и Б. Л. Т. да заплатят на Е. С. К. разноски за производството пред Върховния касационен съд в размер на 700 /седемстотин лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: