Р Е Ш Е Н И Е № 60177 Гр. София, 04.06.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Силвиана Шишкова Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова К.т.д.№ 2492/2019 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 145/18.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 618/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ състав. С него, след частична отмяна на решение № 89/06.07.2018 г. по гр.д. № 797/2017 г. на РС – Пирдоп, с което искът по чл.422 ГПК на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности” при МВР /за установяване, че касаторът дължи сумата 24 326.75 лв., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 765 от 29.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 616/2017 г. на РС – Пирдоп/ е бил отхвърлен като погасен чрез прихващане за сумата над 4 054.46 лв., е постановено решение по същество, с което е признато за установено, че ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД дължи на Дирекцията сумата от 20 272.29 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.08.2017 г., а предявеното възражение за прихващане с посочената по-горе сума /представляваща усвоена банкова гаранция за добро изпълнение, задържана без основание/ е отхвърлено. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително превишаване правомощията на въззивната инстанция по чл.269 ГПК, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че ответникът по касация никога не е оспорвал факта, че е усвоил гаранцията за добро изпълнение, като в процеса активно е защитавал правото си да я задържи. В нарушение на диспозитивното начало и без да са налице оплаквания в жалбата досежно този факт, приет за осъществен от първата инстанция, въззивният съд е намерил, че гаранцията не е била усвоена. По подробно развити съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови резултат, идентичен с този в отмененото първоинстанционно решение, с присъждане на сторените разноски. Против касационната жалба в срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на същата. Претендират се разноски. За да се произнесе по жалбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. При преценката относно допустимостта на първоинстанционния съдебен акт съставът на въззивния съд е обсъдил наличието на друго висящо дело между същите страни /т.д.№ 2159/2017 г. на СГС/, по което ответникът ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД е ищец, а ищецът ДУССД–МВР е ответник, относно спор, произтичащ от неизпълнение на същия договор. В това производство ДУССД–МВР е предявила възражение за прихващане със сумата, предмет на настоящия иск – 24 326.75 лв., претендирана като подлежащ на връщане аванс по договора. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.126 ал.1 вр. чл.298 ал.4 ГПК. Счел е, че няма данни, дали образуването на горното дело предхожда датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /25.08.2017 г./, която се счита за дата на предявяване на иска по чл.422 ГПК. Освен това е посочил, че тъй като решението по това дело не е влязло в законна сила, а искът на ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД е бил отхвърлен, то не се е стигнало до разглеждане на възражението за прихващане, идентично по размер и основание с исковата претенция по настоящото дело. Въз основа на горното е заключил, че предявеният спор не е разрешен със сила на пресъдено нещо. От данните по делото е видно, че както пред първата, така и пред въззивната инстанция /вж. молба с вх.№ 628/29.01.2019 г./ ответникът – настоящ касатор е искал производството да бъде спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключването на т.д. № 2159/2017 г. по описа на СГС. Това искане е оставено без уважение, т.к. съдът е приел, че крайният съдебен акт по посоченото дело /с предмет - претенция с правно основание чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД на ПИРДОПИНВЕСТ ЕООД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнението и последвалото разваляне на договора между страните/ няма да формира сила на пресъдено нещо относно действителността на договора, неговото изпълнение и предпоставките за развалянето му. По съществото на спора е прието, че за връщането на дадения аванс е без значение по чия вина е бил развален договорът за СМР, сключен между страните по реда на ЗОП. Всички спорни въпроси, включително коя страна надлежно /първа/ е развалила договора поради неизправността на другата, имат значение единствено за възражението за прихващане със сумата на банковата гаранция за добро изпълнение в размер на 20 272.29 лв., която ответникът, като изпълнител по договора, е учредил в полза на ищеца. По това възражение съдът е намерил, че по делото липсват данни сумата по банковата гаранция да е била усвоена, респ. да се задържа понастоящем от насрещната страна /вещото лице не е дало отговор на въпроса, дали възложителят е задържал, усвоил или осчетоводил същата/, поради което възражението за прихващане е счетено за неоснователно. Във въззивната жалба на ищеца обаче липсва оплакване относно приетия за установен от районния съд факт, че гаранцията е била усвоена от него. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, по следните съображения: Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, ако съдът не приложи императивното правило на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, то последното е недопустимо, като постановено при наличието на абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. При обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението да следи във всяко положение на делото за валидността и допустимостта на съдебните актове, съдът следва служебно да селектира жалбата поради вероятна недопустимост на въззивния акт, както бе посочено по-горе, а при установяване наличието на посочената процесуална пречка, ВКС следва да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия, с оглед етапа, на който се намира обуславящото дело. В настоящия случай решението по т.д. № 2159/2017 г. по описа на СГС между същите страни има преюдициално значение за изхода на спора по настоящото дело, съгласно чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Произнасянето по този иск ще формира сила на пресъдено нещо относно това, дали касаторът – ответник по иска, е бил изправна страна по договора, което от своя страна е свързано с въпроса, предмет на възражението за прихващане, по който страните спорят, а именно дали има право да получи обратно банковата гаранция, с оглед нейните условия. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд, който следва да спре производството, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, ако няма данни за влизане в сила на решението по преюдициалния спор, а ако решението е влязло в сила – да го съобрази при разглеждане на възражението за прихващане, като се произнесе по него в предметните рамки на въззивното производство, съгласно изискването на чл.269, изр.2 ГПК. Разноските за касационната инстанция следва да се присъдят от въззивния съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода по съществото на спора. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 145/18.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 618/2018 г. по описа на Софийския окръжен съд, ГО, ІІ състав, както и определението за допълването му в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: