Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  204   София, 03 май  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно  отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година, в състав:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                                                      при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 137/2010 година.   Производството е образувано по жалби от подсъдимия И. Б. Р. и повереникът на частните обвинители и граждански ищци Б. С. П. и Ц. С. П. против решение № 513 от 12.01.2010 год. по внохд № 660/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд. В касационна жалба от подсъдимия, като основания за проверка на въззивното решение са посочени незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Доводите срещу постановеното решение са развити в следните посоки: а/ във връзка с реда за събиране и оценката на доказателствения материал-по чл. 13, чл. 14, чл. 102, т. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК; б/ допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимия по чл. 15 от НПК; явна несправедливост, защото Р. е осъден за деяние, което обективно не е извършил. В съответствие с оплакванията се правят алтернативните искания за оправдателна присъда; за преквалифициране на деянието по наказателния състав на чл. 124 от НК и намаляване, както на наказанието, така и на размера на уважените граждански искове, или за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. В жалбата на гражданските ищци се прави оплакване за несправедливост с довода, че неоснователно въззивният съд е намалил присъдените им обезщетения. В съдебно заседание защитникът на Р. поддържа жалбата по изложените в нея и в писмените бележки съображения. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа касационната им жалба по развитите в нея съображения. Прокурорът даде заключение, че двете касационни жалби са неоснователни, а решението следва да се остави в сила, тъй като законът е приложен правилно и при постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия, като наказанието и присъдените обезщетения не са явно несправедливи. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 14 от 04.07.2008 год. по нохд № 812/2008 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия И. Б. Р. за виновен в това, че на неустановена дата в началото на м. октомври 2006 год. в гр. С., ж.к.”Люлин”, в постройка, намираща се в м.”Разтоварището”, зад гараж „Република”, умишлено умъртвил С. Б. П. по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 и 4 вр. чл. 115 и чл. 54 от НК го е осъдил на двадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 48, б.”в” от ЗИН е определен първоначален ”Усилено строг” режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия по взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” и по мярката ”Домашен арест”, до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Б. С. П. и Ц. С. П. по петдесет хиляди лева, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от деянието, като до пълния им предявен размер от по двеста хиляди лева исковете са отхвърлени, като недоказани. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и по реда на чл. 301, ал. 1 т.т. 11 и 12 НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по направените по делото разноски и по дължимата такса върху уважените искове, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил уважените искове от петдесет на тридесет хиляди лева за всеки от ищците и съответно намалил дължимата на държавата държавна такса върху размера на исковете; изменил я и в частта по определения режим за изтърпяване на наказанието, като на основание чл. 60, ал. 1, във вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определил първоначален „Строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. В останалата част присъдата е потвърдена. К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбите на касаторите за неоснователни. По жалбата на подсъдимия В жалбата се съдържат доводи, които са правени и пред въззивната инстанция и на тях по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е отговорено с подробни съображения. 1. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В жалбата на подсъдимия е налице оплакване, че по време на воденото срещу него наказателно производство е нарушено основното начало на чл. 15 от НПК. Подсъдимият е неграмотен, а разследващият орган не му е прочел нито един от протоколите, с които Р. е привличан като обвиняем. Излага се довода, че посоченото нарушение е съществено, защото подсъдимият не е разбрал съдържанието на обвинението, квалификацията на деянието и е останал в неведение за процесуалните си права. Изложеният довод е несъстоятелен и неверен. Подсъдимият не е неграмотен, видно от саморъчно изготвената от него разписка, приложена на л. 46 /гърба/ от досъдебното производство. На следващо място, в нормата на чл. 219 от НПК няма изискване разследващият орган лично да прочита протокола за привличане на обвиняемото лице. Гаранция, че ще бъдат охранени правата на обвиняемия по чл. 55 от НПК е в разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т.т. 3 и 4 НПК, която е императивна, че участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато обвиняемият не владее български език /писмено или говоримо/ и когато делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание. От материалите по дознанието е видно, че при извършените процесуално-следствени действия-привличането на Р. като обвиняем на 28.11.2006 год. и предявяване на постановлението по чл. 219 от НПК е присъствал служебно назначеният защитник адв. Т, а на 11.10.2007 год. и на 09.01.2008 год. упълномощеният от обвиняемия защитник-адв. Ефросимка К. М. , т.е. доводът за допуснато нарушение на процесуалните правила в досъдебната фаза на наказателното производство, с което да е нарушено правото на защита на подсъдимия е неоснователен. 2. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Решението на въззивната инстанция е законосъобразно. От мотивите към него е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието и наказателната отговорност на Р. За да не уважи направените пред него възражения, въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд е извършил обективна, всестранна и пълна проверка на доказателствата по делото и е изложил съображения съгласно чл. 305, ал. 3 НПК. В правомощията на касационната инстанция е да проверява правилното приложение на закона само в рамките, установени от въззивния съд фактически положения, но не и да установява нови такива. В тези граници, касационният състав констатира, че няма допуснато нарушение. Съдилищата по същество са събрали и разполагали с обилни безпротиворечиви гласни и писмени доказателства при установяване на фактите от предмета на доказване по чл. 102 от НПК и въз основа на тях са стигнали до законосъобразни изводи. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние е установено по несъмнен начин от последователните и логически издържаните показания на разпитаните свидетели М. Я. и С. Тодорова /особено на първия от тях/ - очевидци на побоя нанесен от подсъдимия на пострадалия, от събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертизи, като последната от тях е депозирала и защитила пред съда заключение, че в момента на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, разбирал е свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи. При извършената аутопсия на трупа на пострадалия са били установени следните увреждания-счупване на лявото рогче на подезичната кост, гръдната кост, двустранно счупване по две и три линии с проникване в гръдната кухина, счупване на лакетната кост на дясната ръка, кръвонасядания около установените счупвания, разкъсно-контузна рана в областта на лявата вежда, кръвонасядания на меките черепни обвивки, гръдния кош и дясната ръка. Назначената по делото съдебномедицинска експертиза е дала заключение, че непосредствена причина за смъртта на П. е механична асфикция, вследствие на удушване, като останалите травматичните увреждания, които също са допринесли за това, са били предидущи. Съдът не е пропуснал, а хронологично е проследил и последващото поведение на подсъдимия, свързано със заличаване на следите от престъплението, изразяващо се в хвърляне тялото на П. в кладенец на двора и с напускането на Р. на обитаваната от него постройка и укриването в родното му село Р., общ. Луковит, обл. Ловеч. При наличието на посочената група гласни доказателства-показанията на Я. и Тодорова, тяхната взаимовръзка и обусловеност, съпоставени с останалите доказателствени източници, които не са им противоречиви, а взаимно се допълват и представляват хармонично единство, съдът е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че обвинението е доказано по несъмнен начин, изключващ всякаква друга възможност, относно авторството на подсъдимия в извършеното престъпление, относно неговата вина и правилно е приложил закона по отношение на правната квалификация на деянието. С деянието си подсъдимият И е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1, т.6, предложение 2 и 3 вр. чл. 115 от НК, като съдът подробно е мотивирал формата на вина и на квалифициращите признаци “особена жестокост”/с оглед личността на подсъдимия-примитивна, безжалостна и безсърдечна личност/ и “особено мъчителен начин”-изхождайки от нанесените многобройни удари със значителна сила в областта на главата, врата и гърдите на пострадалия, продължителността на нанесения побой, въпреки опитите за намеса на присъстващите свидетели М. Я. и С. Тодорова, и причинените множеството несъвместими с живота тежки увреждания, довели до бавна и мъчителна агония, като смъртта на пострадалия е настъпила след продължителни болки и страдания, при които той е изпитал ужаса от неотменимостта на приближаващата смърт. Доводът, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, като не е квалифицирал деянието по наказателния състав на чл. 124 от НК е бил предмет на отговор от въззивната инстанция, която правилно го е отхвърлила като неоснователен. Постоянна е практиката на съдилищата, че когато деецът е причинил множество телесни увреждания на пострадалия с нанасянето на тежки удари върху жизнено важни центрове на тялото, в резултат на което настъпи смъртта му, е налице умисъл за убийство, а не причиняване на телесна повреда. При тази хипотеза, /както е в конкретния случай/, в съзнанието на дееца се съдържат представи, че с деянието се причиняват телесни увреждания, несъвместими с живота. От откритите обективни находки по тялото на пострадалия, включително и следи от душене, експертите са дали заключение, че множеството травматични увреждания по тялото и главата са от такъв характер, че до изпадането му в безсъзнателно състояние той е изпитвал сериозни болки и страдания, особено мъчителни за жертвата. При установените фактически положения направеното искане за изменяване на присъдата в насока за преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 1 НК-за умишлено причинена телесна повреда в резултат, на която по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия правилно е отхвърлено като неоснователно и не е налице визираното в касационната жалба нарушение на закона. Това е така, защото обективните действия, с които Р. е причинил вредоносния резултат обективизират умисъла му да причини не телесна повреда, а да умъртви пострадалия. 3. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализиране на наказанието първоинстанционният състав е приел, че санкцията следва да се наложи по първата и най-лека от трите алтернативи, предвидени в чл. 116 от НК, като при определяне размера на наказанието по нея, съдът е отчел липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и затова го е наложил в горната му граница. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е било предмет на проверка от въззивната инстанция, която е изложила подробни съображения защо не приема и този довод за основателен. По вид и размер наказанието съответства на обществената опасност на конкретното деяние, /при наличието на два от квалифициращите признаци на престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК/, на дееца и като са съобразени обстоятелствата по чл. 54 НК, то не е в противоречие с изискванията на чл. 35, ал. 3 НК. Направените изводи от въззивния състав за неоснователност на въззивната жалба, в частта й по оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се споделят и от касационната инстанция, тъй като само с това наказание ще се постигнат визираните в чл. 36 от НК цели на специалната и генералната превенции. Неоснователен е и доводът за несправедливост в гражданската част на обжалваното решение. В тази насока въззивният състав е изложил съображения за претърпените от ищците морални болки и душевни страдания от настъпилата смърт на баща им, като при определяне размера на обезщетенията е преценил и останалите обстоятелства от значение за това. Изводите на въззивния съд не противоречат на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на практиката на съдилищата. Затова жалбата на подсъдимия е неоснователна и в тази част. По жалбата на гражданските ищци. Жалбата е бланкетна. Доколкото с нея се прави оплакване за несправедливост при изменяване на първоинстанционна присъда в гражданската й част, отговор по това основание, но с обратна насоченост се съдържа по-горе по довода и на подсъдимия за несправедливост при присъждане на обезщетенията, поради което не е необходимо той да се повтаря. По изложените съображения касационните жалби на подсъдимия и на гражданските ищци се явяват неоснователни, защото не са налице предпоставките за отмяна или изменяване на обжалваното въззивно решение в желаната от тях насока. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 513 от 12.01.2010 год. по внохд № 660/2009 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: