Р Е Ш Е Н И Е № 281 гр. София, 16 септември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №541/2015 година Касационното производство е образувано по жалби на частния обвинител и граждански ищец Е. Х., и на подсъдимия С. Ж. /С. Ш./ срещу решение № 157 от 14.11.2014г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд №227/2014г., с което е изменена постановената на 15.07.2013г. присъда на Окръжен съд /ОС/ - Варна, по нохд №651/2013г. В подадената касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец се релевират оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения изразяващи се в липса на изискумите се предпоставки за правоприлагане на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, поради оспорване от подсъдимото лице на изложената в обвинителния акт конкретика, чрез твърденията на С. Ж. /С. Ш./ пред решаващия орган за оказана от него помощ на Р. Ж. и С. Ж.. Аргументира се и явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност, с поставен акцент на несъответността на определената при условията на чл.66 от НК санкция лишаване от свобода като размер и начин на изтърпяване, на тежестта на престъплението по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК и на личната опасност на неговия извършител. Обръща се внимание и на незаконосъобразността на въззивното решение, в частта на присъденото по чл.13, ал.1, т.3 и ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. адвокатско възнаграждение на повереника, отмерено при несъблюдаване на визирания в чл.7, ал.2 от цитирания акт защитаван интерес. Предлага се упражняване на правомощията по чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, чрез отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В депозираната от подсъдимия С. Ж. /С. Ш./ жалба се очертават налични касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Излагат се съображения за пренебрегване на фактологията в обвинителния акт, сочеща на изнасяне на Р. Ж. от подсъдимото лице пред вратата на автомобила и предприета реанимация чрез изкуствено дишане, и за незачитане на предписанията на чл.чл.13, 14 и 107, ал.5 от НПК, при анализа и оценката на доказателствения материал по делото, относим към действията на С. Ж. /С. Ш./ по спасяване живота на дъщеря му С. Ж., довело до неправилно приложение на материалния закон. Обосновава се престъпна съставомерност на инкриминираното деяние по чл.343а, ал.1, б.”г”, чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК и необходимост от оправдаване на подсъдимия С. Ж. /С. Ш./ по повдигнатото му обвинение по чл.51, ал.1 и ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, поради отсъствие на съдържими се в тези норми конкретни правила за дължимо поведение, в причинна връзка с вредоносния резултат. Бланкетно се релевира и несправедливост на наложеното на наказание, отмерено при недопустимото отчитане на предпоставилите пътния инцидент нарушения на ЗДвП, като отегчаващи отговорността обстоятелства. Декларира се и прекомерна завишеност на обезщетението за неимуществени вреди, неотговарящо на заложените в чл.52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ критерии. Предявяват се претенции за ревизия на въззивното решение, чрез преквалификация на престъплението по чл.343а, ал.1, б.”г”, чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК, вр.чл.52, т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДвП, с произтичащите от това санкционни последици, и за намаляване на размера на присъдената неимуществена обезвреда в полза на Е. Х. до сумата от 40 000 лева. В съдебно заседание на 08.09.2015г. пред ВКС, частният обвинител и граждански ищец Е. Х. не се явява, редовно уведомена, и се представлява от упълномощен повереник, който поддържа жалбата. В настоящото производство не участва лично и подсъдимият С. Ж. /С. Ш./, като защитникът му в хода на пренията пледира за уважаване на подадената от него жалба, възпроизвеждайки доводите в нея. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на атакувания и моли за оставянето му в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда от 15.07.2013г., обявена по нохд №651/2013г., Варненски ОС, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК е признал С. А. Ж. /С. А. Ш./ за виновен в това, че на 08.07.2012 година, в землището на [населено място], в района на железопътен прелез на км.43 + 880 от междугарието железопътна гара Д.- железопътна гара /населено място/, при управление на моторно превозно средство – лек автотомобил „марка”, с регистрационен номер В 33 11 РС, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.52, т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице- Р. Ж. и С. Ж., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”г”, вр.чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1, вр.чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК, и на лишаване от правоуправление за срок от ЕДНА ГОДИНА, като същият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК и за извършени нарушения на чл.6, т.1, чл.12, ал.5, чл.51, ал.1 и 3 от ЗДвП. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като е уважен предявеният от Е. Е. Х. граждански иск за причинени й с инкриминираното престъпно деяние неимуществени вреди за сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, и претенцията е отхвърлена до пълния размер от 100 000 /сто хиляди/ лева. По жалби на конституирания частен обвинител и граждански ищец, и на подсъдимото лице, е инициирана въззивна процедура пред Варненски АС, финализирала с решение №157 от 14.11.2013г., по внохд №248/2013г., с което първоинстанционната присъда е изменена в гражданската част, чрез увеличаване на присъденото обезщетение на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева. С решение №232 от 23.07.2014г., постановено по к.д. №332/2014г., Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, в обсега на възложената му компетентност по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, е отменил въззивния акт и върнал делото за ново разглеждане на АС - Варна. С атакуваното пред настоящия касационен състав решение, въззивната инстанция, при условията на чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.1, т.2, ал.2, т.1 и ал.3 от НПК, е ангажирала наказателната отговорност на С. Ж. /С. Ш./ за престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК, вр.чл.51, ал.1 и 3, чл.52, т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДвП, определяйки му санкции по чл.58а, ал.1 от НК- ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изпълнението на което отложено по чл.66 от НК за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок и ТРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл.37, т.7 от НК, в съответствие с изискванията на чл.343г от НК. Присъдата е ревизирана и в гражданско-осъдителната част, като предявеният от Е. Х. иск за неимуществена обезвреда е уважен изцяло. При реализирания контрол, Върховният касационен съд констатира допуснати от въззивната инстанция, при повторното разглеждане на делото, съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правата на страните в наказателния процес и предпоставящи отмяна на обявения акт. Варненски АС грубо е дерогирал процесуалните норми на чл.334, т.2 и чл.336, ал.1 от НПК, при упражняване на въззивните си правомощия. При наличието на съответен протест, съответна жалба на частния обвинител или тъжител, разпоредбата на чл.336, ал.1 от НПК императивно предписва отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда при правоприлагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало такова обвинение пред съда; при осъждане на оправдан от първата инстанция подсъдим по повдигнатото му и предявено обвинение; и при оправдаване на подсъдимо лице, осъдено от първостепенния съд. Конкретиката в настоящия казус сочи на лимитираната в чл.336, ал.1, т.1 от НПК хипотеза, при която въззивната инстанция е приела, че в рамките на приетата за доказана фактология неправилно Варненски ОС е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия С. Ж. /С. Ш./ по привилигирования /по-леко наказуем/ състав на чл.343а, ал.1, б.”г” от НК, оправдавайки го по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК, и го осъдил по първоначално повдигнатото обвинение за причинена по непредпазливост смърт на две лица /Р. Ж. и С. Ж./, при управление на моторно превозно средство, в нарушение на правилата на чл.51, ал.1 и 3, чл.52, т.2 и чл.53, ал.1 от ЗДвП, с произтичащите санкционни последици. Необходимостта от нова присъда в разглеждания случай е обоснована от това, че въззивният съд за пръв път признава за виновен подсъдимия по по-тежкото обвинение, за което е бил оправдан, но срещу което се е защитавал пред първата инстанция. Ето защо, след като отмени изцяло първоинстанционния съдебен акт, в осъдителната и в оправдателната му част, въззивният съд трябва да признае подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение, като пререши въпроса за правната квалификация на деянието и за наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за по-тежкото престъпление, съобразявайки обстоятелството, дали е поискана изрично промяна в неговия вид, размера му и начина на изтърпяване. Тези си задължения Варненски АС не е изпълнил, като при неразбиране на относимите към криминализираната съставомерност понятия за по-тежко, същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, обстойно разяснени в ТР №57 от 04.12.1984г., по н.д.№13/84г. на ОСНК на ВС, и последователно развити в доктрината и съдебната практика, в обсега на компетентността по чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.1, т.2, ал.2, т.1 и ал.3 от НПК, с решение изменил присъдата на първостепенния съд, което е недопустимо. Логическа последица от осъществената от АС-Варна процесуална дейност, очертаваща неправилно упражняване на предвидените в чл.334 от НПК въззивни правомощия, са неспазване на изискуемата се процедура при произнасяне и изготвяне на съдебния акт, предпоставило сериозни пороци в неговата форма и в съдържанието му, и неминуемо създало ограничения в правния статус на страните в наказателното производство. Нормативният регламент в чл.317 от НПК, предписващ субсидиарното приложение на правилата за производство пред първата инстанция, при липса на особени правила за въззивната процедура и разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК, безусловно установяват, че постановяването на нова въззивна присъда е подчинено на изискванията на чл.300 - чл.305, и чл.310 от НПК. Съгласно чл.300 от НПК, съдът се оттегля на тайно съвещание за обявяване на присъдата, след изслушване на последната дума на подсъдимия. В закона е въведена задължителна поредност на заключителните процесуални етапи от съдебното заседание – съдебни прения, последна дума на подсъдимия и постановяване на присъдата, която не може да бъде прекъсвана с извършване на процесуални действия по друго дело от същия състав. Това правило е израз на принципа за непрекъснатост на съдебното заседание, уреден в чл.259 от НПК, по силата на който след изслушване на последната дума на подсъдимия и преди постановяване на присъдата /сложен процес, включващ оттегляне на съда на тайно съвещание и решаване на въпросите по чл.301, ал.1 от НПК, изготвяне и подписване на акта, и неговото публично обявяване/, съставът на съда не може да разглежда друго наказателно дело. Непрекъснатостта на съдебното заседание е важна гаранция за реализирането на основното начало в процеса за непосредственост /чл.18 от НПК/. Тя създава условия за съдебния състав да вземе решение по въпросите на чл.301 от НПК, непосредствено след финализиране на процесуалната дейност по събиране и проверка на доказателствата, и изслушване на становищата на страните по съществото на делото, което цели предпазване вътрешното убеждение на съдиите да се повлияе от странични фактори и впечатления.1 Несъблюдаването на изискването на чл.259 от НПК представлява съществено процесуално нарушение, тъй като погазването на основни принципи на наказателния процес винаги води до постановяване на незаконосъобразен краен съдебен акт, което Варненски АС не е съобразил. В съдебно заседание на 03.10.2014г. е приключило производството по внохд №227/2014г., като след проведено въззивно следствие за разпит на свидетеля З. А., изслушване на явилите се по делото страни и тайно съвещание, вместо незабавно да изготви, подпише и обяви публично присъдата си по чл.336, ал.1, т.1 от НПК, по предвидения в чл.310 от НПК ред, контролираният състав е информирал страните, че ще се произнесе с решение в срок, за което те ще бъдат надлежно и своевременно уведомени. В нарушение на нормата на чл.259 от НПК, при незачитане на изискуемата се форма и пренебрегвайки визираните в чл.339, ал.3, вр.чл.305 от НПК реквизити на съдържанието на съдебния акт, АС-Варна на 14.11.2014г. постановил своето решение, за което прокурорът, частният обвинител и граждански ищец, подсъдимият и техните процесуални представители получили писмени съобщения, в периода от 19.11.2014г. до 05.01.2015г. _________________________________________________________________ 1.К.,К., Присъдата-същност и постановяване,1989г.,с.74. 2.Решение 150-98-I, Решение 556-02-II, Решение 77-07-III, Решение 95-09-III, Решение 267-09-III, Решение 372-2010-II на ВКС на РБ. Мотивиран от предложената аргументация, настоящият съд намира основания за прилагане на разпоредбите на чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, чрез изпълнение на касационните правомощия -отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, при което стриктно да бъдат спазени изискванията на чл.334 - чл.338 от НПК по отношение на предписаните от закона процедура, форма и съдържание на постановения съдебен акт, при произнасяне по обвинението на подсъдимия С. Ж. /С. Ш./. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №157 от 14.11.2014г., постановено по внохд №227/2014г., по описа на Варненски АС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.