6 Р Е Ш Е Н И Е № 582 София, 07 януари 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България., трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Л.Гаврилова. и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 605/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Е. П. Б. срещу въззивно решение от 24.06.2010г. по внохд № 068/2010г. по описа на Софийския апелативен съд Наказателна колегия,6-и състав. В жалбата се поддържа,че решението е неправилно,противоречи на материалния закон и това го прави явно несправедливо,поради което се иска да бъде отменено и всички вещи иззети от подсъдимия да му бъдат върнати.Излагат се съображения,че неправилно е прието,че инкриминираните вещи са придобити от разкопки,за което няма доказателства.Не са взети предвид показанията на съпругата на подсъдимия относно произхода на вещите.Неправилно съдът е приел,че е неприложим чл.7,ал.3 от ЗДС и на чл.2,ал.2 от НК.Неправилно било прието,че срещу него има повдигнато обвинение по чл.215 във вр.с чл.278,чл.278а и чл.278б НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 13 от 09.10.2008г. по нохд № С-101 /2007г. Софийският градски съд-НК,2 състав е признал подсъдимия Е. П. Б. за НЕВИНОВЕН в това,че да периода от 17.03.2006г. до 10.04.2006г. в[населено място],С. община,с цел да набави за себе си имотна облага,в съучастие[населено място] И.,като извършител укрил в жабката на л.а.”Ф. пасат” с ДК № С 24977 ВХ чужди движими вещи-антични предмети и монети на обща стойност 9713 лв.,поставени под специален режим,за които видно от приложените по делото протоколи за ВДС е знаел,че са придобити от другиго чрез престъпление по чл.278а НК,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.215,ал.2 т.1 и 2 вр. с ал.1 вр.с чл.20,ал.2 НК. Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН в това,че за периода от 25.03.2006г. до 10.04.2006г. в[населено място],[улица],с цел да набави за себе си имотна облага,придобил и укрил чужди движими вещи,поставени под специален режим на стойност 267 лева,за които е знаел,че са придобити от другиго чрез престъпление по чл.278а НК,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.215,ал.2 т.2 вр.с ал.1 НК. Признал е подсъдимия за НЕВИНОВЕН в това,че на 10.04.2006г. в[населено място],с.Г. Богров,ул.”В.Л.” предложил дар-парична сума от 10 000 долара на длъжностни лица-служители на М.-сектор Престъпление по пътищата-С. И. И. А. и Г. Д. Т.,за да не извършат действие по служба-уведомяване на главен оперативен дежурен СДВР за намерените в автомобила антични вещи,поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.304,ал.1 НК. На основание чл.53 НК съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата веществените доказателства по делото. С решение № 90 от 14.12.200г. по внохд № С-78/2009г. Софийският апелативен съд,НО,7 въззивен състав е ПОТВЪРДИЛ присъдата. С решение № 187 от 10 май 2010г. по д.№ 113/2010г. Върховният касационен съд,първо нак.отделение е ОТМЕНИЛ решението на апелативния съд,в частта му за потвърждаване на първоинстанционната присъда, относно приложението на чл.53 НК за отнемане в полза на държавата на веществените доказателства и е ВЪРНАЛ делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.Във връзка със законосъобразното приложение на разпоредбата на чл.53 НК съдът е дал е указания за конкретизиране на „веществените доказателства по делото”,като същите се изследват при условията на чл.102 НПК ,обозначат и изясни основанието за тяхното отнемане. При повторното разглеждане с обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъда № 13/09.10.2008г. по нохд № С-101/2007г. на СГС,НО,2 състав относно основанието за отнемане на веществените доказателства,като на основание чл.53,ал.2 б.”а” от НК ОТНЕЛ в полза на държавата изброените в него монети и предмети. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно и правилно. Предмет на разглеждане е решението на САС относно приложението на чл.53 НК,на основание който са отнети в полза на държавата монети и предмети,които са били предмет на обвинението по чл.215 НК и чл.278а НК. Доводите визирани в жалбата са обсъдени от въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал отговор на въпросите поддържани и при предходното разглеждане на делото пред ВКС. В жалбата се възразява,че неправилно е приложена разпоредбата на чл.53,ал.2 НК,тъй като няма доказателства по делото,че отнетите вещи са от разкопки,на което основание е забранено тяхното притежание. Както първоинстанционният,така и въззивният съд са приели,че притежаваните от подсъдимите вещи подлежат на отнемане по силата на чл.53 НК.Двата съдебни акта се различават единствено по приетата формулировка в чл.53,ал.1 и ал.2 НК.Докато Софийският градски съд е приел,че в случая е приложима разпоредбата на чл.53,ал.1 б.”б” НК,въззивният съд е счел,че приложимата материално правна норма е тази по чл.53,ал.2 б.”б” НК.Независимо от правното основание на което се позовават съдилищата,принципната позиция за задължителното отнемане на тези вещи е правилна.Тя е и законово регламентирана и следва не само от чл.53 НК,но и от разпоредбата на чл.16,ал.1 от Закона за паметниците на културата и музеите/ЗПКМ/. Съгласно последната,всички паметници на културата,открити при археологически разкопки,са собственост на Държавата.След като са собственост на Държавата,те следва да се върнат на нейния собственик,а по силата на чл.53 НК това може да се реализира в наказателния процес чрез тяхното отнемане от лицата,в които се намират. Доводът,че няма доказателства за произхода на процесните вещи е неоснователен. Няма доказателства за това,как процесните вещи са попаднали в подсъдимите/извън обясненията за наследяване от техни родственици/,но по делото са събрани доказателства, както за характера на предметите,така и за техния произход. Какъв е характера на вещите намерени и иззети с процесуалните средства на НПК, дават отговор изслушаните археологически и нумизматични съдебно-оценителни експертизи и уточненията,направени от експертите в съдебно заседание,респ. техните специални знания в тази област.Категорично е заключението,че всички изследвани предмети са свързани с българското културно-историческо наследство,поради което те представляват движими паметници на културата независимо от времето,което касаят.Обстоятелството,че не може да се установи периода от време, в който тези предмети са извадени от земята, не променя характера им на предмети,които представляват паметници на културата.Без значение е обстоятелството от кого са открити,след като техният произход не може да бъде друг,освен чрез разкопаване на земните пластове ,а характеристиката им сочи,че са предмети , които свидетелстват за човешко присъствие по българските земи от минали епохи, и които именно поради тяхната автентичност и старинност представляват движим паметник на културата. В разпоредбите на ЗПКМ подробно е визиран режима уреждащ държането или владеенето на паметник на културата. Същественото е,че лицата които са открили паметници на културата или исторически находки, или притежават такива,следва да ги декларират,но тяхното държане не подлежи на разрешение от съответните специализирани институции.От това следва,че собственик на вещите признати за паметници на културата е Държавата,и че при липса на доказателства тази собственост да е била прехвърлена на физически или юридически лица,последната следва да се върне на единствения собственик-Държавата. Аналогичен е режимът установен с новия Закон за културното наследство/ЗКН/.В чл.97 на същия при идентификация на притежаваните вещи, се изисква удостоверение за правото на собственост или държане и декларация за произход и способа за придобиване на вещите. Доводът за неприлагане разпоредбата чл.2,ал.2 от НК,въззивният съд е обсъдил в мотивите. Законосъобразно и в съответствие с ПП-1-83,т.2,б.”в” на ВС РБ,съдът е приел,че чл.2,ал.2 от НК е приложим само в случаите,когато бъдат изменени наказателните норми,но не и когато са изменени правилата,които запълват бланкетната наказателна норма.За отговорността на дееца има значение единствено правилото,което е действало по време на извършване на деянието.В този смисъл съдът е приел,че в случая са приложими разпоредбите на ЗПКМ,които са били в сила през инкриминирания период,а не Закона за културното наследство,в сила от 10.04.2009г.,с чийто параграф 22 от ПЗР е отменено действието на ЗПКМ. На л.26 от делото съдът е обсъдил тезата на подс.Е. Б. ,че няма основание по чл.53 НК за отнемане на веществените доказателства по делото,тъй като монетите са негова собственост.Посочва се,че с писмо/подписано от него/ изпратено през 2004г. до Директора на Н. той е заявил желание да декларира и регистрира намиращи се у него паметници на културата. Прието е,че писмото/л.78 от първ.дело/ съдържа общо намерение за деклариране на паметници на културата-нумизматични колекции,без да се конкретизира искане за деклариране и регистриране на иззетите от него монети. Писмото съдържа приложение с имената на 16 лица,които твърдят,че са членове на Софийското нумизматично дружество,но не съдържа данни какво точно искат да декларират и регистрират тези лица, в съответствие със ЗПКМ,още по-малко за тези паметници на културата,за които на Б. му е било повдигнато обвинение в рамките на наказателното производство.Съдът е отбелязал още,че няма данни за това подсъдимите по делото да са се възползвали от създадения[населено място] № 1 от 28 януари 2005г. режим на деклариране и оценка на движими паметници на културата,собственост на юридически и физически лица,издадена от Министерството на културата в сила от 08.02.2005г.Подсъдимият е имал възможност по силата на чл.2,ал.1 от Наредбата да подаде декларация по образец в най-близкия специализиран национален,регионален или друг музей определен от Министъра на културата и декларира монети и други предмети представляващи паметници на културата,както и да посочи как е придобит съответния движим паметник на културата. Доказателства за това подс.Б. и останалите подсъдими да са предприели действия по деклариране и регистрация по надлежен ред на вещите- паметници на културата,няма представени по делото.Напротив,от писмо от 20.04.2006г. на Директора на Н. исторически музей е посочено,че на подс.Б. не е било издавано удостоверение за износ,както и че той не е подавал декларация по чл.11,ал.3 от ЗПКМ/отм./ по отношение на монетите,изброени в протокола за оглед на веществени доказателства от 11.04.2006г. В този смисъл,като е приел,че подс.Б. не е предприел действия,с които да се легитимира като физическо лице-притежател на процесните движими паметници на културата,иззетите такива подлежат на отнемане на законово основание в полза на Държавата. Неоснователен е довода,че по отношение на монетите иззети от подс.Б. следва да се приложи разпоредбата на чл.7,ал.3 от Закона за държавната собственост/ЗДС/. Въззивният съд е отговорил на възражението и правилно е приел,че при действащото законодателство и приетите по делото фактически положения,подсъдимите и в частност подс.Б., не могат да се позоват на придобивна давност по чл.7,ал.3 от Закона за държавната собственост, независимо,че са признати за невиновни по повдигнатите обвинения.Съдът е изложил мотиви, които изцяло се споделят от касационния състав.Липсват данни за легалния произход на предмета на обвинението,както и за начина по който процесните монети и предмети са се оказали във владението на подсъдимите.Липсват обаче и доказателства за деклариране и обявяване на монетите от подсъдимите пред компетентните институции. Както се посочи съгласно чл.16 от ЗПКМ/отм./ „Всички паметници на културата,открити при археологически разкопки,са собственост на държавата”. Аналогична е и разпоредбата на чл.91 от Закона за културното наследство.Както ЗПКМ/чл.14/,така и Закона за културното наследство/чл.93,ал.1/ сочат,че лица които са открили или намерили/чл.14 от ЗКПМ/ или намерили/ по ЗКН/ намерили паметници на културата респ.намерили вещ, в случаите по чл.88 и чл.91 от Закона за собствеността са длъжни в 7-дневен срок да съобщят/уведомят в съответната община или кметство или най-близките музеи,респ.да уведомят най-близкия държавен или общински музей.Ако не изпълнят задълженията си,нямат правата по чл.111 от закона и не могат да придобият право на собственост върху намерената вещ по давност.След като не е съобщен/обявен по регламентирания ред,законодателят приема,че паметникът на културата е укрит и спрямо него следва да се приложи чл.14,ал.3 от ЗПКМ.Съгласно действащия към момента на инкриминираното деяние чл.14,ал.3 от ЗПКМ/отм./ укритите паметници на културата се изземват в полза на държавата. Предвид изложеното,както и на обстоятелството,че подсъдимият Б. и останалите подсъдими не са подали декларация за намиращите се в тях монети паметници на културата,респ.относно техния произход ,обуславят и верния извод,че тези вещи не могат да се придобият по давност,както и че същите подлежат на отнемане. В заключение правилно е прието,че притежаването на недекларирани движими паметници на културата е забранено от закона,поради което същите подлежат на отнемане в полза на Държавата. По изложените съображения,като е потвърдил присъдата в частта по приложението на чл.53 НК , и изменил същата относно правното основание на постановеното отнемане,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила,поради което и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 24.06.2010г. по внохд № 068/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия, шести състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: