Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр.София, 14.06.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело № 1751 по описа за 2018 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Стар пост“ ООД, представлявано от управителя Д. Д. В., чрез процесуалния представител адв. П. Т., против решение № 22/31.01.2018 г. по възз.гр.д. № 336/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, на основание чл. 200 КТ „Стар пост“ ООД е осъдено да заплати на М. Л. С. сумата от общо 80 000лв., на Н. И. Н. сумата от общо 70 000 лв., на Г. И. С. сумата от общо 75 000 лв., на Д. И. Е. сумата от общо 70 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на И. Н. С.. Касационното обжалване е допуснато с определение № 906 от 20.12.2018г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените от касатора въпроси: „относно доказателствената сила на Протокола за ПТП и Акта за установяване на административно нарушение на участник в ПТП, подписани лично от съставилия ги полицейски служител и от водача участник в ПТП, за установяване механизма на настъпване на ПТП“ и„относно правомощията на въззивния съд по изясняване на фактите по делото, когато не са заявени конкретни доказателствени искания от страна по делото в хипотеза, че първостепенният съд е приел същите факти за установени“, по които въззивното решение е в противоречие с решение № 128/13.06.2014 г. по гр.д. № 6451/2013 г. по описа на ВКС и решение № 71/16.08.2017 г. по т.д. № 60343/2016 г. по описа на ВКС. В първото от посочените решения се приема, че след като е преценил, че в протокола за ПТП не се съдържат достатъчно данни за механизма на произшествието, въззивният съд е следвало служебно да назначи автотехническа експертиза. А във второто касационният съд дава разяснения относно доказателствената сила на протокола за ПТП, подписан от участник в произшествието. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответниците по касационната жалба Г. И. С., Д. И. Е., М. Л. С. и Н. И. Н., в писмен отговор, подаден чрез процесуалния им представител адв. Л. Ц. В., поддържат, че жалбата е неоснователна. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за осъществената безплатна правна помощ от адвоката. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Правилно въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, доколкото между И. Н. С. и „Стар пост“ ООД е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на което наследодателят на ищците е работил при ответника като „шофьор-куриер“. Установено е, че около 14,50 ч. на 28.04.2016 г. при управление на служебния си автомобил И. Н. С. самокатастрофирал, блъснал управлявания от него автомобил в дърво край пътя. Съставени са Протокол за ПТП, подписан от водача, в който е отразено, че вследствие несъобразена скорост с интензивността на движението губи контрол над управляваното ППС и предизвиква ПТП, както и Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който е прието, че е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача, същият му е връчен и подписан без възражения. На 28.04.2016 г. около 17.33 ч. И. Н. С. е приет по спешност в лечебно заведение и е изписан на 05.05.2016г., с препоръка да бъде пренасочен към ортопедично-траматологично отделение за оперативно лечение. Окончателната диагноза на пострадалия е: контузио торацис ет корпорис, фрактура косте 5, 6, 7 синистра ет 5 декстра, плевритис травматика, травматичен шок. На 07.05.2016 г., в 18, 25 ч. И. Н. С. починал, като причина за смъртта му е посочен белодробен емболизъм белодробно сърце, емболия на белодробната артерия, предизвикана от фрактура бималеоларис синистра. След подаден сигнал и извършена проверка от ТП на НОИ-София град злополуката е призната за трудова с нарочно разпореждане, за което няма данни да е обжалвано от работодателя. За установяване настъпилите увреждания в здравословното състояние на И. Н. С., вследствие на произшествието, както и причинно-следствената връзка между причинените увреждания и настъпилата смърт, по делото са изслушани две съдебно-медицински експертизи. Експертите считат, че най-вероятно е налице непрекъсната причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и смъртта на лицето, а категорично становище не може да бъде дадено поради липсата на извършена аутопсия. Изрично е уточнено, че предходно заболяване, за което по делото се съдържат данни не е в причинна връзка с настъпилия летален край. От показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е направил изводи за отношенията между починалия и наследниците му. Посочил е, че се установява близост и разбирателство между него и съпругата му, макар да не са живеели заедно, както и типични семейни отношения между него и всяко от децата му, въпреки че най-малкият му син в момента живеел в Русия, където отбивал военната си служба. Установено е, че сродниците на починалия изпитвали тежки страдания от внезапната загуба на починалия, който бил тяхна морална, духовна и материална опора в ежедневния живот. Всеки от ищците преживял тежката загуба по различен начин с оглед особеностите на характера си. Въззивният Окръжен съд – Враца е приел, че релевираното от ответника – работодател възражение по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия работник е недоказано и изцяло неоснователно, поради което е отменил първоинстанционното решение в частта, с която същото е взето предвид при определяне на дължимата сума за обезщетение на претърпените неимуществени вреди и редуцирането ѝ с 80 %. Посочил е, че приложения по делото Протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, а в тежест на работодателя е било да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на пострадалия. Годни и допустими доказателствени средства да установят тези обстоятелства според съда са автотехническа експертиза и свидетелски показания. Направено е заключение, че от безспорните обстоятелства, че при настъпването на ПТП пострадалият е бил сам в автомобила, както и че не е имало други МПС – участници в произшествието, не може да се направи извод, че са налице действия на работника, довели до увреждането, поради което възражението за съпричиняване не е доказано. Неправилни са изводите на въззивния съд относно доказателствената сила на Протокола за ПТП и Акта за установяване на административно нарушение на участник в ПТП, подписани лично от съставилия ги полицейски служител и от водача участник в ПТП, за установяване механизма на настъпване на ПТП. В тази насока не са съобразени разясненията в практиката на ВКС относно доказателствената сила на протокола за ПТП, подписан от участник в произшествието. След като е преценил, че в протокола за ПТП не се съдържат достатъчно данни за механизма на произшествието, въззивният съд е следвало служебно да назначи автотехническа експертиза /решение №71/16.08.2017 г. по т.д. № 60343/2016 г. на ВКС, ТК/. Допуснатото нарушение на правомощията на въззивния съд по изясняване на фактите по делото, когато не са заявени конкретни доказателствени искания от страна по делото в хипотеза, че първостепенният съд е приел същите факти за установени, е довело до неизясняване на механизма на пътнотранспортното произшествие, при което е пострадал наследодателят на ищците. Преценката дали е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, е конкретна и зависи от фактите по делото. Изясняването на механизма на ПТП е от значение при оценката на поведението на пострадалия и дали следва да се квалифицира като груба небрежност, както и при определяне на конкретния принос на пострадалия за настъпване на злополуката, ако поведението му се квалифицира като груба небрежност. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 31.01.2018 г. по възз.гр.д. № 336/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение, на основание чл. 200 КТ „Стар пост“ ООД е осъдено да заплати на М. Л. С. сумата от общо 80 000лв., на Н. И. Н. сумата от общо 70 000 лв., на Г. И. С. сумата от общо 75 000 лв., на Д. И. Е. сумата от общо 70 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на И. Н. С., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.05.2016г. до окончателното им изплащане. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Враца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: