Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 28 септември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 646 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.2 от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против въззивна оправдателна присъда № 123/20.04.2016 г., постановена по внохд № 4159/2015 г. по описа на Софийски градски съд. В протеста и в допълнението към него са направени оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Представителят на държавното обвинение счита, че макар да са събрани всички относими по делото доказателства, те са обсъдени от въззивната инстанция, за разлика от първоинстанционния съд, по отделно, а не в тяхната взаимна съвкупност и времева последователност. Според прокурора следствие на така извършения неправилен анализ второинстанционният съд е достигнал до погрешния извод, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието, а е налице единствено предположение за това. Претендира се да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание представителят на ВКП счита, че протестът е основателен и следва да бъде уважен. Подсъдимият М. П. Г., въпреки предоставената му от съда възможност не се явява и не взема становище по така депозирания протест. Назначеният му служебен защитник адв. А. Б., представлявал го от досъдебното производство, моли протестът срещу въззивната присъда да бъде отхвърлен като неоснователен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда от 30.06.2014 г., постановена от РС - София по нохд № 12153/2011 г. подсъдимият М. П. Г. е признат за виновен в това, че на 23.05.2009 г. около 22,00 ч. в [населено място] като непълнолетен, можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с Ц. Е. М. /за когото наказателното производство е прекратено след одобрено от съда споразумение/, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 306 лв. от владението на Н. К., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „Б” от НК е осъден на пробация: задължителна регистрация по настоящия адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, като и двете мерки са с продължителност от по шест месеца. С присъдата подсъдимият е признат за невиновен да е отнел 1 бр. мъжко кожено яке марка „Б.” на стойност 300 лв. и в този смисъл на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение. На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 138,70 лв.. По жалба на подсъдимия, чрез назначения му служебен защитник адв.Б., е образувано внохд № 4159/2015 г. по описа на Софийски градски съд. С присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.3 вр. с чл.334 т.2 от НПК е отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и е постановил нова присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение, като липсва произнасяне относно направените по делото разноски. С оглед необходимостта от очертаване на пределите на касационната проверка на първо място следва да се посочи, че въззивното производство е образувано единствено по жалба на подсъдимия и само срещу осъдителната част на първоинстанционната присъда. В мотивите си градският съд изрично е посочил, че атакуваната присъда следва да бъде отменена само в осъдителната й част и по отношение на разноските, но в диспозитива първоинстанционният съдебен акт е отменен изцяло. Така констатираното противоречие между диспозитив и мотиви, макар и да представлява нарушение на процесуалните правила, в случая само по себе си не води до отмяна на присъдата, предмет на настоящата касационна проверка, но следва да се има предвид, че относно инкриминираното мъжко кожено яке марка „Б.” на стойност 300 лв. оправдателната първоинстанционна присъда поради липса на съответен въззивен протест е влязла в сила. С оглед наведените в протеста оплаквания в случая следва да се има предвид, че за да признае подсъдимия за невиновен въззивният съд е приел, че по делото не са събрани преки доказателства, установяващи кой/кои лица са извършили кражбата, а анализът на косвените не води до единствения несъмнен и категоричен извод, че М. Г. е осъществил вмененото му във вина престъпление. Действително по делото липсват преки доказателства, установяващи авторството на деянието и механизма, по който то е реализирано. Същевременно с това обаче аргументацията на въззивния съд относно установената по делото система от косвени доказателства не може да се приеме за процесуално изрядна. От една страна, в изложението се констатира непоследователност, тъй като е прието, че в 22,00 ч. подсъдимият и св. Ц. М. /за когото наказателното производство е прекратено с одобрено на 19.05.2011 г. по реда на чл.381 и сл. от НПК споразумение/ отишли до „Автоцентър С. – К.”, за да „вземе” свидетелят дължимото му възнаграждение, като подсъдимият останал да го изчака и след известно време двамата си тръгнали с инкриминираните вещи. От друга страна, съдът селективно е пропуснал да изтъкне и да коментира установените три дактилоскопни следи на Г. оставени върху фургона, намиращ се в непосредствена близост до караваната, от която са отнети вещите, както и доброволното им предаване впоследствие - само няколко дни по-късно. Тези обективни данни, сочат на съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние и е било задължително да бъдат обсъдени при формулирането на решаващите изводи относно авторството. Съдът е следвало да ги оцени и да посочи конкретни съображения защо въпреки тях приема, че единственият извършител на престъплението е бил свидетелят М.. Игнорирането на изтъкнатите факти сочи на едностранчивост и непълнота на доказателствения анализ. Разпоредбите на чл.14 и чл. 107 ал.3 и ал.5 от НПК изискват от съда да изследва всички релевантни обстоятелства по делото, като не допуска избирателно разграничаване на събраните доказателства в зависимост от това дали подкрепят или опровергават обвинителната теза. Същевременно с това следва да се има предвид, че доказателствените материали трябва да се тълкуват стриктно според действителния им смисъл, а не съобразно субективната интерпретация на страните или на съда. В този смисъл касационната инстанция приема, че въззивният съд не е спазил процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното му убеждение. Същевременно с това - от разпита на свидетеля М., въпреки изминалия период от време от извършване на деянието, са останали неизяснени обстоятелства - по какъв начин двамата с подсъдимия са се озовали в автоцентъра в тъмна част на денонощието, как и с какво е счупен прозорецът на караваната, къде М. е „предоставил” на подсъдимия част от вещите, които са от значение за съставомерността на поведението му. На тази основа логическият извод на градският съд, че от обективните факти – само присъствието на подсъдимия на местопрестъплението при осъществяване на кражбата и възможността му за безпрепятствен достъп до движимите вещи, предоставени му от св.М., не са от естество, което води до недоказаност на обвинението или най-малкото този извод се явява преждевременен. Не на последно място следва да се има предвид, че съобразно нормата на чл.304 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен не само когато се установи, че не е извършил деянието, то не е извършено виновно, но и когато деянието не съставлява изобщо престъпление. Според касационния състав приетата за установена от второинстанционния съд фактическа обстановка предпоставя най-малко възможността за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за извършено от него по-леко наказуемо престъпление против собствеността. Тази възможност не е била обективно възпрепятствана от изложените в обвинителния акт факти или пък да е било необходимо изменение на обвинението по чл.287 от НПК. В случая е това е било не само допустимо и възможно, но и задължително за въззивния съд, в рамките на приетите от него фактически положения. С оглед гореизложеното касационният съд приема, че въззивният състав не е обсъдил изчерпателно всички налични по делото доказателства, пропуснал е да изясни безспорно установените и не е направил обективен анализ по отношение на приетите от него фактически положения. Допуснатите процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в оправдаването на подсъдимия. Визираните нарушения на процесуалните правила могат да бъдат отстранени с провеждане на ново въззивно производство. При това положение, атакуваната оправдателна присъда на Софийски градски съд следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения и на основание чл. 354 ал.3 т.2 и т.3 вр. с ал.1 т.4 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 123/20.04.2016 г., постановена по внохд № 4159/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: