5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 654/20,08,2014 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на единадесети юли, през две хиляди и четиринадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1123 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК . Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 126 / 24.02.2014 год. по ч.гр.д.№ 60 / 2014 год. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 508 / 18.12.2013 год. по т.д.№ 640 / 2013 год. на Окръжен съд Шумен.Със същото е върната исковата молба на жалбоподателя , с която е предявен иск по чл.19 ал.3 ЗЗД против [фирма] [населено място] ,за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на имот,сключен на 05.01.2010 год. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, споделило мотивите на първоинстанционния акт,че предвид неизвършената от ответника пререгистрация като търговец,съгласно пар.4 ал.1 ПЗР на ЗТР и последиците на същото – ограничена правосубектност съгласно пар.5 ал.2 пр.2 ПЗР ЗТР,както и предвид предложение трето на същата разпоредба,според което извършените след 31.12.2011 год.разпоредителни сделки с имущество на търговските дружества с прекратена дейност са недействителни,е недопустимо чрез иска по чл.19 ал.3 ЗЗД да се постигне забранен от закона резултат.Според жалбоподателя, след като законът изрично ограничава процесуалната правоспособност на непререгистриралия се търговец, лишавайки го само от активна процесуална легитимация,без да го лишава изцяло от правосубектност ,то по арг. от противното на уреденото от законодателя непререгистриралият се търговец не е лишен от пасивна процесуална легитимация по искове, независимо от техния характер – вещни, облигационни и пр.. Противно тълкуване, според жалбоподателя, е в директно противоречие със закона . Правният интерес на ищеца – купувач по предварителния договор е изводим само и единствено от така сключения предварителен договор .Към момента на сключването му , както и към момента на настъпване изискуемостта на задължението за сключване на окончателен договор / преди 31.12.2011 год./законът не отрича,а допуска осъществяването на сделката . Противно тълкуване би довело до законодателно уредено отпадане на поето облигационно задължение на страна по договор,както и до неравноправно третиране на различните кредитори на непререгистриралия се търговец. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт . В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следния процесуален въпрос : Допустим ли е иск за обявяване за окончателен, на основание чл.19 ал.3 ЗЗД , предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, предявен срещу непререгистриран търговец , с прекратена дейност ? Въпросът е обосноваван в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с определения, постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК и като такива съставляващи задължителна за въззивния съд съдебна практика : опр. № 727 / 30.07.2012 год. по ч.т.д.№ 512 / 2012 год. на ВКС , ІІ т.о. и опр.№ 1002 / 06.11.2013 год. по ч.т.д.№ 758 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС .Третото цитирано определение - № 51 11.01.2013 год. по ч.т.д.№ 808 / 212 год. е постановено в производство по чл. 274 ал.2 ГПК,но като несъдържащо различен отговор на правен въпрос от преждецитираните две, няма основание за самостоятелното му ползване в обосноваване на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Въпросът е зададен и с прилагане на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Споделените мотиви на първоинстанционното определение са в смисъл, че предвид забраната на непререгистриралите се в срока по пар.4 ал.1 ПЗР на ЗТР търговци да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, която забрана цели запазване имуществото на длъжника в състоянието,в което се е намирало към момента на прекратяване дейността му,за справедливо удовлетворяване на кредиторите му, доколкото с уважаването на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД се постига идентичен на сделка с недвижим имот на непререгистриралия се търговец правен резултат,то предявеният иск по чл.19 ал.3 ЗЗД е процесуално недопустим,с оглед изрично прогласената от пар.5 ал.2 пр.трето ПЗР ЗТР нищожност на разпоредителни сделки с имущество на непререгистрирал се търговец, извършени след 31.12.2011 год..Неясно остава коя процесуална предпоставка за недопустимост визира първоинстанционния, съответно въззивния съд,като последният изрично е отрекъл да се касае за липса на пасивна процесуална легитимация, изхождайки от съдебната практика, цитирана от касатора в обосноваване на правния му въпрос. Следователно, поставеният въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора относно допустимостта на предявения иск и отговор на същия е обусловил прекратяването на първоинстанционното производство като недопустимо. Действително и тъй като не се касае за отречена от въззивния съд пасивна процесуална легитимация на непререгистрирал се търговец по предявения срещу него иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД, посочената съдебна практика не обосновава пряко отговор на поставения правен въпрос и като такава не обосновава сочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Въпросът, обаче, следва да бъде допуснат до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като отговорът му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По така поставения правен въпрос настоящият състав намира следното: За да се отговори на въпроса,следва да се съобрази действителната цел на закона,а тя по мнение на настоящия състав не е справедливото удовлетворяване на кредиторите.Същото се постига в следващото производство по ликвидация . Възприемане на подобна цел имплицитно съдържа съмнение за разпоредителни сделки на непререгистриралия се търговец в ущърб на кредитори, които законът защитава и по друг начин – чл. 135 ЗЗД . Според настоящият състав, целта на ограничението , е за препятстване нови разпоредителни действия по инициатива на самия непререгистрирал се търговец,под страх от нищожност, с оглед ограничаване правоотношенията, в които същият би встъпил,предмет на последващо уреждане в производството по ликвидация и за осигуряване приключването й в разумни срокове,респ. съобразяването само на такива правоотношения възникнали до 31.12.2011 год..Тази именно цел е преследвал и законодателят,изключвайки единствено активната процесуална легитимация на непререгистриралия се търговец, не и правосубектността му въобще, обяснимо с правото на ликвидатора да предяви претенциите,които непререгистриралият се търговец би имал спрямо трети лица, съгласно чл. 268 ал.1 ТЗ вр. с пар. 5д ПЗР ЗТР. Да се приеме разширително тълкуване на пар.5в ал.2 пр.трето ПТР ЗТР, противно на изричния текст на закона, който изключва разпоредителни сделки , а не пасивна процесуална легитимация по искове , основани на поети от търговеца облигационни задължения, каквото е и това по чл. 19 ал.3 ЗЗД, означава да се влезе в директно противоречие със закона - чл.268 ал.1 ТЗ,отделно от липсата на основание за допустимо разширително тълкуване ограничаващо субективни права.В производството по ликвидация,предстоящо за непререгистриралия се търговец, ликвидаторът довършва текущите сделки, като не е поставено ограничение относно вида на същите, т.е. такива са и сключените предварителни договори за прехвърляне на недвижим имот. Приложението на тази разпоредба не е изключено в производствата по ликвидация на непререгистрирали се търговци / пар.5д ПЗР ЗТР /. Разширителното тълкуване на въззивния съд, както правилно е отбелязал и самия жалбоподател, не само не осигурява,но гарантира неправедливо удовлетворяване на кредиторите,позволявайки – в съответствие с преждецитираната задължителна съдебна практика – на кредиторите с облигационни претенции без вещно-транслативни последици да предявят вземанията си, а на тези с правен интерес от конститутивен иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД - не.Напротив,подобна забрана би могла да инициира обезщетителни претенции в причинна връзка с развалянето на предварителните договори, предявими от същите кредитори по исков ред, допустими с оглед преждецитираната практика , което аналогично, а може би и повече би натоварило имуществото на длъжника – непререгистрирал се търговец. Отделно стои въпроса, че разпоредбата на пар.5в ал.2 пр. трето ПЗР ЗТР не изключва процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.19 ал.3 ЗЗД и ако нормата би била прилагана в противен на настоящия отговор на правния въпрос смисъл, във всички случаи би обусловила разглеждането на спора по същество и евентуално отхвърляне на иска , предвид наличието на законова забрана за разпореждане . Следователно отговорът на правния въпрос е : Нормата на пар.5в ал.2 пр.трето ПЗР на ЗТР не отрича допустимостта, нито е самостоятелно основание за отхвърлянето на предявен против ответник – непререгистрирал се в срока по пар.4 ал.1 ПЗР на ЗТР търговец - иск по чл.19 ал.3 ЗЗД,за обявяване за окончателен сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот . С оглед отговора на правния въпрос, въззивното определение като неправилно следва да бъде отменено , а производството – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 126/ 24.02.2014 год. по ч.гр.д.№ 60 / 2014 год. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение . ОТМЕНЯ определение № 126/ 24.02.2014 год. по ч.гр.д.№ 60 / 2014 год. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение . ВРЪЩА делото на Шуменски окръжен съд , за продължаване на съдопроизводствените действия . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :