Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 993/2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на адв.И. Я., упълномощен защитник на подсъдимия В. Н. В. срещу нова присъда №15 от 06.10.2022г., постановена по ВНОХД №321/22г. от АС-София, 2 състав, насочена към частта от въззивния съдебен акт, в която е утвърдено осъждането на последния за извършени в реална съвкупност престъпления по чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 от НК и по чл.277а, ал.7 от НК.
Релевирани са всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като при условията на алтернативност са отправени искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС или за изменение на решението в санкционната му част, чрез намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. В. и защитникът му, адв.И. Я., редовно призовани, не се явяват.От последния е постъпило писмено становище, в което е заявено, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като адв.Я. е посочил, че поддържа жалбата и изложените в допълнението към нея съображения, както и отправените искания.
Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Счита, че не са налице заявените с жалбата касационни основания в оспорената част от присъдата. Отправените упреци към аналитичната дейност на въззивния съд, според държавния обвинител, са неоснователни. Материалният закон е приложен правилно чрез утвърждаване на осъждането на подс.В. за извършени в условията на реална съвкупност престъпления по чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 от НК и чл.277а, ал.7 от НК. Наложеното на подсъдимия при условията на чл.23, ал.1 от НК наказание не е явно несправедливо. В последната насока се акцентира върху това, че индивидуализацията на наказанията за двете престъпления, включени в съвкупността, е протекла при условията на чл.55 от НК, като размерът на наложената санкция - пробация е близък до минималния, предвиден в особените материално-правни норми.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и съображенията на държавния обвинител, изложени на съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 25 от 01.12.2021г., постановена по НОХД №519/2020г., на ОС-Благоевград, подсъдимият В. Н. В. е бил признат за виновен за три престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, а именно:
1/От неустановена дата до 21.02.2018г. в дома си на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] държал повече от три археологически обекта /общо единадесет/ по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗКН, представляващи движими културни ценности по чл.7 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба №Н-3/03.12.2009г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл.278, ал.6 пр.3 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и ал.3 от НК му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година, чрез следните пробационни мерки –„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
2/В същия период и на същото място, противозаконно е държал оръдие /специално техническо средство/- металдетектор марка „Енигма“, за който е знаел, че е предназначен за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено наказание „пробация“ за срок от десет месеца, чрез следните пробационни мерки –„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
3/На 21.02.2018г., на посочения по-горе адрес в [населено място], без надлежно разрешително, е държал високо рисково наркотично вещество, а именно:2,84 грама коноп /марихуана/, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800.00лв..
С присъдата, на основание чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подс.В. най-тежкото измежду така определените наказания, а именно - наказание „пробация“ за срок от една година, чрез следните пробационни мерки –„задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, към което на основание чл.23, ал.3 от НК присъединил изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 800.00лв.
По жалба на защитника на подсъдимия В., адв. Я., първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред. Въззивното производство приключило със сега обжалваната присъда №15/06.10.2022г., постановена по ВНОХД №321/2022г. от АС- София, с която на основание чл.334,т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК първоинстанционният съдебен акт бил отменен в частта, с която подс.В. В. бил признат за виновен и наказан с глоба от 800.00лв. за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК и в частта, в която към определеното общо най-тежко наказание е присъединена глобата, като на основание чл.304 от НПК бил признат за невиновен и оправдан по това обвинение. В останалата част присъдата била потвърдена.
Възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да получат приоритетно разглеждане, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите аргументи на жалбоподателя – за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.
В допълнението към касационната жалба, наличието на посочения по-горе касационен повод е защитено с твърдения за допуснат порок при оценката и анализа на гласните доказателствени източници, поставени в основата на утвърденото осъждане на подс.В. за престъплението по чл.278, ал.6, изр.1, пр.3 от НПК. В тази връзка се настоява, че въззивния съд превратно е тълкувал показанията на свидетелите К. и М.; не е подложил на критичен анализ информацията, която тези свидетели са предоставили в проведените им разпити, а наред с това е надценил доказателствената и стойност. Твърди се също, че вторият съд по фактите не е изложил мотиви за приетата недостоверност на обясненията на подсъдимия в частта, в която последният е заявил, че инкриминираните вещи по този пункт от обвинението са закупени от оказионни магазини.
Касационната проверка констатира, че в мотивите към присъдата се съдържат достатъчно по съдържание аргументи, разкриващи вътрешното убеждение на съда относно достоверността на доказателствените материали, включително и тези, на които касаторът поставя акцент. Контролираният съд не само е проверил доказателствените изводи на първия съд, но и ги е допълнил със собствени такива, подлагайки отново на обективна проверка и анализ цялата доказателствена съвкупност без да допуска отклонения от правилото за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. С нужната изчерпателност съдът е аргументирал кои доказателствени материали приема и кои не, излагайки последователно пътя на своите разсъждения.
Конкретното оплакване за превратно тълкуване на съдържанието на гласните доказателствени средства, събрани чрез показанията на свидетелите К. и М. и за надценяване на същите за сметка на други доказателствени източници е несподелимо. На л.5 от мотивите към новата присъда, в отговор на идентично защитно възражение отправено пред апелативната инстанция, последната обстойно е проследила заявеното от коментираните свидетели. Проверяваният съд е отчел същественото значение на техните показания за установяване на решаващите по делото факти и отговорно е проверил тяхната достоверност. Всеки детайл от събраната информация е проследен в контекста на цялата доказателствена съвкупност. Проследеното и съпоставено съдържание на обсъжданите показания сочи, че те са подробни, конкретни и устойчиви по основните въпроси, включени в предмета на доказване и представляват индиция за тяхната достоверност. Въззивният съд не е основал фактическите си изводи въз основа на оперативната информация, с която са разполагали двамата свидетели, а на съвкупната оценка на заявеното от тях и съпоставката му с всички източници, включени в доказателствената маса, с оглед на което отправеният упрек за липса на кореспондиращи на тази информация доказателства, е лишен от основание. Същевременно, приложеният от въззивната инстанция комплексен подход изключва отправените упреци за това, че обсъжданите показания не са били подложени на критичен анализ.
В съответствие с процесуалните задължения за всестранност на съдебното изследване са обсъдени и обясненията на подс.В.. Въззивният съд без основание е упрекнат за това, че не е мотивирал отказа си да цени с доверие обясненията на подсъдимия, в частта, в която същият е заявил, че е закупил процесните монети от оказионни магазини. Отхвърлянето на обясненията на подсъдимия в коментираната им част не е извършено декларативно и неаргументирано. Преценката за недостоверността им е осъществена след комплексен анализ на доказателствената съвкупност като съдебната позиция е била защитена в решителна степен с факта, че в нумизматичните магазини е разрешена продажбата единствено на монети, регистрирани по съответния ред /чл.113-чл.117 ЗКН/ (виж л.7 от мотивите).
Тук е мястото да се припомни, че не съществува процесуална възможност за удовлетворяване на искането на защитата настоящият съдебен състав да пререши въпроса за достоверността на коментираното доказателствено средство. С изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, под която не попада разглежданият казус, касационната инстанция е съд само по правото и не може да установява нови фактически положения, нито да третира като отговарящи на обективната истина доказателства, които долустоящите съдилища са приели за неистинни, респ., да дава указания в тази насока.
Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита на подсъдимия, аргументирано с некоректно повдигнатото му обвинение по чл.277а, ал.7 от НК /според защитника формата на изпълнителното деяние е следвало да бъде „укриване“ на специалното техническо средство, а не „държане“ на същото/. Касационният съд не счита за необходимо да излага подробни разяснения във връзка със защитното твърдение, според което поставянето на коментираното средство под спалнята на подсъдимия покрива характеристиките на формата на изпълнителното деяние „укриване“ , а не на „държане“, тъй като счита, че то няма решаващото за наказателната отговорност на В. значение, на плоскостта на възможността му да узнае в какво точно е обвинен и да реализира в пълен обем правото си на защита. Достатъчно е да се посочи, че: 1/престъплението по чл.277а, ал.7 от НК е очертано с три различни форми на изпълнителното деяние –изготвя, държи, укрива, а не с три различни изпълнителни деяния, както се сочи в жалбата, и 2/ при формите на изпълнителното деяние –държи и укрива , деецът осъществява фактическа власт върху предмета на престъпление, като различията между тях са незначителни в полза на укриването, където вещта допълнително е сложена на място, неизвестно за други лица и държавни органи, за да не бъде открита. В конкретния случай, по волята на държавното обвинение, вменената на подс.В. с обвинителния акт форма на изпълнителното деяние е „държане“ на инкриминираната по този пункт вещ, като обвинителят не е счел за необходимо да инкриминира действията по поставянето и на място, затрудняващо намирането й. В този смисъл, конструкцията на обвинителния инструмент не указва на порок по смисъла на чл.246, ал.2 от НПК в аспекта на неяснота или непълнота на обвинението, затрудняваща реализиране на правото на защита на подсъдимия. Това е така, защото, съдържанието на обвинителния акт изпълнява основното си предназначение – да очертае надлежно рамката на наказателното производство срещу подсъдимия чрез формулиране на обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, а това гарантира осъществяване на правото му на защита. Именно това е същността на изискванията към формата и съдържанието на обвинителния акт и в конкретния случай те са изпълнени, доколкото не пораждат съмнение относно обстоятелствата, визирани в чл. 102 от НПК.
Не е налице касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В негова подкрепа са развити съображения в две направления:
На първо място е релевиран довод за необсъждане от страна на съда на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Това оплакване е относимо колкото към допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните по чл.348,ал.3, т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, толкова и към нарушение на материалния закон с неприлагане на цитираната законова норма.
Въззивната инстанция не е допуснала процесуално нарушение от категорията на съществените като не е обсъдила присъствието или не на института на малозначителност на деянието. Упрекът за неизписване на дължими мотиви, какъвто укор е въведен в касационната жалба е резонен, доколкото довод в каментираната насока е бил поставен на вниманието на апелативната инстанция, но е останал извън вниманието й. Тъй като коментираният довод касае приложението на материалния закон при безспорно установени факти, обсъждането му е в правомощията на касационния съд, поради което констатираното опущение може да бъде отстранено от последния.
По същество погледнато, тази инстанция не намира, че са налице предпоставки за приложение на чл.9,ал.2 НК. Предметът на престъпно посегателство е на стойност 53 лв., което не е решаващо обстоятелство с оглед спецификата му на културна ценност. Бройката на обектите е 11, като снабдяването с такъв тип обекти не е особено затруднено, но тези обстоятелства не са достатъчни да мотивират прилагане на обсъжданата норма, включително в контекста на данните за съдебното минало и настоящото поведение на касатора. Обществената опасност на извършеното престъпление, което е срещу реда на управлението, се определя от степента на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на културното-историческото наследство на страната и липсата или явната й незначителност не се намира в пряка корелация със стойността на предмета на престъплението, чиято съществена характеристика е, че представлява носител на историческа памет и национална идентичност. Наред с това, степента на посегателството в конкретния случай се увеличава и от обстоятелството, че се касае за монети от различни исторически периоди.
С оглед изложеното не са налице основания, които да очертават приложението на чл.9, ал.2 от НК, като в този смисъл не е налице нарушение на материалния закон по отношение осъждането на подсъдимия за престъплението по чл.278, ал.6 от НК и въззивното решение в тази му част следва да се остави в сила.
Следващото направление е на плоскостта на субективната несъставомерност на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК, като оплакването също е неоснователно.
Касационният съд споделя изцяло правните изводи на въззивния съд относно престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК, извършено от подс.В. В.. Обстоятелствата, на които се позовава касаторът, а именно:че инкриминираният металдетектор е бил нов и неупотребяван, не изключват съставомерността на деянието по посочения текст от НК, след като е установено, че той е имал и изискуемото от НК предназначение и то е било известно или поне се е предполагало от дееца (в този смисъл и Р. № 111/2017 год. по н. д. № 483/2017 год. на III н. о., Р. № 265/2016 год. по н. д. № 780/2016 год. на III н. о. и др.). В съдържанието на мотивите към въззивния съдебен акт, на л.8, ясно и със съответната подкрепяща аргументация е изразена позицията на решаващия съд относно субективната съставомерност на деянието. Касационния съд изцяло се съгласява с изложеното, като не намира необходимост да го възпроизвежда или допълва.
Оплакването за явна несправедливост на наказанието също е неоснователно. За престъплението по чл.278, ал.6 от НК същото се поддържа на базата на становището за малозначителност на деянието, която не може да бъде възприета.
Въззивният съд е утвърдил позицията на първата инстанция, според която наказателната отговорност на подс.В. за двете престъпления, включени в съвкупността е индивидуализирана при условията на чл.55, ал.2, б.”б” от НК. Наложеното за престъплението по чл.278, ал.6 от НК наказание пробация е определено в размер, значително под средния, предвиден в 42а, ал.3, т.1 от НК, а това за престъплението по чл.277а, ал.7 от НК –в размер близък до минималния, очертан от посочената норма, като на подсъдимия са наложени само задължителните пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1 и 2 от НК, при това –тази по т.1 е с най-малката, визирана в закона периодичност. Липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на проверявания съд, и които да налагат допълнително смекчаване на приложената наказателна сакция, а това, на което акцентира касаторът не е от естество да промени този извод.
В обобщение, заявените в жалбата касационни основания не са налице. Това я определя като неоснователна, поради което и отправените с нея при условията на алтернативност искания не могат да бъдат удовлетворени.
По изложените съображения и на основание чл.354,ал.1, т.1 от НПК , ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 15/06.10.2022г. на Апелативен съд -София, 2 състав, постановена по в.н.о.х.д. № 321/2022г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |