Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * довършен опит * нарушено право на защита * доказателствени искания * установяване на фактически положения * баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца * цели на наказанието

 

 

                                 Р Е Ш Е Н И Е

                                

                                 334

 

         София, 24 юни 2010година

 

 

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 11 юни две хиляди и десета година, в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                  

                                                                   НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   

                                                                    

                                                                        

 

при участието на секретаря:Румяна Виденова

и в присъствието на прокурора:Петя Маринова

изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова

касационно нох.дело №268 по описа за 2010 година

 

Срещу решение по внохд. №333/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е подадена касационна жалба от подсъдимия М. С. И. ,с ангажирани всички касационни основания.

Подадена е касационна жалба и от подсъдимия Н. В. П.,срещу същото решение със същите оплаквания.

Жалбите се поддържат в съдебно заседание лично от подсъдимите и защита.

Частните обвинители и граждански ищци са на становище жалбите ,като неоснователни да се оставят без последици.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно ,а подадените жалби изцяло неоснователни.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 10.03.2010 г. постановено по внохд. №333/2009 г. на Апелативен съд гр. С. е потвърдена присъда по нохд. №1455/2005 г. на Софийски градски съд ,с която подсъдимите Н. П. и М. И. са признати за виновни на 10.03.2001 г. в гр. Б.,в съучастие като съизвършители,а под. И. като непълнолетен , но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнели чужди движими вещи на стойност 202 лв. от владението на С. Р. ,с намерение противозаконно да ги присвоят,като употребили за това сила и грабежа е придружен с довършен опит за убийство,поради което и на основание чл.199 ал.2т.2 НК вр. с чл.198 ал.1НК вр. с чл.20 ал.2 НК за двамата и за под. И. вр. с чл.63 ал.2 НК и чл.54 НК са осъдени както следва :

- под. П. на лишаване от свобода за срок от петнадесет години ,а под. И. на лишаване от свобода за срок от седем години.

С присъдата са уважени граждански искове ,в полза на наследници на пострадалия,за неимуществени вреди,ведно със законните последици.

ПО ЖАЛБАТА на под. П. :

В жалбата се акцентира на съществени процесуални нарушения,твърди се постановяване на решението от незаконен състав,недостатъци в оценката на доказателствата ,изграждане на изводи по фактите единствено на показанията на св. И,която била съпричастна към извършеното и липса на отговори на възражения направени пред въззивния съд.

Доводите са неоснователни.

Въззивния съд е провел общо две заседания ,при които е извършено съдебно следствие и е в състава постановил решението. Т.е. заседавал е в предвидения в чл.28 ал.2 НПК състав,като всички членове са участвали в непосредственото събиране и проверка на доказателства.

Изводите по фактите въззивния съд е направил след внимателен анализ на събраните по делото доказателства, по време на съдебното следствие пред първата инстанция,както и тези събрани пред него. Изложил е подробни съображения ,кои обстоятелства приема за установени и на коя доказателства основа. Изключително подробно са обсъдени показанията на св. И,в разпита й пред съдия,посочено е в коя част следва да им се даде вяра и къде тези показания не следва да се кредитират/виж л.290 -291 от въззивното решение/.

Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.339 ал.2 НПК. Въззивния съд е посочил детайлно основанията ,поради които не приема доводите на защитата,изложени в подкрепа на въззивната жалба.

При правилно и безпротиворечиво установени факти,закона е приложен правилно. Подсъдимия П. ,в съучастие с непълнолетния към момента на извършване на деянието под. И. са извършили квалифициран грабеж на вещи собственост на пострадалия Р. и по този закон са осъдени.

Наказанието на под. П. не е в нарушение на чл.348 ал.5т.1 НПК. Наказанието е определено в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо. В тази връзка подробно въззивния съд е обосновал липсата на законовите предпоставки, за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1т.1 НК.

ПО ЖАЛБАТА на под. М. И. :

Съществените процесуални нарушения според защитата на под. И. са в нарушено право на защита,поради отказани доказателствени искания,пред въззивния съд,не отстранени съществени противоречия в показанията на св. И,не взето предвид личното участие на тази свидетелка в изпълнителното деяние,липсата на веществените доказателства,не взето предвид агресивното поведение на пострадалия.

Доводите са неоснователни.

Както бе посочено по горе показанията на св. И дадени пред съдия ,са стояли на вниманието на двете инстанционните съдилища по фактите. Изключително подробно са обсъдени,съпоставени са с останалите доказателства по делото,посочено е в коя им част се възприемат,в коя не и защо.

Изводите на въззивния съд по фактите са направени на първо място след подробна проверка на приетото от първоинстанционния съд,и след собствен анализ на всички доказателства и доказателствени средства по делото. Подробно е посочено,че липсващите веществени доказателства са изключени от доказателствената основа,но че се възприемат изготвените въз основа на тях експертизи,които не се спорят от страните по делото.

Няма как да бъдат споделени доводите за нарушение на инстанционните съдилища по оценка на доказателствата,по игнориране или несъобразяване на факти от значение. Напротив по делото е събран необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,по предвидения в НПК процесуален ред,подробно и в съвкупност са обсъдени и са посочени,кои обстоятелства от значение се приемат за установени и на коя доказателства основа.

Горните констатации дават основание на извода за липса на допуснати от страна на съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които да са съществени и да възпрепятстват правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение –чл.102т.3 НПК/,а не само приложението на материалния закон.

Както бе посочено по горе закона е приложен правилно,като по отношение на под. И. е съобразено и непълнолетието му към момента на извършване на деянието и възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Изводите на съда са подкрепени и от съдебно психиатрична и психологична експертиза.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното и на този подсъдим наказание.

Наказанието на И. е съобразено с всички събрани по делото данни за него,с това че при него е налице дивиантно развиваща се личностова структура от кръга на социопатиите,както и предишните му осъждания не оказващи влияние на квалификацията на сега извършеното. Наказанието от седем години лишаване от свобода,определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства не е явно несправедливо,по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК.

И за двамата подсъдими ,правилно е отчетена изключително високата степен на обществена опасност на извършеното тежко квалифицирано престъпление.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила,а определените на двамата подсъдими наказания справедливи и достатъчни,за постигане целите визирани в чл.36 НК.

Подадените жалби са изцяло неоснователни.

Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.03.2010 г. постановено по внохд. №333/2009 г. на Апелативен съд гр. С.,с което е потвърдена присъда по нохд. №1455/2005 г. на Софийски градски съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :