О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 81

гр. София, 10.02.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 4334/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу определение № 291/11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 238/2019 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение № 146/19.04.2019 г. по гр. д. № 359/2017 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта му за прекратяване на производството, образувано по предявения от комисията осъдителен иск по чл. 75, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ - отм.), по отношение на ответниците М. Г. Х., С. Г. Х. и „Балис-Г“ ЕООД – гр. София.
Ответниците по частна касационна жалба, чрез пълномощниците им адв. М. – Т. и адв. А. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното:
Въззивната инстанция е постановила обжалвания резултат като е установила фактите по образуване и движение на производството по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), по исковата молба на КПКОНПИ против Г. С. Х., Д. К. Х., М. Г. Х., С. Г. Х., „Балис-Г“ ЕООД с ЕИК 203913901 и седалище гр. София и „Лесотекс“ ЕООД с ЕИК 128559943 и седалище гр. Ямбол - за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 210 838 лв. Проследени са извършените от съда действия по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон за нейната редовност:
Апелативният съд е констатирал, че с разпореждане от 23.10.2018 г. първоинстанционният съд е счел исковата молба за нередовна, поради непълноти и неясноти в изложението на обстоятелствата, на които се основава иска и в искането към съда (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК) и в частност относно имуществото, което претендира да бъде отнето от всеки от ответниците, с оглед липсата на заявено нарочно искане по отношение на част от тях, а именно спрямо М. Х., С. Х. и „Балис-Г“ ЕООД – указанията по т. 5 от цитирания акт на окръжния съд. Последвало е прекратяване на производството, поради неизпълнение на указанията на съда и привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовността й, като определението, с което това е сторено (определение № 401/22.11.2018г.) е отменено от въззивния съд с определение № 79 от 07.03.2019 г. по ч. гр. дело № 39/2019 г. на Апелативен съд – Бургас. С него да дадени указания на първостепенния съд за разглеждане на редовността на сезирането, вкл. и отново да приложи разпоредбата на чл. 129, ал.2 ГПК с оставяне на исковата молба без движение и даване на повторни указания за отстраняване на останалите неотстрани нейни недостатъци. Въззивната инстанция е изтъкнала, че с разпореждане от 29.03.2019 г. първостепенният съд е оставил без движение исковата молба и в т. 5 е указал на ищеца да заяви изрично в съответствие с твърденията му в обстоятелствената част на исковата молба колко и какви искове са предявени срещу всеки един от ответниците М. Х., С. Х. и „Балис-Г“ ЕООД и да формулира точно петитум по отношение на всеки от тях. Ищецът е предприел действия в изпълнение на указанията по т. 5 от горния съдебен акт и е поддържал, че в петитума на исковата молба не са включени посочените две физически и едно юридическо лице, поради факта, че към момента на депозирането на иска е установено, че имуществото, предмет на отнемане е собственост на трети лица (визираните трима ответници) и се касае за недействителност на сделки по отношение на държавата, а отнемането се претендира от проверяваното лице, бившата му съпруга и дружеството „Лесотекс“ ЕООД.
С обжалваното определение е прието, че за да бъде редовна исковата молба не е достатъчно само да се посочи името на ответника и страната да се позове на недействителност на сделка, по която посоченият ответник е приобретател. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, ищецът следва да посочи обстоятелствата, на които основава иска си против лицето, посочено като ответник, както и в какво се състои искането, отправено до съда, по което съответният ответник следва да отговаря. Въззивният съд е счел, че въпреки дадените изрични указания за отстраняване на констатираната нередовност, тя не е отстранена и не е формулирано искане за съдебна защита (петитум) по отношение на М. и С. Х., както и „Балис-Г“ ЕООД, посочени в исковата молба като ответници по иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпроси, които твърди да са обусловили правните изводи на въззивния съд по делото и чието съдържание, уточнено и конкретизирано от касационния съд съгласно постановките на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, е следното:
1. „Допустимо ли е в различни етапи на производството за един и същи недостатък на исковата молба тя да бъде оставяна без движение два или повече пъти след като веднъж е приета за редовна?“;
2. „Допустимо ли е пасивната процесуална легитимация по иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество да се определи от позоваването в исковата молба на разпоредбите на чл. 64, чл. 65 и чл. 66 ЗОПДНПИ (отм.) и при изложение на обстоятелствата, от които произтичат правата на държавата срещу там посочените лица?“ (в какъвто смисъл могат да се обобщят втория и третия от поставените въпроси).
Въпросите се поставят за разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи за обвързаност на сезирания съд от веднъж констатирана и приета за отстранена нередовност на исковата молба и невъзможност в хода на делото отново във връзка с нея да се повдига въпроса за редовността на сезирането (относно първия въпрос), респ. за липсата на съдебна практика и необходимостта чрез тълкуване да се създаде такава (относно втория въпрос).
Като основание за достъп до касация страната поддържа и „очевидната неправилност“ на въззивното определение – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В случая първият въпрос не е релевантен, защото се извежда от становището на страната, че е недопустимо в хода на производството повторно да се оставя без движение искова молба, поради недостатък, който вече е констатиран и приет за отстранен от сезирания съд и няма изменение на заявените обстоятелства по спора. Въпрос, който произтича от становище на страната няма характеристиките на правен по смисъла на постановките на т. 1 от ТР 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, според които, за да е релевантен, въпросът следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Липсата на поставен правен въпрос – т.е. на общо основание, сама по себе си, е основание да не се допуска касационно обжалване и без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така цитираните разяснения на горния тълкувателен акт. Затова по този въпрос касационен контрол не може да се допусне.
Вторият (обобщен) въпрос удовлетворява и общото, и допълнителното основание за селекция на касационната жалба.
Той е релевантен, защото въззивният съд е приел, че за редовността на сезирането и определяне на надлежните ответници по спора по иска по чл. 75, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) не е достатъчно ищецът да посочи името на съответния ответник (отговарящ наред с проверяваното лице и попадащ сред лицата по чл. 64 – чл. 67 и чл. 71 от закона) и да се позове на факти от хипотезата на тези норми с изложение на обстоятелствата, при които съглашението е извършено, а е необходимо да формулира конкретно искане за защита и по отношение на въпросния ответник, за което той да отговаря. Въпросът не е намерил разрешение в съдебната практика, поради което искането за достъп до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е основателно.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за достъп до касация – поради очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.
За да бъде разгледано същото основание твърдението за наличието му следва да бъде мотивирано. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. В разглеждания случай, в изложението към частната касационна жалба очевидната неправилност се свързва и извежда от твърденията на жалбоподателя за необоснованост и незаконосъобразност в изводите на въззивния съд относно наличието на предпоставки за прекратяване на производството по иска по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) срещу визираните трима ответници – две физически и едно юридическо лице. С оглед обаче на разгледаната по - горе и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му. Ето защо, не се обосновава приложно поле на така поддържаното основание за достъп до касация.
По въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, дава следния отговор.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Тя произтича от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това обстоятелство, изложено в исковата молба. При предявено искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество пасивната процесуална легитимация се определя от твърденията на комисията за субекта на проверката и лицата, с които той пряко или косвено е договарял, а при настъпила преди сезирането негова смърт – срещу наследниците или заветниците му - чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.). Когато в обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения за правопораждащите претенцията факти (вж. в този смисъл Решение № 97/18.05.2018 г.по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV г.о. относно реквизитите на редовната искова молба в производството по чл. 74 и сл. ЗОПДНПИ – отм., което се споделя и от настоящия състав), вкл. и подробна фактология за осъществяването на конкретни прехвърлителни сделки и придобивания с и от лица, попадащи в обхвата на чл. чл. 64, 65, 66 и 67, както и лицата по чл. 71 от закона, и искането за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество се мотивира с позоваване на въпросните разпоредби, е налице основание да се приеме, че е обоснована пасивната процесуална легитимация в производството (наред с проверяваното лице) и на тези лица. Това е така, предвид целта на това специално производство, а именно отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество от проверяваното лице и лицата по чл. 64, 65, 66, 67 и 71 от закона, без оглед на обстоятелството къде фактически се намира то.
При горния отговор на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, атакуваното въззивно определение е неправилно.
Комисията е предявила искане за отнемане на незаконно придобито имущество срещу шестима ответници – 4 физически лица (проверяваното лице, бившата му съпруга и две дъщери) и 2 юридически лица, едното от които е контролирано самостоятелно от проверяваното лице, а другото е приобретател на права върху такова имущество.
Изложени са твърдения, че ответниците – дъщери на проверяваното лице, са придобили чрез прехвърляния от баща си, извършени след проверявания период недвижими имоти, за придобиването на които в релевантния период на проверка не е установен законен източник на средства у отчуждителя на правата (дарителя). По отношение на ответното „Балис-Г“ ЕООД се е поддържало, че аналогично е придобило след проверявания период от първото юридическо лице – ответник „Лесотекс“ ЕООД, чрез покупко – продажба и дарение, недвижими имоти, за придобиването на които в релевантния период на проверка не е установен законен източник на средства у продавача/дарителя. При тези факти твърдяното като незаконно придобито имущество се иска да бъде отнето в полза на държавата, чрез искане насочено срещу проверяваното лице и лицата, попадащи в обхвата на разпоредбите на чл. 64 и чл. 66 ЗОПДНПИ (отм.), сред които са именно ответниците М. и С. Х. и „Балис - Г“ ЕООД. Затова те са надлежно пасивно процесуално легитимирани да участват в производството по чл. 74 и сл. ЗОПДНПИ (отм.) като ответници, наред с проверяваното лице, бившата съпруга (имала качеството на съпруга в част от проверявания период) и контролираното от първото юридическо лице. Като е достигнал до обратен извод, въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразно определение, което подлежи на отмяна, ведно с потвърденото с него първоинстанционно определение № 146/19.04.2019 г. по гр. д. № 359/2017 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта му за прекратяване на производството по отношение на ответниците М. и С. Х. и „Балис - Г“ ЕООД. Делото ще следва да бъде върнато на първостепенния (окръжен) съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на искането за отнемане на твърдяното незаконно придобито имущество с участието и на тримата посочени ответници.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 291/11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 238/2019 г. на Апелативен съд – Б..
ОТМЕНЯ определение № 291/11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 238/2019 г. на Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него определение № 146/19.04.2019 г. по гр. д. № 359/2017 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта му за прекратяване на производството, образувано по предявения от комисията осъдителен иск по чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), по отношение на ответниците М. Г. Х., С. Г. Х. и „Балис-Г“ ЕООД.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на искането за отнемане на твърдяното незаконно придобито имущество с участието и на посочените трима ответници.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.