5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 491 [населено място], 14,11,2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1974 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното: Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ„ В. Т. „ против определение № 1287/14.04.2016 год. по ч.т.д.№ 1534/ 2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 178/13.01.2016 год. по т.д.№ 705/2009 год. на Софийски градски съд.С потвърденото определение е прекратено производството по предявените от жалбоподателя против ЗАД „Б.„ кумулативно обективно съединени искове,с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава в издължаването на застрахователни обезщетения, за търпими от ищеца имуществени вреди от три застрахователни събития / на 12.07.2005 год., 17.08.2005 год. и 23.08.2005 год. /, които обезщетения, в общ размер от 138 868,68 лева са му присъдени с влязло в сила съдебно решение № 248/30.03.2009 год. по гр.д. № 1388/2008 год. на Софийски апелативен съд.Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, като изразява несъгласие с мотивирането на въззивния съд с наличие на влязло в сила отхвърлително решение, по предявен предходно частичен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, за същото вземане.Счита, че нередовното предявяване на предходния частичен иск е предпоставяло оставяне производството, в тази му част, без движение и като не е сторено това, няма произнасяне по съществото на претенцията.От друга страна касаторът се позовава на това, че в производството по гр.д.№1492/2006 год. на Софийски градски съд - отхвърлителното решение по което е отменено и постановено уважаване на исковете за заплащане на застрахователно обезщетение, с преждепосочения акт на САС – не е бил предявен частичен иск, с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за сумата от 1 000 лева от общо дължима сума от 11 000 лева, като общо дължимо обезщетение за забава в този размер.Именно от характеристиката на разгледания в предходното съдебно производство иск, с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД,като частичен иск за обезщетение за забава и предвид отхвърлянето му,първоинстанционният съд е приел, а въззивният потвърдил недопустимост на настоящите искове по чл.86 ал.1 ЗЗД.Тъй като с тях се претендира обезщетение за забава в изплащане на същите застрахователни обезщетения, съдът се е позовал на разпростираща се и върху тях сила на пресъдено нещо на отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по гр.д.№ 1492/2006 год., потвърдено в тази му част – по иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД / макар по съображения относно редовността на предявяването на иска,а не по същество / с решението по гр.д.№ 1388/2008 год. на Софийски апелативен съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт . За да се произнесе настоящият състав съобрази следното : Предмет на прекратеното производство са искове с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетения за забава в издължаването на застрахователни обезщетения,за имуществени вреди от три застрахователни събития,за присъждането на които застрахователни обезщетения е налице влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1388 / 2008 год. на САС.Със същото е потвърдено отхвърлителното решение на СГС по гр.д.№ 1492/2006 год., по предявен акцесорен иск за сумата от 1 000 лева.Първоинстанционният съд по настоящия спор,както и въззивният са приели, че сумата от 1 000 лева е предявена като частичен иск от претенция с общ размер от 11 000 лева , поради което и с оглед разпростиране силата на пресъдено нещо на отхвърлителното решение по частичния иск,са приели недопустимост на предявените искове, за периода до 30.08.2006 год. / датата на завеждане исковата молба по предходното дело /. За периода след тази дата са приели претенциите недопустими, предвид присъдени върху застрахователните обезщетения законни лихви, считано от 30.08.2006 год. до окончателното им изплащане, на основание чл.299 ГПК. Предявеният иск по чл.86 ал.1 ЗЗД/ в предходното съдебно производство / е заявен като иск за обезщетение за забава в издължаването на първоначално предявената с частичен иск главница по застрахователните обезщетения - от 11 000 лева, последващо увеличена до общ размер на претендирани застрахователни обезщетения за имуществени вреди от три застрахователни събития - до сумата от 138 868,68 лева. При поисканото и допуснато увеличение на главниците, обаче, ищецът не е претендирал промяна в размера на обезщетението за забава, което изначално не е предявено с частичен иск, т.е. в размер - част от пълния размер на търсимо обезщетение за забава, а предявено за пълния размер на обезщетението за забава,но само върху част от главницата – застрахователно обезщетение от 11 000 лева. Като изхождащи от неправилно възприета квалификация на отхвърления иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, като частичен,съдилищата са приели разпростиране силата на присъдено нещо на отхвърлителното решение и върху тук претендирания според тях остатък от вземането от обезщетение за забава върху присъдените главници.Предходно отхвърленият иск препятства разглеждането на иск, но само за обезщетение за забава в издължаването на 11 000 лева от общо присъденото застрахователно обезщетение, на основание чл.299 ГПК.За обезщетение за вреди от забавата на остатъка от 127 868,68 лева / 138 868,68 лв. – 11 000 лв. /, няма формирана сила на пресъдено нещо, нито отхвърлен частичен иск от съответно посочен пълен размер на претенцията / едва в настоящото производство заявена в размер от 150 000 лева /. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Когато има предявен иск, предмет на който е частичния,а не пълен размер на вземането,от какво значение е дали съдът се е произнесъл с диспозитива на решението си по предявената част от правото или не? и 2/ Когато ищецът е предявил с иска си само част от спорното право, със сила на пресъдено нещо само предявената част от правото му ли се ползва и има ли значение дали съдът с диспозитива си е уважил иска или не и може ли при липса на произнасяне не само за разликата, но и за цялото вземане,да се предяви нов иск за съществуването на вземането ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,с формално цитиране на разпоредбата, както и в противоречие с казуална и задължителна за въззивния съд съдебна практика,приложена към частната жалба. Въпросите са неясно формулирани, макар да сочат на задаване в аспект на първия, на практика конфронтиращ се с втория / че изобщо не е бил предявяван частичен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД /, довод на страната в частната жалба, основаващ се на твърдението й, че няма формирана сила на присъдено нещо по предходно предявения иск по чл.86 ал.1 ЗЗД /доколкото въззивният съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение, предвид нередовно предявяване на акцесорната претенция,а не разглеждайки я по същество /. По начало, и двата въпроса се отнасят до процедирането на предходно произнасялия се по претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД съд и са неясни относно търсения отговор за „значението„ на това произнасяне за изхода на настоящия спор. Вторият от въпросите би могъл да се обобщи до това „ отхвърлянето на частичен иск формира ли сила на пресъдено нещо за остатъка до пълния размер на вземането„, но в тази си, единствено ясно изводима част, не е обоснован с допълнителен селективен критерий. Напротив,такъв извод е в пълно съответствие със задължителна за въззивния съд съдебна практика / в този смисъл реш. № 117 по т.д. 739 / 2014 год. на ІІ т.о. ВКС /. На практика, обуславящият изхода на спора решаващ – действително неправилен, по изложените по–горе съображения - извод на въззивния съд, е че е налице предходно предявен частичен иск за обезщетение за забава,отхвърлянето на който преклудира предявяването на иск за остатъка до общия размер на претенцията.Такъв общ размер в предходното производство няма предявен, а единствено запазена изначално подадената, като окончателна по размер, претенция за лихва от 1 000 лева, но върху част от главницата по застрахователното обезщетение – 11 000 лева , а не върху присъдените 138 868,68 лева. Дори въпросите да биха покривали общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,не е обоснован допълнителен такъв.Представената казуална съдебна практика не се съпътства от доказателства за влизане в сила на съдебните решения, съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Приложените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК / реш.№ 86 по гр.д.№ 6766 / 2013 год. на ІV г.о. и реш. № 89 по т.д.№ 1885 / 2013 год. на І т.о. на ВКС / са по съвършено различни правни въпроси: първото – за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземане по чл.254 ГПК, както и във връзка с правилата за тълкуване на договорите – чл.20 ЗЗД и по приложението на чл.76 ал.2 ЗЗД, а второто – по въпроса „Съставлява ли изменение на основанието на иска, въвеждането на нови факти, като относими към съществуването и изискуемостта на вземането, ако същите биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо на решението ?” . Формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не удовлетворява изискването за обосноваване на хипотезата , съгласно указанията в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС - с посочване на непълната,неясна или противоречива правна норма, обусловила противоречива съдебна практика по тълкуването й или обосноваване на предпоставки за преодоляване на непротиворечива, но неправилна, с оглед изменение на обществените условия или промяна в законодателството, съдебна практика. Касационното обжалване ,обаче, ще следва да се допусне поради недопустимост на въззивното и потвърдено със същото първоинстанционно определения /за която съдът следи служебно,а допускането не се нуждае от изложение по чл.280 ал.1 ГПК, с обосноваване на правен въпрос/, като постановени в противоречие с принципа на диспозитивното начало в процеса.За да ги постановят съдилищата са възприели иска по чл.86 ал.1 ЗЗД като частичен спрямо друг, предходно предявен частичен иск,за друга част от същото вземане – от обезщетение за забава върху целия размер на присъдените застрахователни обезщетения.Тази квалификация на иска е обусловила преценката за неговата недопустимост, респ. качеството му на частичен или не само по себе си съставлява съществена характеристика на предмета на претенцията и несъответствието й обуславя произнасяне извън предмета на действителния правен спор, така както е предявен от ищеца - в частта относно обезщетение за забава върху главница от 127 868,68 лева / 138 868,68 лв. – 11 000 лв. /, за което няма предходно отхвърлен частичен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД , както и за периода до 30.08.2006 година, доколкото и за останалата част недопустимостта на иска е изведена на друго основание. Въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно, като недопустими,следва да се обезсилят и делото да се върне на първоинстанционния съд, за продължаване на процесуалните действия.За прецизност,с оглед паралелните мотиви на първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба , доколкото с уточненията й се счита , че било предприето недопустимо изменение на основанието и петитума на иска, следва да се има предвид, че единствено изменение размера на претенцията не съставлява промяна на петитума, доколкото не се засяга от изменението вида на търсената защита. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1287 / 14.04.2016 год. по ч.т.д.№ 1534 / 2016 год. на Софийски апелативен съд. ОБЕЗСИЛВА като недопустими определение № 1287 / 14.04.2016 год. по ч.т.д.№1534/ 2016 год. на Софийски апелативен съд и потвърденото със същото определение № 178/13.01.2016 год. по т.д.№ 705/2009 год. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по подадената от ЕТ „ В. Т. „ искова молба. Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :