О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119 гр. София,24.02.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2355 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на "Корпоративна търговска банка" АД /в несъстоятелност/ против решение №1169/23.05.2017г. по т.д.№929/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е отменено решение №1716/06.10.2016г. по т.д.№59/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 16 състав, като вместо това са отхвърлени предявените от синдиците на "КТБ" АД / в несъстоятелност / искове с правно основание чл.59 ал.5 от ЗБН, за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД /в несъстоятелност/ на извършени прихващания от ответника "Сиболе С. И. България" ЕООД, с изявления вх.№10194/30.10.2014г. с активно вземане в размер на 8 770 863,50 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „К. И.“ АД и вх.№10216/30.10.2014г., с активно вземане в размер на 17 000 000 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че неоснователно и без да извърши предвидените процесуални действия, съставът на САС е отказал да се произнесе по единия от евентуално съединените искове, а именно този по чл.59 ал.3 от ЗБН. Касаторът счита, че след като въззивният съд е приел, че не е сезиран с такъв иск, но докладът на първоинстанционния съд съдържа приемане на такава претенция, съдебният състав на САС е следвало да изготви нов доклад по делото, с който да уточни какви претенции са предявени и да извърши ново разпределение на доказателствената тежест между страните. Поддържа, че като не е направил това, въззивният съд е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на решението. Изразява несъгласие с изводите на съда относно съществения за спора въпрос -приложимостта на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН / в редакция ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ към процесните прихващания, извършени на 30.10.2014г. Счита за ирелевантен въпроса дали нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН е материалноправна или процесуалноправна. Излага доводи, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителна недействителност на прихващането е не законовата норма, действала към момента на извършване на прихващането, а нормата, действаща към момента на възникването на потестативното право за обявяване на относително недействителни на извършените прихващания. Поддържа, че това потестативно право, като всички права, предвидени в чл.59 от ЗБН, възниква едва в момента, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и едва от този момент същото може да бъде упражнено. Твърди, че тъй като производството по несъстоятелност на "КТБ" АД е открито с решение от 22.04.2015г. по т.д.№7549/2014г. на СГС, в този момент в полза на кредиторите на несъстоятелността възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл.59 ал.5 от ЗБН. Според касатора именно към тази дата - 22.04.2015г. следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените прихващания и това е нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН, в редакцията й обн. ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/Може ли съдът да извърши промяна в правната квалификация на предявените искове, извършена от първоинстанционния съд и да откаже да се произнесе по един от тях, без да направи нов доклад по делото?; 2/Какъв е характерът на нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН - материалноправна или процесуалноправна, както и дали ако е материалноправна, същата преурежда правоотношения, възникнали преди изменението й, обн. в ДВ бр.98/2014г.?; 3/С предявяване на иск за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД /н./, на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и в тази връзка извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение?; 4/ Към кой момент следва да се извършва преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл.59 ал.5 от ЗБН - към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност или към момента на обявяването й в несъстоятелност, който за „КТБ" АД /н./ е 22.04.2015г.? 5./ Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл.59 ал.5 от ЗБН - тази, в редакцията й към момента на тяхното извършване, или тази в момента на обявяването в несъстоятелност на „КТБ" АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност? По отношение на първия въпрос поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./– противоречие със задължителните разяснения в ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение №160/07.10.2016г. по т.д.№2148/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. По отношение на останалите четири въпроса поддържа допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ – противоречие на въззивното решение с влязло в сила решение №2212/19.12.2016г. по т.д. №1765/2016г. на Софийски градски съд. По отношение на тези четири въпроса се твърди и наличието на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като касаторът обосновава това основание с липса на съдебна практика по поставените въпроси. Ответната страна „Сиболе С. И. България" ЕООД, счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въззивният съд не се е произнасял по първия въпрос. За останалите четири въпроса твърди,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото съдебният акт на Софийски апелативен съд е от по – висша степен, поради което цитираното от касаторите влязло в сила решение №2212/19.12.2016г. по т.д.№1765/2016г. на Софийски градски съд не следва да се счита за противоречива съдебна практика. Поддържа също,че касаторите не са обосновали и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК като не са посочили каквато и да е съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване на закона или съдебна практика, нуждаеща се от осъвременяване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е изтъкнал, че преценката дали една правна сделка или правно действие е действително се прави с оглед действащата към момента на извършването му законова регламентация, като материалноправните норми, вкл. тези регулиращи договорните правоотношения, възникването, изменението и погасяването на договорни задължения, нямат обратно действие. Посочил е, че само чрез изрична правна норма законодателят може да придаде на тези норми действие и по отношение на вече възникнали материални правоотношения /чл.14 от ЗНА/. С оглед на това, че законодателят не е придал обратно действие на изменението на материалноправната норма на чл.59, ал.5 от ЗБН, съдът е счел, че изменената норма не е приложима за настъпили преди влизането й в сила факти и отношения. Изтъкнал е, че процесните прихващания са извършени с волеизявления по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗД, достигнали до насрещната страна "КТБ" АД преди 28.11.2014г. и са породили своя правен ефект при действието на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН в старата й редакция. С оглед изложеното съдът е приел предявените искове по чл.59 ал.5 от ЗБН за неоснователни. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият поставен от касатора въпрос не е обуславящ за изхода на производството, доколкото не съответства на данните по делото. С постановеното от него решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.59 ал.5 от ЗБН и се произнесъл по него, като с диспозитива на решението е отхвърлил именно предявения иск по чл.59 ал.5 от ЗБН. Постановявайки въззивното решение, съставът на САС се е произнесъл по иска, разгледан от първоинстанционния съд, без да променя определената от последния правна квалификация на иска. Следователно формулирания от касатора въпрос не е относим към фактите по конкретния спор, не съответства на извършените от въззивния съд процесуални действия и поради това не отговаря на общата предпоставка за достъп до касация. Въпросът е поставен с оглед оплакването на касатора, че съставът на САС е отказал да се произнесе по единия от евентуално съединените искове, а именно този по чл.59 ал.3 от ЗБН. По тези оплаквания настоящият състав на ВКС се произнесъл при разглеждането на частната жалба срещу определение №763 от 28.02.2019г. по ч.гр.д.№659/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без разглеждане искането на касатора за допълване на решение от 23.05.2017г. по т.д.№929/2017г. на САС, 13 състав. Поради това те не следва да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК. Втори, трети, четвърти и пети въпрос, доколкото същите са взаимно свързани и отчасти се преповтарят, могат да бъдат обобщени като въпрос относно това коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./. Въпросът е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е извел извода си за неоснователност на предявените искове въз основа на съображенията, че при извършване преценка за действителност на процесните прихващания, извършени с едностранни изявления от ответника, следва да се приложи действалият към датата на извършването на прихващанията материален закон, или нормата на чл.59 от ЗБН в редакцията й преди изменението й с ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./, както и чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Не е обоснован допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./, тъй като касаторът не е представил доказателства, че цитираното в изложението решение №2212/19.12.2016г. по т.д.№1765/2016г. на Софийски апелативен съд, е влязло в сила. Поставеният въпрос обаче е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото касае тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН, при липса на формирана задължителна съдебна практика. Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./. Съгласно задължителните разяснения в ТР №1/2019 от 20.12.2019г. по тълк.д.№1/2019г. на ОСТК на ВКС, следва да бъде заличена като самостоятелна страна „КТБ“ АД /н./, доколкото същата е била неправилно конституирана като ответник по исковете наред с ответника „Сиболе С. И. България" ЕООД. На основание чл.59 ал.7 от ЗБН, касаторът е освободен от предварително заплащане на държавна такса. Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1169/23.05.2017г. по т.д.№929/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. ЗАЛИЧАВА като страна в производството „КТБ“ АД /н./. Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.