3 Р Е Ш Е Н И Е № 77 София, 05.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 546/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 915 от 03.12.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 745 от 12.04.2012 г. по в. гр. д. № 203/2012 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на Н. К. С.. Ответниците по касация А. И. Б., И. С. Б. и М. С. Б. считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 4795 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 4153/2010 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с идентификатор 10135.2516.259 по кадастралната карта на [населено място], местност „Б. ч. и Д.”, с площ 615 кв. м. Въззивният съд приел, че с решение на общинската служба по земеделие № 933 от 24.06.2003 г. /постановено след изменението на чл. 14 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г./ за спорния имот, находящ се в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в полза на Г. К. - наследодател на ищеца, само е признато право на възстановяване на собствеността, а възстановяването ще приключи с издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като влезе в сила планът на новообразуваните имоти за местността. Такава заповед не е издадена на наследниците на Г. К., реституционната процедура не е завършила и ищецът не е установил първата предпоставка за уважаване на иска - доказано право на собственост. Дори да се приеме, че имотът попада в държавния горски фонд, то решението отново не легитимира ищеца за собственик, тъй като не съдържа данни за категорията и местоположението на имота, определено с граници и съседи, за евентуалните ограничения на собствеността, не е съпроводено със скица, т. е. съдържанието му не удовлетворява изискванията на закона. При това положение съдът не е разгледал възраженията на ответниците за придобито право на собственост със заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ въз основа трансформация на учредено по ПМС № 11/1982 г. право на ползване при условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и дарение от ползвателите С. и А. Б. в полза на ответника Ал. Б. с н. а. № 18/2000 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: по какъв ред могат да се защитят лицата, на които с решение на общинската служба по земеделие е признато право на възстановяване на собствеността, в случай, че за същия земеделски имот в полза на ответниците по предявения ревандикационен иск е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Производството по възстановяване на собствеността в терените по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., е уредено като двуфазно - постановяване на решение, с което се признава правото на собственост при условията на пар. 4-4л, като се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи, и издаване на заповед на кмета на съответната община по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която имотът се възстановява на бившите собственици или правото на собственост се придобива от ползвателя поради изкупуване на имота при наличие на предпоставки по пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Заповедта по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила план по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти, е актът, с който ще се възстанови, съответно ще се придобие правото на собственост в такива случаи. Очевидно е, че когато е издадена заповед на името на ползвателите, които са изкупили имота, не би могло да се издаде и заповед за възстановяване на бившите собственици - правата на последните са корелативни на липсата на права на ползвателите върху същия имот. Бившите собственици имат правен интерес да отрекат правата на ползвателите, които съставляват пречка да им бъде възстановена собствеността, по която причина за тях е налице възможността да установят правата си по съдебен ред чрез предявяване на иск за собственост. С решение № 462 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 844/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика, е прието, че, въпреки наличието на специалните способи за защита по пар. 4к, ал. 6 и пар. 4и, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е допустимо по общия исков ред да се разреши спор за собственост между лица, на които правото за възстановяване е признато с решение на общинската служба по земеделие, и лица, които се позовават на придобиване право на собственост по реда на пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. С това решение, както и с други съдебни актове - напр. решение № 137 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 343/2009 г., решение № 68 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 791/2010 г., двете на ВКС, ІІ-ро г. о. /по чл. 290 ГПК/, определение № 85 от 01.02.2010 г. по гр. д. № 1108/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., като правно средство за защита при конкуренция на права между бивши собственици и ползватели спрямо имот в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е разгледан отрицателният установителен иск, предявен от лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ. Правната възможност за неговото предявяване произтича от разпоредбата на пар. 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ, съобразно която може да бъде изменен влезлият в сила план на новообразуваните имоти след разрешаване на възникналия спор за материално право. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., допустима форма на защита е и положителният установителен иск, когато той има за предмет не прякото отричане на правата на ответниците-ползватели, а защита на правото за възстановяване на собствеността, вече признато с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ като право на поземлен имот, включен в плана на новообразуваните имоти, но което се оспорва с издадената на ползвателите заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на с. з. Предмет на доказване по този иск е наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на собственост, което от своя страна е обусловено от разрешаване на спора дали са били налице предпоставките на пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на имота от ползвателите. Възникналата колизия на права между двете групи лица представлява спор за материално право, при което правната квалификация на иска е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Налице е съдебна практика, според която искът по по пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост, като осъдителният петитум се явява преждевременно предявен в случай, че на ищците не е издадена заповед за възстановяване на имота /в този смисъл решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1350/2009 г., решение № 342 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 1221/2008 г., двете на ВКС, І-во г. о./. По касационната жалба: С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че възникналото между страните правоотношение не е квалифицирано правилно съобразно приложимата в случая материалноправна норма - чл. 124, ал. 1 ГПК вр. пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а определянето й е задължение на съда по точното прилагане на закона. Налице е колизия на права, очертала се след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на правоимащи по пар. 4а от ПЗР на с. з., което и съставлява спор за материално право. Това налага да се преценят правата на страните. С влязло в сила определение по гр. д. № 4623/2009 г. на Варненския районен съд е прекратено като недопустимо производството по отрицателен установителен иск за същия имот, предявен от наследниците на Г. К., един от които е ищецът. Прието е, че имотът попада държавен горски фонд, процедурата по възстановяване на собствеността е завършена, и при условие, че ответниците са във владение, адекватното средство за защита е ревандикационният, а не установителният /положителен или отрицателен/ иск. В настоящото производсто съдът е установил, че спорната земя е в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и допустимостта на положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да се оспорва с отвод за пресъдено нещо. В обобщение, обжалваното решение следва да се отмени при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав при дадената правна квалификация и с обсъждане и на възраженията на ответниците, без което правилността на решението не може да бъде проверена от ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 745 от 12.04.2012 г. по в. гр. д. № 203/2012 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: