Р Е Ш Е Н И Е № 614 София, 06 януари 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Кети Маркова при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Н.. Любенов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 609/2010 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ф. К. и жалба на адвокат А. Ч., в качеството й на повереник на частните обвинители Р. К., М. К. и Росица К., срещу въззивно решение № 247/11.01.2010 година, постановено по в н о х д № 396/2009 година от състав на П.ския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия К. не е посочено нито едно от касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК, за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. От съдържанието на жалбата може да се изведе, че подсъдимият оспорва изводите на предходните инстанции, че той е осъществил от субективна страна деянието за което е бил признат за виновен – това по чл. 206 ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 26 ал. 1 НК. Поради това, настоящата инстанция следва служебно да приеме, че с това е въведено основанието по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК – допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа се по това основание, че подсъдимият не е осъществила състав на престъпление и иска безалтернативно оправдаване от третата инстанция. Във втората жалба е въведено основанието за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Повереникът на частните обвинители твърди, че по делото са събрани доказателства за виновно разпореждане от страна на подсъдимия, по отношение на предмета на престъплението описан в п. 20 от обвинителния акт, по който пункт, пострадал е бил наследодателя на частните обвинители, встъпили в процеса като правоприемници на починалия А. К.. Като е потвърдил оправдаването на подсъдимия К. по този пункт, въззивният съд е допуснал както нарушение на закона, така и съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил всички доказателства по делото в нарушение на чл. 14 ал. 1 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за осъждане на подсъдимия и по този пункт от обвинителния акт. Пред касационната инстанция подсъдимият К. не се явява и не изпраща представител. Не се явяват и частните обвинители – жалбоподатели, редовно призовани. Представлява ги адвокат Ч. от ПАК, която поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. По жалбата на подсъдимия изразява становище за неоснователност. Прокурорът дава заключение за неоснователност на двете жалби и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за се произнесе, съобрази следното: 1. Жалбата на подсъдимия и неоснователна. С присъда № 100/7.07.2009 година, постановена по н о х д № 817/2009 година подсъдимият К. е признат за виновен в това, че в периода 8.09.1998 г. – края на 1999 година в гр. Л. и с. С., община Я., при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на „С. Т.” ЕООД – гр. П. противозаконно е присвоил чужди движими вещи – хлебна пшеница от реколта 1997 – 1998 г., собственост на Г. Д. от с. Войника, Я. област и В. „О.” – с. Л., област Л., който вледеел и пазел в мелница „Брястовете”, на основание договор за преработка на ишлеме, в големи размери - прест. по чл. 206 ал. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 26 ал. 1 НК. На основание чл. 54 и чл. 2 ал. 2 и чл. 37 ал. 1, т. 6 и 7 НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода, условно, с пет годишен изпитателен срок и го лишил от право да заема материално отговорна длъжност, както и да упражнява дейност, свързана с материална отчетност, за срок от пет години. Със същата присъда бил признат за невиновен и оправдан по обвинението в обсебване на имущество собственост на различни лица и организации, включително и по п. 20 от обвинителния акт, относно хлебна пшеница предоставена му за преработка на ишлеме /на стойност 26 210,36 лева/ от ЕТ „Б.” А. К. – с П., обл. Плевен, както и по обвинението, че случаят представлява особено тежък случай. С присъдата е зачетено времето през което подсъдимият е бил задържан под стража или е бил с мярка за неотклонение „Д. арест”. Осъден е да заплати разноските по делото. Тази присъда е постановена при новото разглеждане на делото, след частична отмяна от въззивната инстанция – П. на присъдата по н о х д № 2063/2003 година. По жалба само на подсъдимия е образувано въззивното производство по в н о х д № 396/2009 година, по което е постановено обжалваното решение. С него е изменена цитираната присъда, като е намален размера на изпитателния срок от пет на три години, както и размера на лишаването от права, от пет на три години. За да постановят осъдителната присъда предишните инстанции са дали положителен отговор на един от основните въпроси по чл. 301, т. 1-12 НПК, приемайки, че инкриминираното по обвинителния акт деяние, /по пунктовете предмет на повторното разглеждане на делото/, е съставомерно престъпление и е извършено виновно от подсъдимия К.. Касационната инстанция не разполага с правомощие да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на предходните съдебни състави, които по закон следва да установят обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Освен това, доводите посочени в касационната жалба по основанието за допуснато нарушение на закона, всъщност представляват възражения за необоснованост на изводите на съдилищата за субективната страна на престъплението обсебване, без да се държи сметка, че необосноваността е изключено от кръга на касационните основания по чл. 348 НПК. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с формалната логика. Правилно, въззивният съд е възприел анализа на доказателствата направени в присъдата на първоинстанционния, относно показанията на пострадалите свидетели изброени на л. 41 от въззивното решение. Съдилищата са направили задълбочен анализ на показанията на тези свидетели и правилно са ги кредитирали като непротиворечиви и съответни на писмените доказателства по делото и заключението на счетоводно-икономическата експертиза. С такъв законосъобразен подход е установено, че невъзможността за дружеството, чиито пълномощник е бил подсъдимият К., да осигури средства е затруднило процеса на изкупуване на зърно от реколта 1999 година. Това е причината мелничните заводи да започнат преработка на наличните в зърнобазите количества зърно, включително и на такива оставени на съхранение или от съконтрахенти на дружеството по договори за преработка на ишлеме. Относно основното възражение на подсъдимия – жалбоподател, за липса на субективен състав за инкриминираното деяние, настоящият състав намира, че инстанционните съдилища са основали изводите си на базата на установените данни за „свързани” лица в системата на управление на дружеството, на което подсъдимият е пълномощник – „С.” ЕООД град П., чиито собственик е съпругата му З. К.. Това дружество е акционер в С. – С. АД град П., за чиито изпълнителен директор е назначен сина на К. – С. К.. Установено е и твърдението на обвинението, че председател на Съвета на директорите на акционерното дружество е св. Й. Н., която успоредно с това е ръководела направлението „Ж.” в това дружество, с предмет на дейност свинепроизводство и шилеугояване. Именно тази свързаност на тези лица е позволявала безпрепятствено и неконтролирано отклоняване на продукти от зърнобазите и мелниците за нуждите на тази дейност, от една страна и от друга, липсата на възможност за набавяне на пари поради свиване на кредитния пазар на банките в инкриминирания период. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, въз основа на събраните доказателства, относими към предмета на доказване, изводите, че подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл. 206 ал. 3 НК са законосъобразни. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда на П.ския окръжен съд. 2. Жалбата на повереника на частните обвинители е процесуално недопустима. Установено е, че наистина, още при първото разглеждане на делото от друг състав на П.ския окръжен съд, в съдебно заседание на 26.04.2004 година е уважена молбата на А. К. и той е конституиран като частен обвинител по делото. Поради това, че по време на процеса той е починал, по искане на неговите наследници, с протоколно определение от 25.06.2007 година, по в н о х д № 243/2007 г. по описа на П.ския апелативен съд, за такива са конституирани като частни обвинители Р. К., М. К. и Росица К.. В това съдебно заседание те се представлявали от техния повереник адвокат Ч. / с пълномощно от 22.06.2007 година/. В своите мотиви въззивният съдебен състав е констатирал процесуалното нарушение на ПОС, допуснато при първото разглеждане на делото, поради това, че въпреки наличието на правоприемство, наследниците на починалия частен обвинител К. не са били конституирани като страни. Констатирано е, че по тази причина те не страни във въззивното производство. С отстраняването на посоченото нарушение, при новото разглеждане на делото, след отмяната на присъдата от П., наследниците на К., продължили участието си в процеса, с всички произтичащи от това права, включително и да обжалват присъдата. При проверката от касационната инстанция се констатира, че в съдебното заседание от 7.07.2009 година, при повторното разглеждане на делото от друг състав на П.ския окръжен съд, прокурорът по делото не поддържал обвинението по п. 20 от обвинителния акт, по който наследодателят на частните обвинители, /с повереник адвокат Ч./, е бил пострадал. В същото заседание, посоченият повереник е пледирал в подкрепа на обвинението по този пункт от обвинителния акт. Присъдата по делото е прочетена в същото заседание, на 7.07.2009 година, в присъствието на страните, включително и на адвокат Ч., с която е указано правото на жалба и протест в петнадесет дневен срок, считано от същата дата. Последвала въззивна жалба само от подсъдимия Ф. К., по която се е произнесъл П.. По отношение на оправдателната част на присъдата, включително и по п. 20 от обвинителния акт, този съд приел, че въпреки липсата на протест от прокурора и жалба на частните обвинители, на основание служебното начало за пълна проверка на присъдата във всичките й части, подсъдимият К. правилно е оправдан и деянието му правилно е преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление. В конкретния случай, касационната жалба на частните обвинители е процесуално недопустима, тъй като те, чрез своя повереник, за първи път пред третата инстанция изразяват недоволството си от оправдавено на подсъдимия К. по п. 20 от обвинителния акт. Както вече се посочи, те не са поискали от въззивния съд утежняване отговорността на подсъдимия и така сами са се лишили от процесуалната възможност да поискат това от касационния съд. Практиката на ВКС е последователна относно това, че правото на касационно обжалване се поражда поначало като резултат от упражненото право на въззивно обжалване. Този механизъм изключва по принцип т. нар. „прескачащо” обжалване, което би позволило касационна проверка на първоинстанционните съдебни актове. Според нашия НПК, предмет на такава проверка са само актовете на въззивната инстанция. Поради изложеното по този пункт, жалбата на частните обвинители следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 247/11.01.2010 година, постановено по в н о х д № 396/2009 година от състав на П.ския апелативен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу същото решение подадена от адвокат А. Ч., в качеството й на повереник на частните обвинители Р. К., М. К. и Росица К. и прекратява касационното производство в частта му, образувано по тази жалба. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: