Ключови фрази
Нищожност на завещателно разпореждане * саморъчно завещание


Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
София, 14.06.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни двехиляди и дванадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1512/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. А. К. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощник адвокат Ц. П. против въззивно решение на СГС, ВО, ІV В състав от 10.06.2011 г., постановено по гр. д. № 15070/2010 г., с което е отменено решение на СРС, 66 състав от 15.10.2010 г. по гр. д. № 45917/2009 г., с което е уважен предявения от Ц. А. К. срещу Л. К. К., В. Г. В., В. А. В. и А. Г. П. иск за обявяване за нищожно саморъчно завещание от 26.08.2005 г. на основание чл. 42, б. „б” ЗН, като е признато за установено, че саморъчното завещание, с посочена в него дата на съставяне 26.08.2005 г. на Б. Ц. П. ЕГН [ЕГН], починал на 15.09.2006 г., обявено на 15.02.2007 г. по реда на чл. 27, ал. 1 ЗН от нотариус Д. Д., рег. № 117 по регистъра на НК, с което на Л. К. К., В. Г. В., В. А. В. и А. Г. П. е било завещано цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя е нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН, поради липса на посочване в него на действителната дата на съставянето му и е постановено друго решение, с което искът е отхвърлен.
За ответниците по касация Л. К. К., В. Г. В., В. А. В. и А. Г. П. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000 лв., както и че не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва ясно формулиран правен въпрос и няма ясно и точно посочена противоречива съдебна практика, която да е относима към конкретния казус. Претендира се присъждане разноски за касационната инстанция по списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Д. за процесуална недопустимост на жалбата на основание чл. 280, ал. 2 ГПК е неоснователен.
С определение № 264/23.02.2012 г. по гр. д. № 1512/2011 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следния материалноправен въпрос: Ако датата на саморъчното завещание предхожда датата на издаване на документа за самоличност на завещателя, описан в текста на завещанието, нарушени ли са императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН с последица нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б” ЗН, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл при противоречие в съдебната практика видно от Р. на Берковски районен съд, І състав от 5.05.2011 г. по гр. д. № 103/2011 г., което е влязло в законна сила на 27.05.2011 г. съгласно извършената служебно справка в деловодството на Берковски районен съд.
Отговор на правния въпрос:
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/, за да е валидно едно саморъчно завещание и да породи то правни последици завещанието трябва да е написано, подписано и датирано лично от завещателя. Това са задължителни законови реквизити на саморъчното завещание и отсъствието на който и да било от тях прави завещанието нищожно /чл. 42, б. „б” ЗН/. Датата е задължителен реквизит на саморъчното завещание. Изискването на закона за датиране на саморъчното завещание е изпълнено, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Когато в саморъчното завещание е посочена една дата, а то в действителност е съставено на друга дата, актът е нищожен. Хипотезата се приравнява на липса на дата, защото законът изисква да е поставена датата на съставяне на завещанието. Такава не е нито по-ранна дата, когато няма изразена воля, нито отбелязана по-късна дата, която на практика следва вече изразено, но невалидно волеизявление. Поначало датата на саморъчното завещание трябва да е изрично посочена. Но тя може да бъде и извлечена от съдържанието на акта и ако това е сигурно и безспорно завещанието е действително, тъй като изразите, означаващи датата, както и целият текст на завещанието подлежат на тълкуване. Щом може да се установи по положителен начин времето на съставяне на завещанието, вкл. самият ден на съставяне на завещанието, няма причина да не се признае действителност на саморъчното завещание.
Конкретният случай, обаче, не е такъв.
В случай, че в саморъчното завещание е положена дата, която по време предхожда датата на издаване на документа за самоличност на завещателя, който документ за самоличност завещателят е описал в текста на завещанието, датата на завещанието е посочена погрешно. В такъв случай и ако от текста на завещанието не може да установи по положителен начин на коя дата в действителност завещанието е съставено, следва да се приеме, че завещанието няма дата. Нарушено е императивно изискване на чл. 25, ал. 1 ЗН, чиято последица е признаване на саморъчното завещание за нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 42, б. „б” ЗН. Приел е, че не е нарушено императивното изискване на чл. 25, ал. 1 ЗН за означение на датата, на която е съставено саморъчното завещание, въпреки че тази дата в случая предхожда датата на издаване на документа за самоличност на завещателя, който документ е описан в текста на завещанието. Съдът се е позовал на заключения на единична и тройна съдебно-графологически експертизи, според които саморъчното завещание действително е написано ръкописно изцяло от завещателя, че в завещанието е посочена датата на съставянето му, както и че завещанието е подписано от лицето, от чието име изхожда. При тези данни съдът е приел, че са налице изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН и че завещанието е действително. Съдът е приел, че е без значение, че в документа са посочени други обстоятелства, вкл. лични данни или документи, които не са свързани с императивните изисквания на закона. Посочването на допълнителни данни, верността на информацията и евентуални грешки в тях, според въззивния съд не са пороци на волята на завещателя, чиято последица да е признаване на завещателното разпореждане.
Решението на въззивния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Решението следва да се отмени и постанови друго решение, с което искът да се уважи с присъждане на ищеца разноски по делото в размер на сумата 650 лв. за всички инстанции.
В конкретния случай завещателят е описал в текста на безспорно изготвеното от него саморъчно завещание данни от документа си за самоличност – лична карта. Установено е по делото, че посочените от него данни от документа за самоличност са верни. Установено е със заключение на тройна съдебно-графологическа експертиза и че в текста на завещанието не е извършена поправка и че няма разлика в химикалната паста, с която е написан текста на завещанието. Или липсват данни по делото текстът на завещанието в частта относно датата на издаване на личната карта на завещателя да е допълнително положен /след като завещанието вече е било съставено/. При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че посочената в завещанието дата на съставянето му - 26.08.2005 г. не е действителната дата на съставяне на завещанието, а че завещанието е съставено на някоя от датите от периода от 22.11.2005 г.-датата, посочена в завещанието като дата на издаване на личната карта на завещателя, до датата на смъртта на завещателя - 15.09.2006 г., както и че от текста на завещанието не може да се направи извод на която точно дата завещанието в действителност е било съставено.
При положение, че датата на завещанието предхожда с около три месеца датата на издаване на личната карта, датата на завещанието е посочена погрешно, хипотеза, при която следва да се приеме, че на завещанието липсва дата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV „В” състав от 10.06.2011 г., постановено по гр. д. № 15070/2010 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че саморъчното завещание, с посочена в него дата на съставяне 26.08.2005 г. на Б. Ц. П. ЕГН [ЕГН], починал на 15.09.2006 г., обявено на 15.02.2007 г. по реда на чл. 27, ал. 1 ЗН от нотариус Д. Д., рег. № 117 по регистъра на Нотариалната камара, с което на Л. К. К., В. Г. В., В. А. В. и А. Г. П. е било завещано цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя е нищожно на основание чл. 42, б. „б” от Закона за наследството, поради липса на посочване в него на действителната дата на съставянето му по иск, предявен от Ц. А. К. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] срещу Л. К. К. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 5; В. Г. В. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]; В. А. В. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и А. Г. П. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес].
ОСЪЖДА Л. К. К., В. Г. В., В. А. В. и А. Г. П. да заплатят на Ц. А. К. направените по делото разноски в размер на сумата 650.00 лв.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: