Р Е Ш Е Н И Е № 529 Гр.София, 28 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1772/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 188/28.05.12 г.,постановена от РС-Плевен по Н.О.Х.Д.1325/ 12 г., Ж. Е. Я. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.152,ал.3,т.5 вр.ал.1,т.2 вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК и по чл.150, ал.1 НК, като вр.чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода съответно от петнадесет и осем години, за всяко от които е постановено да се търпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.23,ал.1 НК е извършена кумулация, с определено като общо по-тежкото от двете наказания, а именно-лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което да се търпи при първоначален строг режим в затвор. С решение № 203/ 09.08.12 г., постановено от ОС-Плевен по В.Н.О.Х.Д.511/12 г., цитираната присъда е потвърдена. След влизане на последната в сила, в законния шестмесечен срок-14.09.12 г., е постъпило искане от осъдения с оплакване за допуснато нарушение на закона поради явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се делото да бъде върнато за ново разглеждане с оглед намаляване на последното. В съдебно заседание пред ВКС Я. и назначеният му служебен защтиник поддържат искането, с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира същото за основателно, предвид наложеното на осъдения възможно най-тежко наказание, но моли решението да се вземе от върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ, изразените в съдебно заседание аргументи и като съобрази данните по делото, годни да бъдат изследвани в настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване е основателно. Макар и в него да е изписано като допуснато нарушение и такова на закона, което означава НК, съществото на претенцията се отнася до явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.5,т.1 вр. ал.1, т.3 НПК. За да определи най-тежките, предвидени в материалноправните наказателни норми по чл.152,ал.3 и чл.150,ал.1 НК наказания-петнадесет и осем години лишаване от свобода, първостепенният съд е намерил, а вторият е приел, че по отношение на осъдения липсват смекчаващи отговорността обстоятелства. Поначало трябва да се отбележи, че върховната съдебна инстанция по наказателни дела се солидаризира с конкретните факти, отразени от долустоящите съдилища при преценка на утежняващите фактори и не намира за нужно да ги повтаря. Същевременно обаче, не е обърнато внимание на три обстоятелства. Първо, Я. все още е относително млад човек и изолирането му от обществото за изключително продължителен период от време не би спомогнало в изключителна степен за неговите поправяне и превъзпитание, а по-скоро за озлоблението му срещу света и при всички случаи- за по-трудната му ресоциализация. Второ, без съмнение той е осъждан многократно, но за престъпни посегателства срещу собствеността, а не за реализирана от него насилническа престъпност. На трето, но не и по важност, място, съдилищата по фактите са имали предвид недобрите психолого-психиатрични данни за Я. и в частност проявленията на агресия. Не са оценили обаче казаното от вещите лица-медицински експерти,че от една страна тази агресия е проява на т.нар.афект на първичната потребност при по-ниска степен на изява на коригиращи механизми-воля,интелект и морални устои и по-лесното им игнориране от личности с характерови абнормности. От друга страна, при оосъдения е установена дисхармоничност, покриваща критериите за диссоциално разстройство, което не представлява психично заболяване в тесния смисъл на понятието. Но това е фактор, за чието наличие Я. не може да бъде държан отговорен. Той оказва съществено влияние при формулиране на становище за необходимост от отчитането му като смекчаващ несъставомерен субективен елемент. Предвид неосмисляне от страна на съдилищата по същество на съществуващите горепосочени обстоятелства, по мнение на настоящата инстанция е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Следователно, в съответствие с чл.54,ал.2 НК се дължи намаляване на наказанието за всяко от престъпленията, за извършването на които искателят е осъден, тъй като обсъжданите фактори са относими и към двете деяния. Допустимо е това да бъде сторено от ВКС в настоящата процедура, предвид разпоредбата на чл.425, ал.1, т.3 НПК, тъй като става дума за основания и дейност в полза на осъденото лице. Затова след възобновяване на производството, решението на въззивния съд следва да бъде изменено в насока на намаляване на наказанието и за деянието по чл.152,ал.3 НК, и за това по чл.150,ал.1 НК. Лишаването от свобода трябв да бъде определено при съпоставката на сочените фактори с приетите отегчаващи обстоятелства в размер на дванадесет и шест години-съответно за изнасилването и блудството. Така отмерени, отделните наказания се явяват необходими и достатъчни за превъзпитание на искателя в дух на стриктно зачитане на чуждата полова неприкосновеност. Следва да бъде изменено решението и в частта по определяне на общо най-тежко наказание по силата на чл.23,ал.1 НК,като се определи общо такова в размер на дванадесет години лишаване от свобода. Водим от изложените съображеиня и на основание чл.425,ал.1,т.3 вр.чл. 354,ал.2,т.1 вр.ал.1,т.3 вр.чл.348,ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.511/12 г.по описа на ОС-Плевен. ИЗМЕНЯВА решение № 203/09.08.12 г.,постановено по В.Н.О.Х.Д.511/12 г.от ОС-Плевен, както следва: НАМАЛЯВА наложените с присъда № 199/28.05.12 г.,постановена от РС-Плевен наказания на Ж. Е. Я. лишаване от свобода за срок от петнадесет години за извършено престъпление по чл.152,ал.3,т.5 вр.ал.1,т.2, вр.чл.29,ал.1,б.А и Б НК и осем години лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.150,ал.1 НК съответно на ДВАНАДЕСЕТ и ШЕСТ години лишаване от свобода. На основание чл.23,ал.1 НК определя за общо изтърпяване по-тежкото от двете наказания, а именно-лишаване от свобода за срок от ДВАНАДЕСЕТ години. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/