РЕШЕНИЕ № 9 София, 03. февруари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2656 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 6/01.02.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 602/2015, с което е потвърдено решение № 1186/30.06.2015 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 363/2014, с което е отхвърлен предявеният иск за връщане на сумата от 58.629,00 лева, поради неосъществено основание по чл. 55 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да даде вярната правна квалификация на предявения иск и обвързаността му от посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация; както и за задължението му в мотивите на решението да обсъди всички обстоятелства относно правно релевантните факти и по материалноправния въпрос за приложението на правилата за неоснователното обогатяване, когато страните са обвързани от договор за мандат, който не е изпълнен или прекратен. По процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правната квалификация на предявения иск е постановено ТР № 1/2013, ВКС, ОСГТК, съгласно което когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Въззивният съд не е обвързан от правната квалификация на предавения иск, посочена в исковата молба нито от правната квалификация на първоинстанционния съд, посочена съгласно чл. 146, ал. 1 т. 2 ГПК още в доклада по делото и след това в обжалваното решение. Въззивният съд не докладва делото, а жалбите и отговорите. Той е длъжен да посочи вярната правна квалифиция на спорните правоотношения (в пределите на жалбите) във въззивното решение. По втория процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че обстоятелства по делото са всички факти, в т.ч. относно преюдициалните правоотношения, от които произтичат претендираните права и възражения, които съдът включва в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК. Кои са тези факти съдът определя от твърденията на насрещните страни въз основа на правната квалификация на всички права, претендирани от ищеца и насрещните права и възражения на ответника съгласно чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК и от отговорите на въпросите и указанията по чл. 145, ал. 1 и 2 ГПК. При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или тя се пояснява и допълва, както и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че отношенията между страните се уреждат от правилата на неоснователното обогатяване, когато те не са обвързани от договор за мандат, както и когато са изпълнили нещо по договора, но уговореното условие договорът да породи действие не се е сбъднало или договорът е прекратен. Докато договорът за мандат обвързва страните – уговореното възнаграждение и авансът за разноски, съответно отчетът се дължат на основание договора. Договорът за адвокатска защита и съдействие е подчинен на общите изисквания на мандата, но показва и някои специфики: възмезден е, но когато не е уговорено възнаграждение, то се дължи в размер, определен от адвокатския съвет, според действително положения труд съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет, а отчет по внесен депозит за разходи се дължи не само при извършването им, но и независимо от това в края на всяка календарна година. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът, починал в хода на делото и заместен от касаторите – негови наследници, е превел на ответника сумата от 30.000 евро по банков път, като в платежното нареждане е посочено основание за плащане „Договор за правна помощ и съдействие“, с допълнително пояснение „отговорно пазене“. Ответникът е признал, че е получил сумата, но твърди, че между страните са съществували и други договори за правни услуги, по които е извършено плащането. Съдът е приел, че ответникът в качеството си на адвокат се е съгласил да извърши за сметка на доверителя си възложените действия във връзка с изясняване статута и решаване на възникнали проблеми със земеделски земи в [населено място]. В тази връзка е приел, че между страните е сключен договор за поръчка и за евентуално неизпълнение на задълженията по договора, може да се търси договорна отговорност по чл. 79 ЗЗД, но не и да се иска връщане на дадената сума на неосъществено основание, поради това, че договорът за поръчка не е бил сключен в писмена форма или че довереникът не е изпълнил задълженията си по него. Като е приел, че между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска, тъй като наследниците на ищеца могат да претендират от ответника обезщетение на основата на договорната отговорност при твърдяно виновно неизпълнение на задължения по договора, но не и връщане на сума във връзка с него на неосъществено основание. Правилно въззивният съд е приел, че договорът за мандат може да бъде сключен в устна форма, както и с конклудентни действия, но в нарушение на съдопроизводствените правила (без доказателства) е приел, че исковата сума е преведена на ответника по действително сключен такъв договор, без да посочи неговото съдържание и предмет и по-специално размер на дължимото възнаграждение, съответно – работата, която е свършена по този договор. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция. Предявените искове са за връщане на сумата 58.629,00 лева (равностойност на 30.000 евро), която ищецът е превел по сметка на ответника с оглед сключването на договор за адвокатска услуга, поради несключването на такъв договор, със законната лихва. Първоначалният ищец твърди, че е извършил банковия превод, в който за основание е посочено „Договор за правна помощ и съдействие“, с допълнително пояснение „отговорно пазене“. Той твърди също, че проектираният договорът е с предмет оспорването на собствеността върху възстановени земеделски земи в землището на Пловдив, с които той и негови сънаследници са се разпоредили. Ответникът възразява, че сумата е получена като възнаграждение по договори за адвокатски услуги, възложени и изпълнени в продължение на повече от една година, като ищецът е поел задължението да заплати възнаграждението и за услугите, които не са възложени от него, а от посочени от него лица. При този предмет на делото получаването на исковата сума е доказано и не се оспорва, с което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест. Други обстоятелства по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД той не е длъжен да доказва. По този иск в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането, както и че то (основанието) се е осъществило. Като е посочил основанието с оглед осъществяването на което е платил, ищецът не поема задължението да го докаже. С посочването на основанието той само освобождава ответника от тежестта да го докаже той, като в негова (на ответника) тежест остава да докаже само осъществяването на посоченото основание. Ответникът не е обвързан от посоченото от ищеца основание, той може да докаже, че в действителност основанието за плащане е друго, както и че то се е осъществило. По делото е установено, че ищецът е наредил и ответникът е получил исковата сума, като за основание на плащането е посочено „Договор за правна помощ и съдействие“, с допълнително пояснение „отговорно пазене“. Ответникът отрича това да е действителното основание за полученото плащане, но не е доказал съдържанието и предмета на друг договор. Съгласие за договор за адвокатска услуга с уговорено възнаграждение над 5.000 лева той не може да доказва със свидетелски показания, поради липсата на изрично съгласие от ищеца за допускане на свидетелски показания. Но не е доказано и сключването на отделни договори за адвокатски услуги с такъв общ размер на уговореното възнаграждение, които имат отношение към процесното плащане, тъй като по представените договори е отразено извършено плащане в брой, а от данъчната декларация на ответника не може да се направи извод за деклариране на този доход (декларирането на този доход, разбира се, не би доказало че полученото в действителност е възнаграждение, но недекларирането му е индиция, че такова възнаграждение не е получено). Не е доказано и изпълнението на адвокатски услуги без договор или с договор, в който не е уговорено възнаграждение, в които случаи се дължи възнаграждение в размер, определен от адвокатския съвет според действително извършената работа. Видно от изложеното ответникът дължи да върне исковата сума, получена с оглед на неосъществено основание със законната лихва и разноските по делото в размер на 6.923,87 лева за всички инстанции. С оглед предмета на делото е без значение получаването на нотариалната покана от ответника, тъй като това обстоятелство има значение за изпадането на длъжника в забава, а законна лихва се претендира от предявяването на иска. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 6/01.02.2016 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 602/2015. ОСЪЖДА А. М. Д. от Пловдив да заплати на Н. П. Б. и Т. Т. Б. от Пловдив сумата 58.629,00 лева на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД със законна лихва от 04.02.2014 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 6.923,87 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.