Р Е Ш Е Н И Е № 306 гр. София, 07 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №959 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия М. Т. срещу решение №51 от 23.04.2015 г., постановено по ВНОХД №427/2015 г., по описа на Апелативен съд- [населено място]. С присъда №96, постановена на 30.09.2013 г. по НОХД №184/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив, подсъдимите М. Т. и Я. М. П., са признати за виновни в това, че за периода от 14.03.2007 г. до 31.03.2009 г. в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители, в условията на продължавано престъпление, избегнали установяване и плащане на данъчни задължения за [фирма] в особено големи размери- 39 030, 67 лева, като при упражняване на стопанска дейност и при водене на счетоводството са съставили и използвали документи с невярно съдържание- отчетни регистри и дневници за покупките на дружеството, в което са отразили документи с невярно съдържание и неистински такива, по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и са потвърдили неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му- чл.125, ал.1 ЗДДС, чл.116, ал.1 ППЗДДС и чл.92 ЗКПО, като данъчните задължения са в особено големи размери, поради което и на основание чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, във вр. с чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 НК са им наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от по две години, като изпълнението им е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата двамата подсъдими, при условията на солидарност, са осъдени да заплатят сумата от 39 030, 67 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.03.2009 г. до окончателното изпълнение на задължението. С присъдата двамата подсъдими, при условията на солидарност, са осъдени да заплатят юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лева, направените по делото разноски в размер на 619, 20 лева, както държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 1 561, 24 лева. С решение №177 от 21.03.2014 г., постановено по ВНОХД №490/2013 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив първоринстанционната присъда е изменена, като наказанието на подсъдимия Т. е увеличено на три години „лишаване от свобода“. В останалата й част присъдата е потвърдена. С решение №342 от 31.10.2014 г. въззивният съдебен акт е отменен, като производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск е прекратено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решение №51 от 23.04.2015 г., постановено по ВНОХД №427/2014 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив, първоринстанционната присъда е изменена, като наказанието на подсъдимия Т. е увеличено на три години „лишаване от свобода“. В останалата й част присъдата е потвърдена. В касационната жалба защитникът на подсъдимия Т. сочи касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Поддържа, че предходните съдебни състави не са направили верен анализ на доказателствата, като незаконосъобразно са преценили, че Т. е съпричастен към извършването на престъплението- предмет на производството. Оспорва изводите на въззивния съд за това, че подсъдимият е знаел за неистинските документи и тези с невярно съдържание, както и за това, че същите са представени във връзка с фиктивно осъществена стопанска дейност. Моли да бъде отчетено това, че този подсъдим не познава и не се е срещал с нито един представител на тези дружества, което е и основание да се прецени, че той не е изготвял тези документи и не ги е представил наред със справките- декларации. Предлага да бъде отчетено и обстоятелството, че от показанията на свидетелката К. не може да се направи извод, че процесните документи са предадени от него на подсъдимата П., тъй като тя поддържа, че не знае какви материали е предала на последната. На тези основания предлага да бъде преценено, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и подсъдимият Т. да бъде оправдан. Поддържа и оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Т. наказание, като твърди, че по отношение на него са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото му съдебно минало, липсата на доказателства той да е организирал създаването на процесните документи, да ги е представял на данъчните служби, да е участвал в изготвянето им, като всяка една от тези дейности е осъществявана от подсъдимата П.. На тези основания моли наложеното на подсъдимия Т. наказание в размер на три години „лишаване от свобода“ да бъде преценено като силно завишено и явно несправедливо. Предлага се то да бъде определено в значително по- малък размер. В хода на касационното производство защитникът на подсъдимия Т. поддържа изяло касационната жалба и възпроизвежда отново оплакванията, отразени в нея. Предлага или подсъдимият да бъде оправдан или наложеното му наказание да бъде намалено, като бъде определено при приложение на разпоредбата на чл.55 НК. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, като твърди, че при повторното разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил указанията, дадени с предходното касационно решение и правилно е установил фактите по делото. Поддържа, че законосъобразно са анализирани обясненията на подсъдимата П. и правилно е прието, че те, заедно с други доказателствени източници, установяват съпричастността на подсъдимия Т. към извършването на престъплението. Моли да не бъде уважавана и молбата за редуциране на наказанието, като поддържа, че правилно въззивният съдебен състав го е определил по реда на чл.54 НК и определено в този размер то не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прие, че въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Единственото оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за допуснати грешки при анализа на доказателствените източници и конкретно за направени неправилни изводи за участието на подсъдимия в извършване на престъплението- предмет на производството. Правилно въззивният съд е преценил, че обясненията на подсъдимата П. следва да бъдат частично кредитирани. Вярно съдът е отчел, че обясненията й по отношение на това, че не тя, а подсъдимия Т. е водил срещи с представителите на [фирма], [фирма] и [фирма] се опровергават от събрани в хода на производството доказателства. В тази връзка правилно са кредитирани показанията на свидетелите Н., К., Т., Й., Т., К., А. и др., които твърдят, че не познават и на са се срещали с Т.. Законосъобразно обясненията на П. са кредитирани по отношение на това, че подсъдимият Т. е знаел за вписаните в справките декларации неверни обстоятелства и представените неистински и с невярно съдържание документи. Правилно съдът е приел, че той е подписал дневник за покупки за извършени сделки с [фирма], като по този начин е участвал в съставянето на документ с невярно съдържание и е съзнавал, че неговото дружество не е имало реално договорни отношения с този съконтрахент и не е извършвало каквато и да е стопанска дейност по договора. Подсъдимият Т. е подписал и договора с [фирма], като е съзнавал, че никога не е контактувал с представители на това дружество, не са били осъществени сделки с него и никога не е имал намерение да търгува с него. Правилно въззивният съд е приел, че няма съществено значение кой от двамата подсъдими е подписал голямата част от инкриминирани документи, (за които експертите не могат да определят кой ги е подписал). Основен за изхода на делото е въпросът за това дали инкриминираната дейност е осъществена само от подсъдимата П.- действаща като пълномощник на подсъдимия Т. или последният е знаел за тази действията й. Правилно въззивната инстанция е анализирала доказателствените източници и е приела, че Т. е съпричастен към извършване на престъплението защото той е знаел за това, че с дружествата посочени по- горе не са осъществени реални сделки, но въпреки това е участвал в съставянето на поне два от инкриминираните документи, в който е отразено, че такива сделки са извършени. Предвиди изложеното, касационният съд прецени, че оплакването за неправилен анализ на доказателствата, което представлява съществено нарушение на процесуални правила не може да бъде възприето и атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен на това касационно основание. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прецени, че правилно наказанието на подсъдимия Т. е отмерено в рамките на предвиденото в санкционната част на чл.255, ал.3 НПК, като не е определено при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НПК. По делото липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Възприетите за такива от първоинстанционния съд- чисто съдебно минало и трудова и семейна ангажиранст не могат да обосноват налагането на наказание под предвидения от законодателя специален минимум за съответното престъпление. Действително по делото липсват отегчаващи отговорността на този подсъдими обстоятелства, но това е било и основанието на Т. да бъде наложено предвиденото минимално наказание. Касационната инстанция прецени, че така определеното наказание е съответно на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Законосъобразно предходните съдилища са преценили, че същото не следва да бъде изтърпявано ефективно и са отложили изпълнението му реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Предвид изложеното, съдът прецени, че наложеното на подсъдимия Т. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и същото не следва да бъде намалявано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №51 от 23.04.2015 г., постановено по ВНОХД №427/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр .Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.