4 Р Е Ш Е Н И Е № 144 С., 09,10,2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ При участието на секретаря : Н. Такова изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1392/2015година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т.5 ГПК, образувано по молба на Ирина И. К. и С. Х. К. и двамата граждани на Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 423 от 25.04.2014г.по т.д.375/14г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение №213 от 14.01.2014г. по гр.д. №16338/11 на Варненски районен съд. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.5 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата е процесуално допустима. Молителите поддържат, че не са взели участие в развилото се съдебно производство, с оглед нередовното им призоваване, изразяващо се в нарушение на процедурата по чл.48, ал.1 и 2 ГПК от въззивния съд. В тази връзка е направен довод за това, че по делото са били налице множество данни за постоянния адрес на молителите, който с оглед изричното удостоверяване не е бил на територията на Република България, а в Р., чиито граждани са те. Така е мотивиран извод за липса на предпоставки за приложението на посочения текст.Молителите са поддържали, че тези неправомерни действия на първостепения съд са довели до нарушаване правото им на защита в развилото се и пред въззивната инстанция производство. Ответникът по молбата – [фирма] – [населено място] е на становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да е осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителите се позовават на първата хипотеза на текста, като поддържат, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила са били лишени от възможността да вземат участие в производството, респективно да се защитят при разглеждане на делото. Подадената молба е основателна. Сезираният с искова молба на [фирма] – [населено място] Варненски районен съд с определение № 16371 от 15.11.2011г. е разпоредил връчването на преписи от нея с приложенията, както и указания по чл.131 ГПК на ответниците по предявения иск с правно основание чл..79,ал.1 ЗЗД – настоящи молители- на посочения от ищеца адрес – [населено място], [община], обл. В., м. „ Корията”, ателие № 21. Кметът на [населено място] е уведомил съда, че ответниците не живеят на този адрес.Първостепенният съд е разпоредил извършването на справка за постоянен и настоящ адрес. С молба от 16.12.2011г. ищецът е представил копия на паспортите на ответниците, от които се установява, че същите имат адресна регистрация в Р., [населено място]. Същият адрес в [населено място] фигурира и в приложения № 6 към предварителния договор- озаглавено „договор за поддръжка на комплекс ателиета приселски манастири”/л.18 и 19/, в чийто чл.10.1 изрично е уговорено, че кореспонденцията между страните се осъществява на конкретно посочени адреси, които за сем. К. са същите- посочените вече в [населено място].По образуваното първоинстанционно производство е приложено и удостоверение, изходящо от и.ф.з. началник сектор „ Миграция „- пол. инспектор Д. Г., съгласно което по отношение на ответниците липсват данни за пребиваване на адрес на територията на Р България, като само И. К. е има отбелязана една регистрация на 24.08.2008г. в [населено място], хотел „Ч. море.” Следователно, няма данни настоящите молители да имат административен адрес на територията на Република България, с оглед обсъденото удостоверение на оторизирания да извършва такава регистрация орган за чужди граждани. Варненският районен съд е оставил производството без движение, като е указал правно противоречиво на ищеца да уточни по какъв начин да бъде осъществено връчването на съобщението за отговор на ответниците – на „ адрес в Р., какъвто да посочи или чрез публично обявление в ДВ”. Ищецът е удостоверил внасяне на такса за призоваване чрез ДВ и съдът с разпореждане №41683 от 31.08.2012г. е разпореди призоваване по реда на чл.48, ал.1 и 2 ГПК. При тези фактически данни се налага извод за неправилно процедиране на състава на Варненски районен съд, което е довело до нарушаване правото на участие на ответниците в производството при разглеждане на делото. Съгласно чл.38 ГПК ако страната не е намерена на посочения по делото адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. Видно от данните по делото ответниците – настоящи молители не са намерени на посочения по делото адрес, като е било изяснено, както от исковата молба, така и от приложения договор и от приложените копия на паспортите им, че същите са чуждестранни лица, които нямат адрес на територията на Република България, а имат вписана в различни документи една и съща адресна регистрация – [населено място], ул. Наметкина, дом13,корп.1,ап.37. Т.е. установено е, а по късно и потвърдено от цитираното по- горе удостоверение на и.ф.з. началник сектор „Миграция„- пол. инспектор Д. Г., че чуждестранните лица нямат административен адрес на територията на РБългария. Адресът им в чужбина, обаче е бил известен. Или правно необосновано,първостепенният съд е възложил своите задължения на ищеца, тъй като той е органа, в чиято дискреция е осъществяване на редовното призоваване на страните, в съответствие с установените процесуални правила, а не с оглед избора на ищеца, какъвто ред ГПК не предвижда. Когато страната е чуждестранно лице с адресна регистрация извън пределите на Република България, призоваването се осъществява в съответствие с договорите за правна помощ, ако се касае за страна извън пределите на ЕС/ какъвто е разглеждания случай/ и само при липса на такива междудържавни договорености се прилага чл.35 КМЧП. В тази връзка неправилно молителите са определили редът, по който следва да бъде осъществявано връчването на съдебни книжа, с оглед именно наличието на Договор между република България и С. за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дело, ратифициран с Указ №784 на Д. съвет от 15.04.1975г., обн. ДВ чл.12/76г. в сила от 18.01.1976г. поправен ДВ бр.17 от 28.02.2014г., чийто чл.4 и следващите определят както възможността за връчване на съдебни книжа, така и начина на връчване на тези книжа и изпълнението на определени процесуални действия, включени в обема на предвидената правна помощ между договарящите страни. Следователно, при наличие на известен по делото адрес извън територията на Република България, чл.48 ГПК е бил неприложим, тъй като за да бъде налице предписаната в текста възможност за призоваване чрез публикация в ДВ то съдът, а не ищецът, следва да се е уверил за липсата на адресна регистрация, чрез справка, с която да бъде доказано, че ответникът като чуждестранно лице няма такава на територията на страната, а ищецът да потвърди с изрична декларация, че не му е известен адресът на ответникът в чужбина. Както бе посочено, в случая адресът на ответниците е бил изяснен, включително и с представяне на копие от техните паспорти от ищеца с указана ясна регистрация, за която и в молбата по чл.303 ГПК не се поддържа че е налице промяна, освен това липсва и декларация на ищеца. Или въпреки, тази неустановеност, съдът незаконосъобразно е приел, че уведомяването е редовно, като е приложил текст, чиито предпоставки не са били налице и който в случая не е бил приложим. Предвид изложеното, се налага извод, че молителите не са били призовани редовно, а производството е проведено и решенията са постановени без те да са получили препис от исковата молба, без да имали процесуалните възможности указани в чл.131 ГПК, без да са взели участие при разглеждане на спора и без да им е било надлежно съобщено за постановените решения. Следователно, налице са отменителните основания по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено,както и оставеното с него в сила решение на първостепенния съд а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд. Разноските направени от молителите в настоящето производство, следва да бъдат присъдени от съда разглеждащ спора по същество/ вж.ТРОСГТК №6/12г./. По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение № 423 от 25.04.2014г.по т.д.375/14г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение №213 от 14.01.2014г. по гр.д. №16338/11 на Варненски районен съд. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: