8 Р Е Ш Е Н И Е № 168 София, 17 юли 2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година и в състав: Председател: Иван М. Недев Членове: Евелина Стоянова Ружена Керанова при секретар Аврора Караджова ........................ и с участието на прокурора Мадлена Велинова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 411/2012 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия Н. С. И. против присъда № 7/14.ІІІ.2011г. по внохд 627/2010 г. на АС-София с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са за недоказано по несъмнен начин обвинение, за това, че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на подсъдимия, че доказателствата са обсъждани и преценявани превратно, че без основание съдът не е приложил нормата на чл. 13 от НК. Иска да се отмени присъдата и да бъде оправдан, гражданския иск да се отхвърли изцяло. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ст. Т. поддържа присъдата да остане в сила поради неоснователност на жалбата. На същото становище е и прокурорът от ВКП. Защитата поддържа жалбата и искането с нея, а подсъдимият прави и алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. намира: Производството пред първата инстанция по настоящото дело е образувано след като с решение № 47/25.01.2005 г. по н.д № 375/2004 г. на ІІ-ро н.о. на ВКС е възобновено нохд 610/1998 г. на Градски съд – София, като са отменени постановените по същото решение и присъди в наказателната и гражданска части по отношение на подсъдимите А. Х. Д. и Н. С. И. и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. С присъда № 221/18.VІ.2010г. по нохд 3187/2007г. на ГС-София подсъдимия А. Х. Д. е признат за виновен и осъден по чл. 115 и чл. 54 от НК на 10 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор за това, че на 18.Х.1996 г. в С. умишлено умъртвил М.Ц. А. чрез нанасяне на две прободно-порезни рани с нож в областта на корема; осъден е да заплати на гр.ищца Т. 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици; признат е за невинен и оправдан по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл.ІІ-ро и ІІІ-то и т.9, във вр. с чл. 115 и чл.20, ал.2 от НК убийството да е извършил предумишлено, по особено мъчителен начин и с особена жестокост и в съучастие с Н. С. И.. Подсъдимият Н. С. И. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл.ІІ-ро и ІІІ-то и т.9, във вр. с чл. 115 и чл.20, ал.2 от НК за това, че на 18.Х.1996 г. в С. в съучастие с А. Х. Д. като извършители, предумишлено, по особено мъчителен начин и с особена жестокост умъртвили М.Ц. А. чрез нанасяне на множество удари по тялото, включително и две прободно-порезни рани с нож в областта на корема. По въззивен протест, въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец Т. и въззивна жалба от защитата на осъдения подсъдим А. Х. Д. е образувано внохд 627/2010 г. на АС-София, по което е постановена нова въззивна присъда, предмет на настоящето производство, № 7 от 14.ІІІ.2011г., с която първоинстанционната, посочена по-горе, е отменена изцяло и вместо това подсъдимия Н. С. И. е признат за виновен и осъден по чл. 115 и чл. 55 от НК на 8 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор за това, че на 18.Х.1996 г. в С. умишлено умъртвил М.Ц. А.; осъден е да заплати на гр.ищца Т. 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди ведно със законните последици, а подсъдимият А. Х. Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6, предл.ІІ-ро и ІІІ-то и т.9, във вр. с чл. 115 и чл.20, ал.2 от НК за убийството на М.Ц. А.. Като непротестирана/необжалвана в законния срок оправдателната присъда е влязла в сила – чл. 412, ал.2, т.3 от НПК. Доводите на жалбоподателя са неоснователни – независимо от посочените основания в жалбата и допълнението към нея, те съдържат оплаквания за всички касационни основания. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. След като подс. И. е нанесъл двата смъртоносни удара с нож в областта на корема на постр. А., то той осъществява признаците на престъплението убийство по чл. 115 от НК и от обективна и от субективна страна. Без основание защитата поддържа, че той е действал при условията на „крайна необходимост” по чл. 13 от НК – след като няма спор, че подсъдимият и оправданият Д. нахлуват в жилището, където се намирал пострадалия, за да му търсят сметка за агресия преди това спрямо И., че те започват побоя спрямо него, при който А. опитал да се защити неуспешно и получил несъвместимите с човешкия живот прободно-порезни рани с нож в жизнено важна част от тялото, няма място за квалификацията деяние при „крайна необходимост”. Нито е налице невъзможност по друг начин да се избегне някаква опасност за Д., нито пък причинените вреди да са по-малко значими от предотвратените. Неправилно защитата на подсъдимия акцентира на отделния епизод – притискане на Д. към стената с дръжката на лопатка, която е внесена на местопрестъплението от двамата подсъдими като средство за агресия спрямо пострадалия. При разглеждане на делото и постановяване на присъдата няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – нито абсолютните по чл. 346, ал.3, т.2 – т.4 от НПК, вито по чл. 346, ал.3, т.1 от НПК – да са ограничени процесуалните права на подсъдимия. Съображенията в подкрепа на доводите за касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се отнасят до дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата и до съответствието на мотивите с нормата по чл. 305 от НПК. Решението (присъдата – в случая) е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. И при осъществяване на посочената дейност няма нарушения на процесуалните правила – въззивният съд може да събира доказателства и да приема нови фактически положения, но не е длъжен повторно да събира вече събрани, след като е установил, че това не е необходимо за достигане на обективната истина по делото. В хода на съдебното следствие, проведено от апелативния съд, са събирани доказателства и то само по негова инициатива, в това число и по реда на чл. 279 от НПК, които са обсъждани и преценявани наред с останалите. В мотивите е допусната грешка, която обаче не поражда никакви съмнения за това, че съдът се позовава на показанията на несъществуващ свидетел „К.”. Очевидно това е синът на св. И. с имената И. Д. – виж л.118 от внохд 627/10 г. на АС-София. Изложеното на л.126-л.128 от посоченото дело опровергава и твърденията на защитника в жалбата, че не са обсъдени фактите за местоположението на подсъдимия и пострадалия към момента на причиняване на фаталните наранявания с ножа. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви в частта за първоначалния режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, след като с нормата на чл. 59, ал.1, чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС той е законоустановен. ВКС констатира, че с новата присъда на въззивния съд не е приложен чл. 59 от НК, но този пропуск е отстраним по реда на чл. 417 от НПК. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. То е определено по реда на чл. 55, ал.1, т.1 от НК като са съобразени и със съответното значение всички смекчаващи обстоятелства. Правилно изтеклия прекомерно дълъг период от време от извършване на престъплението до наказването на дееца за това се приема като смекчаващо обстоятелство с относително голяма тежест. Като се има предвид обаче изключително високата степен на обществена опасност на деянието, а тя, наред и с установените отрицателни характеристични данни (съдебно минало) определя и тази на личността на дееца, които не позволяват повече снизхождение към него. Наложеното наказание в този размер е съответно на извършеното престъпление и в състояние да осъществи целите на наказанието по чл. 36 от НК. Жалбата е неоснователна и в гражданската част – по силата на чл. 45 и сл. от ЗЗД подс. И. дължи обезщетяване на всички причинени на ищцата вреди, пряка и непосредствена последица на извършеното от него престъпление. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивна присъда № 7/14.ІІІ.2011г. по внохд № 627/2010 г. на АС-София. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: