О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 480 София, 12.11.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №3663/2019 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. К. К., със съдебен адрес - [населено място], срещу определение №323 от 01.08.2019 г. по ч. гр. дело № 373/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 27.03.2019 г. по гр.д. №108/2018 г., на Кърджалийския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на Д. К. К. за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване. Въззивният съд е приел, че молителят е мъж на средна възраст. Той и членовете на семейството му /съпруга и две деца/ не страдат от заболявания, които да налагат постоянни разходи. Семейството притежава жилище в [населено място] и автомобил. Разполагаемите месечни доходи са от трудово възнаграждение на съпругата в размер на 680 лв. С определение от 31.05.2019 год. на Д. К. К. е предоставена правна помощ по делото под формата на процесуално представителство. Въз основа на тези данни е направен извод, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК, а именно жалбоподателят не доказва да няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, с оглед на съвкупната даденост на доходи, семейно положение, имуществено състояние, възраст, трудова заетост и здравословно състояние.Поради това молбата с правно основание чл.83 ал.2 ГПК да бъде освободена от държавна такса за въззивната жалба е неоснователна. Според жалбоподателя определението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи за произнасяне на въззивния съд по въпрос, обуславящ изхода на спора, по който се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че въпросът следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства по чл. 83, ал.2 ГПК при преценката за наличие на основание за освобождаване на държавна такса, е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Посочено е определение №577 от 15.09.2014 г. по търг. Дело №176/2014, II т.о. Ответникът В. К. К., [населено място], [община], област Кърджали, оспорва частната жалба. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС.. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК. По повдигнатия въпрос е налице произнасяне на въззивния съд и същият е обусловил правните му изводи, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно определение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При преценката на имущественото състояние на страната по реда на чл. 83, ал.2 ГПК се вземат предвид: действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество, както и правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. В случая молителят е дакларирал, че не получава месечен доход; притежава със съпругата си апартамент и лек автомобил. При така деклариранато имуществено състояние следва да се приеме, че молбата за освобождаване от държавни такси и разноски по делото е основателна. Ето защо, частната касационна жалба е основателна. Определението на Пловдивския апелативен съд и определението на Кърджалийския окръжен съд следва да се отменят. Д. К. К. трябва да бъде освободен от държавни такси и разноски по делото. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №323 от 01.08.2019 г. по ч. гр. дело № 373/2019 г. на Пловдивския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №323 от 01.08.2019 г. по ч. гр. дело № 373/2019 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение от 27.03.2019 г. по гр.д. №108/2018 г., на Кърджалийския окръжен съд. ОСВОБОЖДАВА Д. К. К. от държавна такса и разноски по делото. ВРЪЩА делото на Кърджалийския окръжен съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.