Ключови фрази


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 271/19г.

гр. София, 10 януари 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 913 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. срещу решение № 314/31.10.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 383/2018 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 155/16.05.2018 г. по гр. дело № 162/2018 г. на Белослатинския районен съд, е отхвърлена молбата по чл. 547 от ГПК на жалбоподателя за признаване за установено по отношение на [община], че малолетното дете М. Р. М. е с баща „неизвестен“ и вписаните данни за баща – касатора М. – в акт за раждане № ....., издаден на ..... г. от длъжностно лице по гражданското състояние при същата община, са неверни, и за допускане на поправка в същия акт за раждане, като вместо вписаният като баща – жалбоподателя, да се чете баща „неизвестен“, поради липса на брак с майката и неизвършено припознаване, евентуално – поради нищожност на припознаването, извършено спрямо посоченото малолетно дете.
В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответната [община], заинтересованите страни Р. М. Я. – майка на детето и Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], както и прокурорът не заявяват становища по касационната жалба.
С определение № 469/28.05.2019 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос – налице ли е възможност да се оспори истинността и да се поправи грешка по реда на чл. 547 от ГПК в акт за раждане, в частта относно отразения произход от бащата, когато оспорването се изразява в липса на предпоставки за вписване на дадено лице като баща, например – липса на брак с майката, неизвършено или нищожно припознаване.
Съгласно практиката, включително задължителната такава на ВС и ВКС, отговорът на този процесуалноправен въпрос е положителен. С т. 6 и мотивите към нея от ППВС № 5/21.02.1979 г. в тази насока са дадени задължителни за съдилищата указания и разяснения, които са актуални и понастоящем, а именно: Лицето, което погрешно или въобще неправилно е вписано като баща в акта за раждане на извънбрачно дете, има право да поиска поправка на акта по реда на чл. 127 (отм.) от ЗЛС (понастоящем – чл. 547 от ГПК); това лице не е активно легитимирано да предявява иск за оспорване на произход. В мотивите към тази точка е разяснено и следното: Редовно съставеният акт за раждане документира установен произход не само при брачно, но и при извънбрачно раждане. Той е пълно доказателство за това, което длъжностното лице по гражданското състояние е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на противното. Когато в акта за раждане на извънбрачно или брачно дете погрешно е вписан мъж като баща на детето, без да има припознаване или без влязло в сила решение за установено (оспорено) бащинство, вписаното като баща лице има право да поиска поправка на акта по реда на чл. 127 (отм.) от ЗЛС (чл. 547 от ГПК). Неправилното, погрешно или по незнание вписване на мъж като баща на извънбрачното дете съставлява „явна грешка“ по смисъла на чл. 127 (отм.) от ЗЛС (респ. „грешка“ по смисъла на чл. 547 от ГПК), тъй като вписването е несъвпадащо с действителността, с точното необходимо отбелязване, изискуемо по закона, освен ако посоченият за баща сам заяви това пред длъжностното лице по гражданското състояние. В определение № 424/17.06.2015 г. по ч. гр. дело № 2482/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е обобщена и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, в която се приема следното: Редовно съставеният акт за раждане е официален писмен документ, удостоверяващ настъпване на юридическо събитие. Той има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност – чл. 34, ал. 2 от ЗГР. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален документ, обаче трябва да се отчита, че тази доказателствена сила се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. Така например, при сключването на брак длъжностното лице по гражданско състояние възприема лично волеизявленията на страните, но при съставянето на акта за раждане или смърт, то възприема лично не фактите на раждането и смъртта, а съобщенията за раждане и смърт. Когато в издадения акт липсват данни или наличните са посочени погрешно, длъжностното лице може да поправи своя пропуск или грешка в акта. По този ред обаче, то не може да допълни или промени акта, като промени неговия смисъл. По изключение, длъжностното лице може да съобрази официални документи, като направи отбелязвания в акта (напр. промяната на име), но то не може да допълни акта с данни, които не се съдържат в съобщението за раждане или смърт, или не е възприело лично (както е при сключването на брака). Такива данни могат да бъдат поправени или добавени в акта, след като бъдат установени пред съд по реда на чл. 542 от ГПК. Произходът се оспорва с иск, когато той е надлежно установен с акта за раждане. Процесуално легитимирани като ответници са лицата, които оспорваният произход засяга. Ако произходът не е надлежно установен и актът за раждане е издаден в нарушение на закона (посочен е баща, който не се презюмира, нито е извършил припознаване), на оспорване подлежи актът за раждане, като охранителен акт. При спор относно записаните в акта за раждане факти с правно значение, спорът се решава по съдебен ред – по арг. от чл. 38, ал. 4 от ЗГР, като приложимата правна норма зависи от конкретния случай. Неверни са данните, които не отговарят на действителното фактическо положение. При въведено твърдение за грешка при вписването на определен факт в акта за раждане, тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 547 от ГПК, когато същата не подлежи на отстраняване по друг ред. В този случай молбата за поправка се разглежда в охранително производство, в което като заинтересовани страни са процесуално легитимирани да участват и органът, издал акта, както и прокурорът. При уважаване на молбата по чл. 547 от ГПК, като последица, компетентният административен орган извършва съответната промяна в регистъра на населението, в електронния личен регистрационен картон - чл. 27, т. 4 от ЗГР, както и промяна в акта за раждане. В определение № 193/17.03.2015 г. по ч. гр. дело № 6800/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС изрично е прието, че когато се оспорва акта за раждане в частта относно произхода, определен въз основа на припознаване, при твърдение, че такова не е било извършвано или е нищожно, например – поради недостатъци във формата, неистинността се установява по реда на чл. 547 от ГПК.
В случая молбата по чл. 547 от ГПК на жалбоподателя за поправка на процесния акт за раждане се основава именно на твърдения и доводи, че касаторът-молител не е бил в брак с майката и не е извършил припознаване на роденото в Португалия дете, евентуално – че такова припознаване е нищожно. В противоречие с цитираната практика (включително задължителна) на ВС и ВКС, въззивният съд не е обсъдил в мотивите към обжалваното решение тези твърдения и доводи на жалбоподателя, а след като е установил, че последният е вписан като баща на детето както в акта за раждане, съставен в Португалия, така и в процесния акт за раждане, съставен от [община], е приел, че произходът на детето от неговия баща е установен, поради което той може и следва да бъде предварително оспорен и оборен по исков ред – чрез исковете, предвидени в СК за оспорване на припознаване и на бащинство, а не по реда на чл. 547 от ГПК. Основателно, при това положение, е оплакването в касационната жалба, че изводите на окръжния съд за приложимия в случая процесуалноправен ред са неправилни, като са основателни и доводите на касатора в тази връзка, че в случая той не е процесуално легитимиран да води никой от исковете по СК за оспорване на бащинството или на припознаването, както и че окръжният съд необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила е отхвърлил молбата му по чл. 547 от ГПК, без да обсъди твърденията и доводите му, че той не е припознал детето, респ. – че припознаването е нищожно.
Така допуснатото процесуално нарушение от въззивния съд не налага връщане на делото на същия за повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства. То не съставлява и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не обуславя отмяна на обжалваното въззивно решение, тъй като постановеното с него отхвърляне на молбата по чл. 547 от ГПК на касатора е правилно краен резултат по делото. Съображенията на настоящата касационна инстанция за този извод са следните:
По делото безспорно е установено, че касаторът-молител и майката на детето не са сключвали брак. Категорично се опровергават, обаче от доказателствата по делото, твърденията на жалбоподателя, че той не бил правил волеизявление за припознаване на детето, като са неоснователни и доводите му за нищожност на припознаването, поради липса на съгласие, липса на предписаната от закона форма и заобикаляне на закона.
В представеното по делото от самия касатор, както и от ответната [община], удостоверение (в надлежен превод на български език), възпроизвеждащо данните от акта за раждане на детето, съставен в Португалия (където е неговото месторождение), жалбоподателят-молител, освен че е посочен като баща на детето, изрично е отразено, че това е сторено по неговото и на майката заявление, направено пред длъжностното лице, съставило акта за раждане. Това устно изявление на молителя, че е баща на детето, направено пред длъжностното лице в Португалия и удостоверено в съставения там акт за раждане на детето, съставлява акт на припознаване на детето, съгласно португалското право, а именно – разпоредбата на чл. 1796, т. 2 от Гражданския кодекс на Португалия (издирена по делото от първоинстанционния съд със съдействието на Министерството на външните работи (МВнР), чийто текст не се оспорва от молителя, а изрично се цитира в касационната му жалба), съгласно която разпоредба, бащинството се предполага по отношение на съпруга на майката и в случаите на принадлежност извън брака се установява чрез признаване.
Отделно от горното, твърденията на молителя, че той никога не е припознавал детето, категорично се опровергават и от подписаното от него (с официална заверка на подписа му, извършена от завеждащия консулската служба на Република България в Рим, Италия – чл. 84 от ЗННД) година и половина след раждането на детето, пълномощно на български език (служебно изпратено по делото от МВнР), с което той упълномощава дядото на детето по майчина линия да го представлява пред [община] за регистриране и получаване на удостоверение за раждане на детето, да го представлява пред преводач за превод и легализация на португалското удостоверение за раждане на детето, както и да го представлява пред консулството в [населено място], Португалия, за подаване на заявление за издаване и за получаване на временен паспорт на детето; като в текста на пълномощното жалбоподателят изрично двукратно сочи детето като свой син.
Доводите на касатора-молител, че извършеното от него припознаване на детето било нищожно поради липса на съгласие и липса на предписаната от закона форма, са неоснователни, тъй като видно от гореизложеното, той е направил волеизявление за припознаването на детето пред длъжностното лице в Португалия – в изискуемата се от португалското право – устна форма за това. Молителят не е ангажирал никакви доказателства по делото в подкрепа на твърденията си, направени във връзка с довода му за липса на съгласие (т.е. на волеизявление от негова страна за припознаването), че той не владеел писмено и говоримо и не разбирал португалски език, поради което тези негови твърдения остават недоказани. При това положение, неоснователно молителят се позовава и на твърденията по делото на майката на детето, която не отрича, че припознаването е извършено при изписването им от болницата с детето след неговото раждане, когато молителят е отишъл да ги прибере – без преводач и без свидетели (последното е отразено и в удостоверението за раждане), но майката сочи също, че молителят изрично е бил попитан дали признава детето. Относно формата на припознаването, молителят неоснователно поддържа, че приложимо в случая е не португалското право (устно пред длъжностното лице, както вече беше посочено), а българското право – чл. 65, ал. 1 от СК (писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или декларация с нотариално заверен подпис), като неоснователно е позоваването му в тази връзка на разпоредбите на чл. 83, чл. 45 и чл. 46 от КМПЧ. Съгласно чл. 83, ал. 5 от КМПЧ, формата на припознаването се урежда от правото на държавата, в която то е извършено, или, т.е. – алтернативно – от приложимото право съгласно чл. 83, ал. 4 от КМПЧ, която разпоредба – също алтернативно установява, че припознаването е действително ако отговаря на отечественото право на лицето, което го е извършило, или на отечественото право на детето към момента на припознаването, или на правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето към момента на припознаването. В случая е достатъчно, че е спазена формата, установена съгласно правото на държавата, в която припознаването е извършено – първата алтернатива на чл. 83, ал. 5 от КМЧП. Независимо от това, достатъчно е и че припознаването е действително съгласно правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето към момента на припознаването – чл. 84, ал. 4, алт. 3, във вр. с чл. 48, ал. 7 от КМЧП; обичайното местопребиваване на детето към момента на припознаването в случая също е безспорно в Португалия, където то е родено и три дни след това е извършено припознаването му от молителя. Приложимостта на португалското право в случая следва и от разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 2, алт. 2 от КМЧП, тъй като при установената с него по-лека (в сравнение с българското право – чл. 65, ал. 1 от СК) форма за действителност на припознаването, която е спазена, то несъмнено е по-благоприятното право за детето, в интерес на което е то да остане с установен произход от бащата, а не да е с неизвестен такъв, до какъвто резултат ли се стигнало, ако се приложи българският закон относно формата. Тъй като именно съображения от обществен ред налагат съдът служебно да следи за закрилата на интересите на ненавършилите пълнолетия деца, то при преценката по чл. 45, ал. 2 и по чл. 46, ал. 2 от КМЧП настоящият съдебен състав намира, че последиците от прилагането в случая на по-благоприятното за детето чуждо право, не са несъвместими с българския обществен ред по смисъла на чл. 45, ал. 1 от КМПЧ. Включително и от тази гледна точка, напълно несъстоятелни са и доводите на касатора-молител за нищожност на извършеното от него припознаване, поради заобикаляне на закона. В тази връзка той сочи единствено поведението на майката, която е поискала по реда на чл. 70, ал. 2 от ЗГПР съставянето при [община] на процесния по делото акт за раждане на детето, като поддържа, че макар и правомерно, то целяло непозволен от закона резултат – издръжка, наследствени права и други последици за детето, от лице, по отношение на което не били налице предпоставките за това. Освен че поведението на трето лице (в случая на майката) поначало не би могло да обуслови нищожност на припознаването, извършено чрез едностранно волеизявление на касатора, то в случая – предвид гореизложеното, не е налице и соченият от него, непозволен от закона резултат.
В заключение – постановеното с обжалваното въззивно решение, отхвърляне на молбата на касатора по чл. 547 от ГПК е правилно като краен резултат по делото, поради което решението следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314/31.10.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 383/2018 г. на Врачанския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: