Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
С. 15.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 6541 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Кооперация Зора-К.” [населено място], представлявана от председателя Х., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 373 от 1.07.13г. по в.гр.д. № 563 по описа за 2013г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 27 от 4.03.2013г. по гр.д. № 650/2012г. на Левченски районен съд за уважаване на предявения иск и вместо това е постановено друго като е отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл.59 от ЗЗД иск от кооперацията срещу [фирма] [населено място] за сумата от по 8 925лв., обезщетение за неоснователно обогатяване със стойността на направени разходи по извършване на дълбока оран на земеделски имоти в масиви 222 и 223 в землището на [населено място] за стопанската 2011/2012г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 20.10.11г. и са присъдени разноски от 678.60лв. Искането е за отмяната на въззивния акт и постановяване на нов с уважаване на предявения иск.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 117 от 23.01.2014г., на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставен въпрос за предпоставките за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД, който е преценено, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с в т.5 от Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленум на ВС, съгласно която за уважаването му е необходимо установяване на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, които следва да произтичат от един или от няколко общи факта.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Страните са сключили споразумение по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.73 ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2004/2005г. за създаване на масиви за земеделско ползване по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗСПЗЗ в размер на 1 300дка, по силата на което кооперация „Зора” е получила правото да обработва масиви с №№ 222, 223 и 224. Не е спорно и че страните са го спазвали до нощта на 19 срещу 20.10.2011г., когато в последните часове на извършване от страна на служители на кооперацията на дълбоката оран /оставали са за оран само около 100 декара/, изпратени от ответника лица са отстранили от блоковете механизаторите на ищеца и с предварително подготвена техника веднага са започнали засяването им. Претенцията си по чл.59 от ЗЗД ищецът обосновава с неоснователното обогатяване на ответника със стойността на задължителната преди засяването дълбока оран, със стойността на разходите по която кооперацията е обедняла.
Не се спори по делото, че никоя от страните по делото не е собственик на процесните три масиви. Между страните е съществувала договорка от 2004г., че кооперация „Зора” ще обработва процесните масиви /с номера 222, 223 и 224/, която безпроблемно са спазвали до октомври 2011г., когато е нарушена от ответника.
Ответникът не е представил отговор в срока по чл.131 ал.2 от ГПК. Възраженията си е направил в хода на устните състезания и те са за това, че кооперацията не е имала основание да обработва процесните масиви, защото не е техен собственик и че за стопанската 2011/2012г. не е имала сключено споразумение по чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ. Доказателството, което е представил - е договор с № 111 от 17.09.2004г. за аренда на земеделска земя, сключен с [община] за срок от четири стопански години, продължен с Анекс № 204 от 20.09.2008г.за срок от нови четири години.
При тези факти, въззивният съд е счел предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за недоказан, първо защото „Кооперация Зора-К.” не е имала законово основание да ползва и обработва земите, направените от нея разходи били на неин риск и не били обедняване и второ защото не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си, че е направените от нея разходи възлизат на 8.75лв. на декар изорана площ.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложените изводи на въззивния съд. По въпроса във връзка, с който е допуснато касационно обжалване, следва да се посочи следното:
Предпоставките за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, като обедняването и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта.
Съгласно установената практика /например решение № 267 от 20.01.2014г. по гр.д.№ 13/13г.на ІІІг.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/ обогатяването, което винаги има материално естество / оценимо е в пари/ е налице не само когато се увеличава имуществото на едно лице. То е налице и когато се спестяват на обогатения някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Такава е настоящата хипотеза. Ответникът се е обогатил със стойността на задължителната преди засяването дълбока оран, която е била заплатена от ищеца, защото по този начин си е спестил тези необходими разходи, без които не би могло да се пристъпи към засяване и получаване на реколта от процесните масиви. Обратно – ищецът е обеднял с тези разходи, защото ги е направил без да може да засее и да получи продукция, т.е. направил ги е без да получи нищо срещу тях. Налице е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, защото и двете произтичат от общия факт на извършване от страна на ищеца на дълбока оран на масивите, от която ответника се е възползвал без основание. Налице са предпоставките, въз основа на които следва да се уважи предявения на извъндоговорно основание иск по чл.59 от ЗЗД. За основателността му е ирелевантно на кого принадлежи собствеността върху процесните имоти, както и че за тях от 2004г. ответникът има сключен договор за аренда с [община], въз основа на който се е споразумял с ищеца за размяна на използваните земи с цел окрупняване на масивите за земеделско ползване.
Гореизложеното мотивира съда да приеме постановеният въззивен акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с уважаване предявения иск.
Настоящият съдебен състав не споделя и извода на въззивния съд за недоказаност по размер на предявения иск. Ищецът е твърдял, че ответникът не му е заплатил сумата от 8 925лв.,като е представил справка, съгласно която реално направените от него разходи възлизат на 8.75лв. за декар изорана площ Последната не е оспорена от ответника. Справката е подписана от председателя на кооперацията и съставлява частен документ. Доколкото противната страна не е оспорил верността на съдържащото се в нея удостоверително изявление, тя съгласно чл.180 от ГПК съставлява надлежно доказателство и няма основание да бъде ценена /в този смисъл решения № 169 от 23.11.2011г.по т.д. № 664/11г.на ІІ т.о., № 261 от 22.01.2014г.по т.д. № 2354/13г.на ІІІ гр.о., № 49 от 5.03.2012г.по т.д. № 584/11г.на ІІІ гр.о. постановени по реда на чл.290 от ГПК/.
С оглед на горното и при наличието на предпоставките по чл.59 от ЗЗД, в полза на касатора следва да се присъди претендираното обезщете-ние в размер на 8 925лв., ведно със законната лихви, считано от датата на обогатяването 20.10.2011г., поради което Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 373 от 1.07.13г. по в.гр.д. № 563 по описа за 2013г. на Плевенски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], представлявано от собственика И. да заплати на „Кооперация Зора-К.” [населено място], представлявана от председателя Х., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица] ЕИК[ЕИК] сумата от 8 925лв /осем хиляди деветстотин двадесет и пет лева/, с която се е обогатил без основание, ведно със законната лихви, считано от 20.10.2011г
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :