3 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1390/2012 год. Р Е Ш Е Н И Е № 469 гр.София, 26 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1390/2012 година Осъденият П. Д. К. е поискал по реда на глава тридесет и трета от НПК (макар и да е нарекъл искането си „молба”) да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от районния и окръжния съдилища в Стара Загора, съответно като първа и втора (въззивна) инстанция. Първоинстанционната присъда – 16 от 1.ІІ.2012 год. по нохд № 186/2012 год., е за кражбата, извършена на 24.ІХ.2011 год., на вещи (от тях с най-висока стойност лаптоп и мобилен телефонен апарат) общо за 630 лева – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. със 195, ал.1, т.3 НК (още защото кражбата е взломна и при опасен рецидив по чл.29, б.”а” и „б” НК). Наложеното наказание е 4 години лишаване от свобода при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип, определено и по реда на глава двадесет и седма НПК (на съкратеното съдебно следствие). Наложените 4 години лишаване от свобода са определени и като общо наказание за съвкупността на престъпления по това и по нохд № 696/2011 год. на Димитровградския районен съд. Второинстанционното (въззивно) решение – 85 от 31.V.2012 год. по внохд № 1069/2012 год., е за потвърждаване на присъдата след обжалване също от подсъдимия. В подадената „молба” (искане по реда за възобновяването на наказателни дела) осъденият е оспорил единствено тежестта на наказанието си и ако то не може да бъде смекчено във ВКС, искането е за ново разглеждане на делото в предходна инстанция. Искането по реда на възобновяването е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия прокурор е неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за неоснователно. Липсата на явна несправедливост при санкционирането на К. се вижда най-ясно от свидетелството му за съдимост заело, заедно с приложените към него бюлетини, почти целия обем от книжата по делото в първата инстанция поради проведеното в нея съкратено съдебно следствие. Вярно е, че описаните в документите осъждания са по-малко от издадените спрямо К. 17 съдебни акта (някои от тях се отнасят до съвкупности от престъпления),но също така е вярно, че всички те са за кражби, т.е. рецидивът е не само „опасен”, но и „специален”, профилиран, и не е могъл да бъде прекъснат дори след вече изтърпяно наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Последното обстоятелство е особено важно за случаи като на К., при които строгостта на наказанието има основно значение, но той вероятно го подценява с оглед на възможностите за смекчаване, които дава съкратеното съдебно следствие в първата инстанция. Подобно предположение има основанието си в заявеното от самия К. при личната му защита в окръжния съд (а не толкова в сега заявените от него формални по своя характер доводи за тежко лично, семейно и материално положение, и други подобни), от която защита личат очакванията му за наказание от 3 години лишаване от свобода; според ВКС, обаче, в този размер лишаването от свобода би било неоправдано съответно единствено на равностойността на кражбата. Ръководен от изложеното и съобразно с приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 85 от 31 май 2012 год. по внохд № 1069/2012 год. на Старозагорския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ