4 Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 26.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1068 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК. Образувано е по подадена от Б. Б. Б. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение от 20.11.2009г. по гр. дело № 15511/2008г. на Софийски районен съд, 52 състав, с което ответникът Б. Б. Б. от [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл. 81 от Закона за застраховането /отм./ сумата от 13 338,78 лв., ведно със законната лихва от 05.06.2008г. до окончателното плащане, както и сумата 1 631 лв. – разноски по делото, а за разликата до пълния предавен размер от 15 938,89 лв. искът е отхвърлен. Молителят поддържа становище, че е узнал за решението на 01.09.2010г. при получаване на запорно съобщение във връзка с изпълнение на посочения съдебен акт. Релевира доводи за наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото и са от значение за разрешаването на спора – постановление от 09.12.2005г. на прокурор в Софийска военноокръжна прокуратура, с което е установено, че констативният протокол от 24.02.2005г. е с оборено съдържание и че молителят не е допуснал нарушение на правилата за движение и не е употребил алкохол. Обосновава основанието за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК със съображенията, че констативният протокол на органите на „Пътна полиция” по своята същност представлява постановление на държавно учреждение. Молителят излага доводи за нарушаване на съдопроизводствените правила по отношение на призоваването, в резултат на което е бил лишен от възможност да участва в производството, да упълномощи представител, да представи доказателства и оспори представени от другата страна доказателства. Поддържа становище, че неправилно призоваването е извършено на адреса на бившия тъст на молителя – Т. П. А., тъй като поради прекратяване на брака на молителя, посоченото лице е от групата на лицата по чл. 46, ал. 3 ГПК. Счита, че е нарушено изискването на чл. 47, ал. 1 ГПК, доколкото уведомлението за делото не е залепено съгласно правилата на посочената правна норма. Молителят е направил искане решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата за отмяна и прави възражение за липса на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК: 1/ хипотезата на т. 1 не е налице, тъй като постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.12.2005г. не представлява ново писмено доказателство и няма представени доказателства, че същото не е обжалвано и е окончателният акт; 2/ молителят – ответник в първоинстанционното производство е бил призован от посочения в исковата молба адрес, който съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен представител адв. Р. К. и не е нарушено правото му на защита. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 ГПК от узнаването му – запорното съобщение по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание постановеното осъдително решение, е връчено на работодателя на молителя на 01.09.2010г., а молбата за отмяна е депозирана на 29.09.2010г., и в нея са изложени основания, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 5 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е основателна. Препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника по иска Б. Б. Б. на посочения в исковата молба адрес – [населено място],[жк], [улица]/Д./ № 17. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че на 17.06.2008г. призовкарката Пауна Т. е посетила адреса и собственикът Т. П. е дал сведения, че лицето е напуснало адреса през 2001г. След представяне на писмо от МРРБ, Национална база данни „Население” изх. № АУ01-2236/22.07.2008г., от което се установява, че молителят има еднакъв постоянен и настоящ адрес в [населено място],[жк], [улица]/Д./ № 17, са изпратени две съобщения на същия адрес. Първото от съобщенията от 27.08.2008г. се е върнало в цялост с отбелязване: „Лицето е напуснало адреса от 12 години по сведение на Т. П. А. собственик”, а второто съобщение е върнато с отразяване, че адресът е посетен многократно и след като призовкарят не е намерил лице, което да се съгласи да приеме съдебните книжа, на 07.10.2008г. е пуснал уведомление в пощенската кутия на основание чл. 47, ал. 1 ГПК. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК Софийски районен съд е назначил особен представител на ответника – адв. Росица К., който се е явил в съдебно заседание и е изразил становище по предявения иск. При тези фактически данни се налага изводът, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 47, ал. 1 ГПК. Посочената разпоредба изисква в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Предвиденото в изр. второ на чл. 47, ал. 1 ГПК пускане на уведомлението в пощенската кутия, когато до нея има достъп, не освобождава връчителя от задължението му да залепи уведомлението по реда на изр. първо на посочената правна норма. Липсата на отразяване от призовкаря къде е залепил уведомление /на вратата на жилището, пощенската кутия, входната врата или на друго видно място около нея/ и изричното отразяване, че уведомлението е пуснато в пощенската кутия, обосновават извод, че призовкарят не е залепил уведомление съгласно изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Допуснатото нарушение на чл. 47, ал. 1 ГПК при връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника е довело до неправилно назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК и лишаване на ответника от възможност да участва в делото и да упълномощи избран от него процесуален представител. Налице са предпоставките на 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 20.11.2009г. по гр. дело № 15511/2008г. на Софийски районен съд, 52 състав и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на връчване на исковата молба и доказателствата към нея на ответната страна. Не са налице релевираните от молителя основания за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като не са представени доказателства дали представеното постановление за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № V-4/2005г. от 09.12.2005г. на прокурор в Софийска военноокръжна прокуратура е влязло в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение от 20.11.2009г. по гр. дело № 15511/2008г. на Софийски районен съд, 52 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.