1 Р Е Ш Е Н И Е № 338 гр.София, 02 септември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1494/2011 г., и за да се произнесе , взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по искане на осъдения Л. И. Л., подадено на основание чл.422, ал.1,т.5, вр. с чл.421, ал.3, предл. първо и чл.420, ал.2 НПК за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по нохд№ 820/2010 г. на Разградския районен съд. Осъденият Л. И. Л. е недоволен от съдържанието на одобреното от съда споразумение в частта за наложеното му наказание. Счита че съдът неправилно го е одобрил като не е приложил чл.55, ал.1,т.1 НК при данни за многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Иска възобновяване на делото, отмяна на определението в частта за осъждането му и връщане делото за ново разглеждане в първостепенния съд. В съдебно заседание Л. се явява лично и с назначен от ВКС на основание чл.94, ал.1,т.6 НПК служебен защитник на осъдения - адвокат С. Г. от САК. Осъденият и защитата му поддържат искането с доводи , че съдът не е отчел многобройните смекчаващи вината му обстоятелства: възстановените вреди от престъплението, влошеното здравословно състояние на Л., за което има писмено доказателство- експертно решение на ТЕЛК от 17.02.2011г. В последната си дума Л. моли да се намали размера на наложеното му наказание с атакуваното споразумение. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази оплакванията и становищата на страните и прие следното : Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено по реда и в срока, предвидени в чл.419-чл.421 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С протоколно определение от 28.10.2010 г. по нохд№ 820/10 г. на Разградския районен съд е одобрено сключеното СПОРАЗУМЕНИЕ между подсъдимите Л. И. Л., осъждан, ЕГН 7403035142, представляван от защитника адв.М.Р. - АК-гр.Разград, и Т. К. С., осъждан, ЕГН 8303208246 , представляван от защитника адв.А. М. - АК-гр.Разград и РАЙОННА ПРОКУРАТУРА -гр.Разград, представлявана от прокурор Н.П., СЪГЛАСНО КОЕТО ПОДСЪДИМИЯТ Л. Л., както и подсъдимият Т. К. С. се признават за ВИНОВНИ в това, че за времето от 18.05.2010г. до 30.06.2010г. в гр.Разград при продължавано престъпление и в съучастие като съизвършители, при опасен рецидив за Л. и повторност за С., двамата, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на лек автомобил с неустановена марка и регистрационен номер, и чрез използване на техническо средство /чешмеджийски ключ/, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 310.00 лева от владението на : П. П. М., М. В. Й. и П. Т. О., всички от гр.Разград, без съгласието им , и с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.196,ал.1,т.2 предл.1 във вр. с чл.195,ал.1,т.З ,т.4,пр.1 и 2 във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.26,ал.1 от НК за подс.Л. и по по чл.195, ал.1, т.З предл.1,т.4,пр.1 и пр.2, т.7 във вр.с чл.194,ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 и във вр.с чл.26, ал.1 от НК за подс.С.. Със споразумението на подс.Л. е определено при условията на чл.54 НК наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Съответно за под.С. е определено наказание от една година лишаване от свобода при режим „строг”, което да бъде изтърпяно в затвор. По чл. 59, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НК е приспаднато времето, през което поде. Л. и подс.С. са били задържани по мярка за неотклонение „задържане под стража” по НОХД № 820/10 г. на РРС, считано от 29.09.2010 година. По отношение на подс.С. е приложен чл.68, ал.1 НК и е постановено да изтърпи и наказанието по нохд№291/10г. на РРС. РАЗНОСКИТЕ по делото в размер на 130 лв. са възложени в тежест на подсъдимите солидарно. С определението е прекратено производството по делото. То е влязло в сила на същата дата на което е одобрено, като необжалваемо и е породило своето правно действие на влязла в сила присъда. Не са допуснати твърдяните в искането на осъдения Л. нарушения на закона. Подсъдимите са се явили лично и със защитници в съдебното заседание на 28.10.2010 г. по НОХД № 820/10 г. на РРС. Представени са разписки за възстановени материални щети на пострадалите П. П. М. и М. В. И.. В съдебния протокол е отразено и възстановяването на щетите на третия пострадал - П. О. със заплащане на равностойността на инкриминираните вещи предмет на деянието . Съдът е взел предвид постигнатото съгласие от страните производството да се проведе по реда на чл. 384, във връзка с чл. 381 и сл. НПК. В съдебния протокол е отразено становището на осъдения Л. по обвинението, по което се е признал за виновен и безусловното му съгласие производството по делото да приключи със споразумение. В този смисъл е отразеното в протокола становище и на втория подсъдим - С. . ВКС намира, че одобреното споразумение по реда на чл.382, ал.7 НПК не противоречи на закона и морала във всички елементи от неговото задължително съдържание. Изводите на съда са не само формално правилни, защото одобрението е извършено при наличие на всички групи законови предпоставки, отнасящи се до деянието, авторството, личността на извършителите, вината им и правилната правна квалификация на деянието, съгласно обвинението, но и относно санкционната част на споразумението. В частта от съдържанието - какъв да бъде видът и размерът на наказанието (спр. чл. 381, ал. 5, т. 2 НПК) на подсъдимия Л., РРС е възприел като законосъобразна предложената от страните индивидуализация на наказанието на Л. по чл. 54 НК, а не по чл. 55 НК. Освен че индивидуализация по чл. 55, ал. 1 ,т. 1 НК не е била предложена от страните със споразумението, както е поискал осъденият впоследствие, след влизане на определението за одобряване на споразумението, такава не е била и допустима. Доводите за явна несправедливост на наказанието поради несъобразяване на съда, одобрил споразумението, с факта на възстановяване на материалните щети от деянието, са неоснователни. Тази предпоставка е един от конститутивните елементи ( спр. чл. 381, ал. 3 НПК ) за приключване на делото със споразумение и не следва да се обсъжда още веднъж и при определяне на наказанието. Влошеното здравословно състояние на подс.Л. ( видно и от предоставената справка от решение на ТЕЛК №0489/ 17.02.2011 г.) е имплицитно съобразено с предложената от страните и одобрена от съда индивидуализация на наказанието на Л., което е в размерът на възможния специален минимум - три години лишаване от свобода, видно от предвидената в закона санкция за инкриминираното деяние по чл.196, ал.1,т.2 НК, която е „от три до петнадесет години лишаване от свобода”. Данните за многобройните квалифициращи обстоятелства, обуславящи начина на извършване на деянието, осъжданията на дееца, извън предпоставките за квалификацията „опасен рецидив”( спр. за съдимост л.26-28 от досъд.произв.), броят на деянията в продължаваното престъпление, не биха могли да мотивират съда към одобряване на споразумение при определяне на наказание на Л. в условията на чл. 55, ал. 1,т. 1 НК. Такива предпоставки обективно не са налице. Вярно е , че законът предвижда по чл. 381, ал. 4 НПК, дори и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на дееца обстоятелства, възможност за прилагане на чл.55 НК, но не и когато тя не е съобразена с принципа за съответствието между тежестта на престъплението и тежестта на наказанието. Несъответствието в тежестта на наказанието ще бъде очевидно, явно и несъмнено, ако санкцията, макар и в рамките на закона за конкретното престъпление, въобще не е в състояние да съдейства за постигане на целите на наказанието по чл.36 НК. В случая, първостепенният съд с окончателният си съдебен акт е спазил принципа за съответствието на наказанието с тежестта на извършеното и с обществената опасност на дееца, който е принцип и на справедливостта на наказанието. Съдът е приложил чл. 54 НК, съобразен с проведената диференцирана процедура за решаване на делото, даваща априори на дееца привилегия за смекчена наказателна отговорност, в рамките на посочените в закона условия. Ето защо, съдът е одобрил наказанието в най-ниския предел от предвидената за престъплението санкция, при целесъобразна оценка с приоритет на смекчаващите вината на осъдения обстоятелства, въпреки наличието на редица отегчаващи вината му данни. При тези мотиви, ВКС счита че не са налице основания за възобновяване на производството по делото, поради което Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. И. Л. за възобновяване на производството по нохд№ 820/2010 г. на Разградския районен съд и за отмяна на постановеното по него определение от 28. 10. 2010 г., в частта за осъждането му, с одобрено от съда споразумение за решаване на делото по реда на чл.384, вр. с чл.381 и сл. НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: