6 Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 10 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 274 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. Д. Г. и жалба на повереника на гражданския ищец и частен обвинител Б. А. М., и двете против въззивно решение № 493/16.12.2011 г.. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 1071/2011 г., с което е изменена присъда № 19/19.07.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по НОХД № 292/2011 г. С тази присъда Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Д. Г. за виновен в това, че за времето от 04.05. до 05.05.2010 г., в село Г. село, община Бобов дол, е причинил по непредпазливост смъртта на А. С. М. вследствие на умишлено нанесена на 04.05.2010 г. средна телесна повреда – разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 124 ал. 1, вр. 58а от НК (ДВ. бр. 26/2010 г.) му е наложил наказание 4 години лишаване от свобода, което е намалил с 1/3, определяйки му наказание 2 години и 8 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил е подсъдимия да заплати на Б. М. (син на пострадалия) 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2010 г., като е отхвърлил гражданския иск за разликата над уважения размер. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. С атакуваното въззивно решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е увеличил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от 2 години и 8 месеца на 5 години, както и е увеличил присъденото в полза на гражданския ищец М. обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв. на 30 000 лв., както и размера на дължимата държавна такса. Оставил е в сила присъдата в останалата й част. В касационната жалба на подсъдимия са изтъкнати доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Направено е искане за преквалификация на деянието по чл. 124 ал. 2, пр. 2 от НК, както и за намаляване на наказанието с прилагане на чл. 66 от НК и на размера на уважения гражданския иск. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец са застъпени оплаквания за определяне на ниско наказание на подсъдимия и обезщетение за неимуществени вреди, които се отчитат за несправедливи и се претендира завишаването им. В с. з. пред ВКС изложените в жалбите оплаквания и направени искания се поддържат от подсъдимия лично и защитника му, както и от повереника на гражданския ищец и частен обвинител. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на двете жалби, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият заявява, че не би ударил пострадалия, ако той не го е напсувал. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: По доводите за нарушения на материалния и процесуален закон: Такива се съдържат в жалбата на подсъдимия и те са неоснователни. Оплакването за нарушаване на правото на защита на подсъдимия поради липса на достатъчна конкретизация в обвинителния акт относно съществото на обвинението и конкретно за каква телесна повреда съобразно трите хипотези по чл. 124 ал. 1 от НК то се отнася, изобщо не може да бъде споделено. Както и въззивният съд е констатирал, а и това е видно от съдържанието на обвинителния акт (обстоятелствена част и диспозитив), в него по достатъчно ясен начин е отразен вида на умишлено нанесената телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост е причинена смъртта на пострадалия и тя е средна – разстройство на здравето, временно опасно за живота. Неоснователни са и възраженията за неправилна квалификация на деянието, развито в две направления – за вида телесна повреда в причинна връзка с настъпилата смърт (за която защитата е твърдяла, че е не средна, а лека), както и за състоянието на дееца в момента на причиняването й – силно раздразнение, предизвикано с тежка обида – псуване на майка. Преди всичко, посочените възражения са били направени и пред апелативния съд, който видно от мотивите ги е обсъдил и приел за неоснователни, излагайки конкретни съображения, които по същество ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря в детайли. Произнасянето на псувня е от категорията действия, които поначало могат да предизвикат гневно състояние, за каквото е съобщил и самия подсъдим, но с оглед своя характер и тежест те не са такива, от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В този аспект, дори и да е имало събрани доказателства за близките отношения между подсъдимия и неговата майка, респ. за отражението на псувнята в съзнанието на подсъдимия, то разрешението не би могло да бъде по-различно - поради изначалната липса на потенциал подобни словесни изрази да доведат до настъпването на тежки последици. Отсъстват каквито и да са основания за отчитане на телесната повреда като лека, вместо средна, както са приели инстанциите по същество. Разрешаването на въпроса относно действителното представно съдържание на дееца (в случая дали е имал умисъл за лека или средна телесна повреда) изисква комплексна преценка на всички обстоятелства, които характеризират деянието и последиците от него, като степента на тежест на причинените наранявания е релевантен фактор, но не единствен. Такива са още броят и силата на ударите, тяхната насока и локализация върху човешкото тяло, степен на засягане на жизнено-важни органи, използваното оръдие, както и конкретните обстоятелства, предшестващи и съпътстващи изпълнението на деянието, които преценени не само поотделно, но и съвкупно ориентират за субективните представи на дееца. В случая за кратко време подсъдимият е нанесъл множество силни удари по тялото и лицето на пострадалия, които са предизвикали остра кръвозагуба, мастна емболия и микротромбоемболия в белия дроб в резултат на смачканата мастна тъкан и увредени кръвоносни съдове, а от притискане в областта на шията, където е установена фрактура на подезичната кост, и частична асфикция, затруднила дихателната дейност. Следователно, макар една част от уврежданията да са били категоризирани като лека телесна повреда, а усложненията – като средна (в СМЕ), то това не е основание за възприемане на тезата, че смъртта е настъпила вследствие на умишлено причинена лека телесна повреда. Характера и тежестта на установените по-тежки увреждания (определени като разстройство на здравето, временно опасно за живота), разгледани в тяхната цялостност и причинна обусловеност с интензитета на прякото външно въздействие (множество силни удари и притискане в областта на шията), индицират за евентуален умисъл към средна телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост е настъпила смъртта. Затова, правилно отговорността на подсъдимия е ангажирана съобразно текста на чл. 124 ал. 1, пр. 2 от НК. По доводите за явна несправедливост на наказанието и гражданския иск. Основателно е оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието, което въззивната инстанция е увеличила от 2 години и 8 месеца на 5 години. За да стори това САС е намерил за недостатъчно оценена обществената опасност на деянието и обстоятелството, че подсъдимият е проявил дързост, бруталност и безразличие при извършване на престъплението, изоставяйки пострадалия в безпомощно състояние без да уведоми неговите близки. ВКС е имал повод в много случаи да отрази, че обществена опасност на деянието поначало е отчетена от законодателя при фиксиране пределите на наказанието, които в случая са от 2 до 8 години. Индивидуализацията изисква по-гъвкав подход и отчитане на индивидуалната тежест на престъплението с оглед неговата специфика. В конкретния случай тази специфика действително се изразява в проявената бруталност на подсъдимия при умишленото причиняване на телесната повреда и изоставянето на подсъдимия, но именно това негово поведение в крайна сметка е довело и до квалифицирането му като престъпление по чл. 124 ал. 1 от НК. По делото не са били установени други отегчаващи обстоятелства. Обратно, налице са само смекчаващи – чисто съдебно минало, липса на други престъпни прояви, направени още в досъдебната фаза признания, облекчили разследването, отправено предизвикателство от страна на пострадалия, които разгледани в своята съвкупност са свидетелствали за относително ниска степен на обществена опасност на дееца. В светлината на тези обстоятелства, сред които доминиращи са смекчаващите и при правилно отчитане на индивидуалната тежест на деянието, увеличеното от САС наказание на 7 години (при максимум 8 години), което редуцирано с 1/3 съобразно чл. 58а ал. 1 от НК е 5 години, се явява несъразмерно тежко и явно несправедливо. Затова ВКС намира, че то следва да бъде намалено на 6 години, а с редукцията от 1/3 – на 4 години. В този размер то в пълнота съответства на извършеното и е достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Основателни са и възраженията подсъдимия и относно увеличения размер на присъдено в полза на гражданския ищец Б. М. обезщетение за неимуществени вреди – от 5000 лв. на 30 000 лв. Формалното основание за увеличението е преоценката за контактите между пострадалия и неговия син, които в различие от окръжния съд, апелативният е приел, че не са били епизодични, а редовни, независимо че са живеели отделно след развода на родителите. Дори при отчитане на тези обстоятелства, които не са напълно еднозначни, тъй като в показанията на св. К. и Р. М. се съдържат данни за поддържане на нормални взаимоотношения, но не редовни контакти и взаимна близост, то в контекста на повдигнатото обвинение по чл. 124 ал. 1, пр. 2 от НК, ВКС намира, че присъждането на обезщетение в размер на 30 000 лв. е несправедливо и следва да бъде намалено на 15 000 лв. В този размер обезщетението в най-пълна степен отговаря на мотива и характера на престъплението, от което са произтекли вредите и степента на близост между пострадалия и гражданския ищец. Изложеното дотук сочи, че жалбата на частния обвинител и граждански ищец за несправедливост на наказанието и размера на обезщетението, е неоснователна. В същата не се излагат никакви доводи за несъобразени обстоятелства, водещи до отегчаване на отговорността на подсъдимия, а за онези изтъкнати от въззивния съд и послужили за увеличаване на наказанието, ВКС вече се произнесе. Няма основание за уважаване на гражданския иск в по-голям от посочения по-горе размер. Твърдението за несъобразяването му със съдебната практика по сходни случаи при загуба на родител не може да бъде споделено. Определящо значение за справедливото отмерване на обезщетението има както степента на близост между родител и дете, така и характера на самото престъпление, довело до причиняване на морални вреди, за което се изложиха съображения по-горе. С оглед изложеното и на основание чл. чл. 354 ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 493/16.12.2011 г.. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 1071/2011 г., КАТО НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия Г. Д. Г. на 4 (четири) години лишаване от свобода, КАКТО И НАМАЛЯВА присъденото обезщетение в полза на гражданския ищец Б. А. М. на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) и дължимата от подсъдимия държавна такса на 600 лв. (шестотин лева). ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: