О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 276 Гр. София, 22 юни 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП ИЛ. ТОЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 499/23 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. о. х. д. № 6785/2023 год. по описа на Софийски районен съд /СРС/. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно, като счита, че не са налице основания за промяна на местната подсъдност на делото и в този смисъл липсват предпоставките на чл.43, т.1 от НПК, поради което същото следва да бъде разгледано от СРС. Сочи, че не са налице предпоставки за промяна на подсъдността, поради липса на законовия критерий „много обвиняеми или свидетели“ да живеят извън района на местно компетентния съд, като вещите лица не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК, както и няма да се постигне процесуална икономия при разглеждането на делото, поради необходимостта от увеличаване на разходите за определени участници в процеса . Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице условията на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Съобразно правилата на местната подсъдност делото е било образувано пред СРС по внесен обвинителен акт от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу И. Т. Т. по обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК относно това, че на 07.12.2021 г. в [населено място] като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2139.44 лв. от владението на Г. Р. Й. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата не съставлява маловажен случай и е извършена в условията на повторност. След образуването на съдебното производство, с разпореждане № 6548/29.05.2023 г. на съдията-докладчик по делото съдебното производство по същото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа, по съображения, че подсъдимият и общо шестима свидетели са с адреси в населени места извън съдебния район на СРС, като живеят по-близо до [населено място] и отдалечено от София. По тези съображения, съдията-докладчик е приел, че с разглеждането на делото от СРС няма да се постигне процесуална икономия и ще се затрудни разглеждането на делото, поради необходимостта от пътуване от участниците в процеса, което е свързано и с финансови разходи. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни за местоживеенето на подсъдимия и свидетелите по делото, намери че не са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност и делото не следва да се изпраща за разглеждане на друг еднакъв по степен съд, / в разпореждането не е посочен определен друг съд/ а следва да се върне обратно за разглеждане от СРС. В принципен план разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК дава процесуална възможност по решение на касационната инстанция, независимо от принципа за местната подсъдност, делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, в случаите когато много свидетели или обвиняеми/ подсъдими/ живеят в района на този съд. Настоящият казус не попада в хипотезата на чл.43, т.1 от НПК, тъй като от общо девет свидетели по делото, включени в приложението към обвинителния акт трима свидетели живеят в [населено място], а подсъдимият и останалите шест свидетели, включени в същото приложение живеят в различни населени места извън съдебния район на СРС. Подсъдимият и един от свидетелите живеят в [населено място], двама свидетели имат местоживеене в [населено място], един свидетел - в [населено място], един свидетел в [населено място] и един свидетел - в [населено място]. Респективно, подсъдимият и свидетелите, които живеят извън съдебния район на СРС имат различно местоживеене на територията на цялата страна, като законовото изискване за промяна на местната подсъдност е много обвиняеми или свидетели да живеят в района на конкретен друг съд, който следва да е ясно определен и да не дава възможност за алтернативна преценка за определяне на друг съд, в който съдебен район също живеят много от свидетелите или обвиняемите. В конкретният случай изискването за множественост на живущите свидетели и подсъдим в друг съдебен район извън този на СРС не е спазено, поради което и не са налице основания за промяна на местната подсъдност на делото За уточнение следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК като предпоставка за промяна на местната подсъдност е визиран само броя на свидетелите или обвиняемите, които живеят в конкретен съдебен район, като местоживеенето на вещите лица е ирелевантно за преценката по същия текст, поради което не може да бъде отчитано като фактор за промяна на местно компетентния съд, който да разгледа делото. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че искането за промяна на местната подсъдност на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение, като делото се върне на СРС за разглеждане и решаване по същество. По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ВРЪЩА н. о. х. д. № 6785/2023 год. по описа на Софийски районен съд за разглеждане и решаване на същия съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: