4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 305 София,14.06. 2019 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 418/2019 година по описа на ВКС, гражданска колегия и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 288 ГПК. С. Х. С. чрез процесуалния представител адв.В.П. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 4176 от 16..11.2018г. въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 4526 от 08.10.208г. по въззивно гражданско дело № 384/2018г. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не са налице изключенията на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – установителен иск за собственост на недвижим имот, поради което е процесуално допустима. Ответницата В. Х. С. е подала писмен отговор чрез процесуалния представител адв. К.Д., в който изразява становище, че посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване са необосновани и незаконосъобразни. Благоевградският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] № 59, постановено на 20.02.2018 г. по гражданско дело № 457/2017 г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от С. Х. С. против В. Х. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на жилище с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] в сграда с идентификатор ..... , разположена в поземлен имот с идентификатор ..... и за осъждане на В. Х. С. да предаде на С. Х. С. владението на имота. По иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен с първоначалната искова молба, въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил собствеността върху процесния апартамент на основание дарението, направено от майка му с нот.акт № ..... от 31.03.1975 г. Изложил е съображения че дареното жилище е било съпружеска имуществена общност, придобито по време на брака на възмездно основание от родителите на страните по делото С. С. С. и Х. Т. С., а разпореждането е извършено без дадено съгласие на съпруга-съсобственик. Съдът е изложил съображения, че съгласно чл. 13 ал. 3, изр. 1 СК от 1968 г. /отм./ съпрузите се разпореждат съвместно с общите вещи и права върху вещи или единият от тях - със съгласието на другия. На основание чл. 13, ал. 7 СК от 1968 г. /отм./ съгласието за извършване на действия, за които законът изисква особена форма, се дава в същата форма, но ако действията се извършват в нотариална форма, достатъчна е писмена форма с нотариално заверен подпис. Устно изразеното съгласие, респективно - знанието и непротивопоставянето, не са достатъчни, за да се приеме, че дарението е произвело предвиденото в закона вещноправно действие. В случая дарението през 1975 г. е извършено от майката на ищеца С. С. С., но е било необходимо и писменото съгласие на съпруга й Х. Т. С. , заверено от нотариус, каквото не е дадено. Неспазването на изискванията на чл. 13, ал. 3, изр. 1 и ал. 7 от СК от 1968 г., според въззивния съд води до нищожност на договора поради нарушение на императивни правни норми. Ищецът не е придобил вещни права от нищожния договор, той не се е позовал на придобиване на собственост по наследствено правоприемство след смъртта на родителите си, поради което предявеният ревандикационен като неоснователен е отхвърлен изцяло. При този резултат по първоначалния иск съдът не е разгледал предявените от В. Х. С. срещу С. Х. С. претенции в насрещната искова молба за нищожност на дарението като привидно по смисъла на чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД и поради заобикабяне на закона – чл. 26 ал.1 п.2 ЗЗД, като се е мотивирал, че предметът им съвпада с въпросите, анализирани по повод основния ревандикационен иск и защитата, която ищцата по насрещния иск ще получи посредством отхвърлянето на иска, предявен от С. Х. С. поради нищожността на дарението, направено в полза на последния, ще гарантира в необходимата степен нейните права. Съдът е посочил, че не дължи произнасяне по довода на С. Х. С. за придобиване на собствеността по давност, защото той е направен под формата на възражение срещу насрещните искове, по които не се налага произнасяне , но същевременно го е разгледал. След обсъждане на гласните доказателства въззивният съд е приел, че през процесния период С. Х. С. е живял със семейството си в [населено място] и наскоро се е върнал в [населено място], поради което няма как непосредствено да е упражнявал фактическа власт върху апартамента, с намерение за своене. Той не е осъществявал владение и чрез майка си защото след като не е станал собственик на жилището по силата на нищожното дарение, майка му не се е превърнала в държател на имота, за да го владее за него. От поставените в изложението за допускане на касационното обжалване правни въпроси, от първостепенно значение е този дали представлява съгласие по смисъла на чл. 13 ал.7 СК от 1968г./отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на съда по първоначалния иск, който е отхвърлен като неоснователен поради нищожност на договора за дарение при липса на писмено съгласие на съпруга за извършване на разпореждането, същевременно е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По останалите правни въпроси, които са обусловени от отговора на въпроса, по който се допуска касационното обжалване, ВКС ще се произнесе при разглеждане на жалбата по същество. Воден от горното Върховният касационен съд , първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 4526 от 08.10.208г., постановено по въззивно гражданско дело № 384/2018г. Указва на касатора С. Х. С. , че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 126 лв. /сто двадесет и шест лева/ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: