Р Е Ш Е Н И Е № 305 гр.С. 07.06.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1269/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Т. Д. Т. против решение № 68/31.03.2010 г., постановено по гр.д. № 54/2010 г. на Хасковския окръжен съд в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение и иска на Д. Д. против Т. Д. Т. по чл. 144 СК е частично уважен, ведно с лихва за забава и в полза на ищцата са присъдени разноски съразмерно уважената част от иска. Касационното обжалване е допуснато с определение № 169/04.02.2011 г. по въпроса представлява ли особено затруднение по смисъла на чл. 144 СК от 2009 г. за родител да плаща издръжка на пълнолетното си дете, което продължава образованието си във висше учебно заведение, ако няма доходи, има алиментни задължения и към друго непълнолетно дете, но е в трудоспособна възраст. Съставът на Върховния касационен съд приема следното тълкуване: Издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Както е изяснено в Р-199/17.05.2011 г. на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 944/2010 г., постановено по чл. 290 ГПК, родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал. 2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими за развитието им. Поради това, дори наличието на лично имущество от детето, не освобождава родителя от грижи и от даване на издръжка, а се взема предвид само при определяне на размера й. Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Изключението е за тези, които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук законодателят е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и имуществото на родителя. Алиментното задължение към непълнолетно дете, има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетено с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете. В заключение, на конкретно поставения въпрос следва да се отговори, че когато родителят дължи издръжка на непълнолетно лице и обективно няма доходи, то съществува затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК и за пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да реализира доходи, след като е в работоспособна възраст. По касационните оплаквания: К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и отхвърляне на иска, както и присъждане на съдебноделоводни разноски. Ответникът по касация Д. Т. Д. чрез адв. Д. Н. Г. счита жалбата за неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК от 2009 г. . С обжалваното решение въззивният съд е като е отменил частично това на първостепенния Хасковски районен съд, е осъдил Т. Т. да заплаща на Д. Д. по 60 лв. месечна издръжка, считано от 09.10.2008 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване. Т. е осъден да заплати на Д. и 86,40 лв. съдебноделоводни разноски. Съдът е установил, че ищцата Д. Д. е [дата на раждане] . Тя е записана през учебната 2009/2010 г. първи семестър втори курс редовно обучение в специалността „начална училищна педагогика и чужд език”. Ответникът Т. Д. Т. е неин баща. Трудовият му договор в [фирма], Х. е прекратен считано от 23.01.2009 г. и няма данни за други доходи. Плаща месечна издръжка от по 60 лева на непълнолетно дете Р. Д.. Във въззивното решение е посочено, че „при така очерталата се фактическа обстановка”, са налице всички предпоставки по чл. 144 СК и справедливият и законосъобразен размер на издръжката следва да бъде определен на 60 лв., отчитайки баланса на интересите на родителите, възможностите им и, че даването на издръжка няма да представлява особено затруднение на бащата, който е в работоспособна възраст. Решението е неправилно. Съдът неточно е приложил материалния закон, като е отчел трудоспособността на бащата, като обстоятелство имащо отношение към възможността да осигурява издръжка по реда на чл. 144 СК. Както стана ясно и от дадения по-горе отговор в случая от значение са обективните данни за доходите и имуществото на родителя, а не възможността му да реализира такива. Необосновани са също така изводите на въззивната инстанция, че при установената спрямо бащата безработица, липса на други доходи и алиментните му задължения към непълнолетно дете, за него няма да съставлява особено затруднение даването на издръжка на пълнолетната Д. Д. В заключение, решението на Хасковския окръжен съд следва да бъде касирано и спора разрешен от касационната инстанция, като иска бъде отхвърлен. Д. Д. следва да заплати на насрещната страна сторените по делото съдебноделоводни разноски – 573,20 лв. за всички инстанции. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 68/31.03.2010 г., постановено по гр.д. № 54/2010 г. на Хасковския окръжен съд в частта му, с която е Т. Д. Т. е осъден да заплати на Д. Т. Д. по 60 лв. месечна издръжка, считано от 09.10.2008 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, както и съдебноделоводни разноски и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 144 СК на Д. Т. Д. против Т. Д. Т. за заплащане на издръжка от 60 лв., считано от 09.10.2008 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. РЕШЕНИЕТО в частта, с която иска по чл. 144 СК е отхвърлен за разликата над 60 до 100 лв. не е обжалвано и е влязло в сила.. ОСЪЖДА Д. Т. Д. от [населено място], [улица] да заплати на Т. Д. Т. сумата в размер на 573,20 лв лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени по делото във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: