О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 241
София, 01.04.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3364 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „Комунални дейности“, г.Р., чрез адв. К. Р. против решение № 87/27.04.2021 г. по в.гр.д. № 228/2021 г. на Окръжен съд Русе, с което след отмяна на решение № 260181/23.02.2021 г., постановено от Районен съд Русе по гр.д. № 4786/2020 г., са уважени предявените от Д. А. Д. срещу Общинско предприятие „Комунални дейности“, г.Р., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ – за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 37/18.08.2020 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение и нейната отмяна и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор“.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че в нарушение на принципите на диспозитивното начало, състезателността и равенството на страните в процеса, съдът се е произнесъл по доводи и възражения, които не са били въведени от страните в процеса. В исковата молба ищецът е оспорил законността на уволнението с довод, че работодателят не е извършил подбор по чл.329, ал.1 КТ, а в конкретния случай е бил длъжен. В исковата молба липсват доводи за незаконност на уволнението поради незаконосъобразност на извършения подбор, липсва и оспорване на съдържанието на представените от ответника протокол за извършен подбор и формуляри за оценка, поради което изводът на въззивния съд, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, тъй като работодателят не е ангажирал доказателства, установяващи законосъобразното извършване на подбора и по-конкретно по отношение на критерия ниво на изпълнение на трудовите задължения, е неправилен. Съдът е допуснал и процесуално нарушение, като не е указал на ответника /а това не е сторил и първоинстанционния съд при разпределение на доказателствената тежест/, че не сочи доказателства за законосъобразното извършване на подбора и по-конкретно по отношение на критерия ниво на изпълнение на трудовите задължения и че следва да установи действителните качества на участвалите в подбора лица и да обоснове поставените им оценки. В нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя, обосновавайки този извод с представените два сигнала от ищеца до Районна прокуратура Р., като не е съобразил, че решението за съкращаване на щата е взето с решение на Общински съвет [населено място] по протокол от 31.07.2020 г., с който е приет нов Правилник за организацията и дейността на Общинско предприятие „Комунални дейности“ и е било утвърдено ново длъжностно разписание от кмета на [населено място], т.е. съкращаването на щата не е по инициатива на директора на предприятието, а е в резултат на взетото от Общински съвет решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Когато уволненият служител не е оспорил законосъобразността на извършения подбор, не е оспорил и писмените доказателства, установяващи приложените от работодателя критерии и отразените в тях обстоятелства, а само принципно е заявил, че такъв не е извършен, длъжен ли е работодателят да установява с други доказателствени средства вписаните обстоятелства, касаещи извършения подбор; 2/ Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършен и 3/ С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на ненаведени от ищеца в процеса факти или възражения, при което излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да се произнесе по незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението. По първите два въпроса се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК - № 207/10.10.2013 г. по гр.д. № 37/2013 г. на III г.о. и решение № 126/29.05.2018 г. по гр.д. № 3196/2016 г. на IV г.о. По третия въпрос се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практиката на ВКС – т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на практиката на ВКС, обективирана в решение № 145/28.01.2021 г. по т.д. № 2739/2019 г. на I т.о. и решение № 136/17.10.2019 г. по т.д. № 2673/2018 г. на II т.о.
Насрещната страна – Д. А. Д., чрез адв. М. Р., в отговора на жалбата поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са и съображения за неоснователност на доводите за неправилност на обжалваното решение, развити в касационната жалба.
За да отмени решението на първата инстанция и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, въззивният съд е приел, че твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е осъществена търсената съдебна защита, са свързани със следните твърдения: за немотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; липса на реално съкращаване на щата; неизвършване на подбор по чл.329 КТ и злоупотреба с право. Първите два довода са намерени за неоснователни, а останалите два - за основателни. Приел е, че доказването на подбора при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подпора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа, е допустимо с всички доказателствени средства. Приел е, че подобно доказване в настоящия случай не е проведено, тъй като работодателят е представил само писмени доказателства – протокол за извършен подбор, но не и такива за установяване на действителните качества на участвалите в подбора лица, обосноваващи поставените оценки. На следващо място е приел, че в конкретния случай от ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателствени средства, се установява, че прекъсването на трудовоправната връзка от работодателя е в резултат на междуличностни конфликти между него и ищеца и извършеното уволнение се явява злоупотреба с работодателска власт. Поради недоказване на законосъобразност на подбора и поради недобросъвестно упражняване на правото на уволнение от страна на работодателя, въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен.
С оглед така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият съдебен състав приема, че първият от поставените в изложението въпроси, който припокрива съдържателно и втория въпрос, отговаря на общия и допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери налице ли е противоречие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС, според която съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба, както и да размести доказателствената тежест в случаите, при които ищецът не е оспорил истинността на отразените обстоятелства в представения от работодателя писмен документ, обективиращ преценката за подбора.
Касаторът дължи държавна такса за касационното обжалване в размер на 80,00 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87/27.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 228/2021 г. по описа на Окръжен съд Русе.
УКАЗВА на Общинско предприятие „Комунални дейности“, г.Р., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 80,00 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: