Р Е Ш Е Н И Е № 373 София, 03 ноември 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1215/2014 година. Производството е образувано по искане от защитника на осъдения Х. И. Б.-адв. К. О. Б. от АК-Варна за отмяна по реда на възобновяването на решение № 141 от 26.05.2014год. по внохд № 443/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдена присъда по нохд № 4946/2013год. на РС-Варна и оправдаване на осъдения или при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на определеното му наказание. В искането са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК като се твърди, че е нарушен закона, тъй като установената с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта на осъдения към момента на проверката му като водач на МПС е била под 1.2%о и поради това деянието му с обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК е несъставомерно. Оплакването за явна несправедливост е свързано с липсата на мотиви в съдебните актове, защо на Б. е наложено наказание „лишаване от свобода“, а не „пробация“. Пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на прокуратурата изразява становище, че не са налице релевираните от осъдения нарушения, поради което като неоснователно, искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 108/26.03.2014год. по нохд № 4946/2013год. на РС-Варна, Х. И. Б. е признат за виновен в извършено на 11.08.2013год. в [населено място] престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, при установена концентрация на алкохол в кръвта му над 1, 2 %о, а именно-1.22 на хиляда, установено по надлежния ред-техническо средство „Дрегер 7510“, с фабр. № /номер/, със срок на валидност до 24.12.2013год., поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от датата, от която той е лишен от това право по административен ред-12.08.2013год. С решение по внохд № 443/2014год. Варненският окръжен съд е потвърдил присъдата. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по диференцираната процедура на гл. ХХVII-чл. 371, т.1 от НПК, като Б. се е съгласил да не се разпитват свидетелите, чийто показания от досъдебното производство съдът ще ползва при постановяване на присъдата. Пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения не оспорва приетата за установена от съдилищата следна фактическа обстановка: На инкриминираните с обвинителния акт дата, място и час, Х. Б. е управлявал МПС-л.а. „модел“, с рег. № /номер/. В пътния участък на [населено място],[жк], той е спрян от полицейски служители за проверка. След установяване самоличността на Б., той бил тестван с техническо средство“Дрегер“, който показал положителна проба в кръвта му-1,22%о, за което показания пред разследващия орган са дали полицейските служители-свидетелят Д. В. А. и Д. М. Д.. За установеното на Б. е бил съставен АУАН № 798599/11.08.2013год., както и е издаден талон за медицинско изследване № 0400754, с направление към МБАЛ [фирма]. Осъденият саморъчно отбелязал в протокола за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго силно упойващо средство/л.14 от досъдебното производство/, че отказва да даде кръв за алкохолна проба. Основният довод на защитата в подкрепа на искането си за отмяна на съдебните актове по реда на възобновяването е, че инкриминираното количество на алкохол в кръвта на осъдения е резултат на допустима грешка на техническото средство използвано при проверката от компетентните контролни органи за установяването му. Възражението на защитата на осъденото лице за процесуалната годност на резултата за наличие на алкохол, установен с техническо средство, е поставян пред съдилищата разгледали делото като първа и втора редовни инстанции, като за изясняване на това обстоятелство Варненския районен съд е назначил и съдебномедицинска експертиза, но впоследствие не е ползвал в мотивите си нейното заключение, което е изключил от доказателствената съвкупност. В тази насока съдът правилно се е позовал на императивния характер на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства, чиято задължителност не може да се противопостави на заключение на съдебномедицинска експертиза по същия въпрос, когато деецът е отказал да даде кръв за химическо изследване по отразените в Наредбата методи. Съобразно задълженията си по чл. 339 ал. 2 от НПК, в решението си въззивният съд също е дал отговор на това възражение с позоваване на доказателствата по делото и аргументирано го е отхвърлил /стр. 4, абз.1 от мотивите на решението/, като посочил защо не го възприема за състоятелно. Тези съображения се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. Към делото е приложена справка /л.12 от досъдебното производство/, от която е видно, че към момента на проверката на Б. е използвано техническо средство-„Дрегер 7510 с фабр. № /номер/ с извършено на 24.06.2013год. лабораторно изследване и заключение за неговата годност, съобразно заложените в него технически параметри. В заключение- по делото е установено, че контролните органи са спазили реда по Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, където в чл. 1, ал. 2 е посочено, че употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В конкретния случай, на осъдения е била предоставена възможността за медицинско изследване, но същият доброволно се е отказал от такова изследване, при което на основание чл. 6 от цитираната Наредба, съдът правилно е възприел за доказана концентрацията на алкохол в кръвта на Б. над 1.2%о, а именно-1.22%о установена с техническо средство. Поради изложеното, настоящият състав намира, че фактическите положения по делото, относими към обвинението по чл. 343б ал. 1 от НК, което е предмет на проверка по реда на възобновяването, са установени правилно и критиките към редовните две предишни съдебни инстанции за нарушения по приложението на закона са неоснователни. Ето защо, искането от осъдения за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, не може да бъде уважено. При проверката не се установиха и данни в подкрепа на довода за явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Последното е определено на основание чл. 54 от НК при законоустановения минимум от три месеца, с приложение на института на „условното осъждане“ като съдилищата са съобразили всички относими към индивидуализирането му обстоятелства и липсата на предпоставките за определянето му по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ алт. 1 от НК. Наказанието на Б. не е явно несправедливо, отговаря на изискването по чл. 35, ал. 3 от НК и е съответно на принципите за определянето и целите на наказанието по чл. 36 от НК, поради което и по това основание искането на осъдения е неоснователно. По изложените съображения и с аргумент за обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното от осъдения Х. И. Б. чрез неговия защитник-адв. К. О. Б. искане за отмяна/изменяване/ по реда на възобновяването на решение № 141 от 26.05.2014год. по внохд № 443/2014 год. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: