6 Р Е Ш Е Н И Е № 208 гр. София, 03 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №908 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия П. О. П. и частния обвинител и граждански ищец А. И. А. срещу присъда №3 от 13.01.2016 г., постановена по ВНОХД №4213/2015 г., по описа на Софийски градски съд. С присъда №11, постановена на 08.04.2014 г. по НОХД №23928/2011 г., по описа на Софийски районен съд, подсъдимият П. е признат за виновен в това, че 01.06.2009 г. в [населено място], в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконни действия, от които е било възможно да настъпят тежки последици за виновния причинил на А. тежка телесна повреда- постоянна слепота на дясно око, като на основание чл.132, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2, във вр. с ал.1 НК му е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец А. сумата от 10 000 лева- обезщетение за претърпени в резултата на престъплението неимуществени вреди, сумата от 2 500 лева- представляващи направени разноски, а предявения граждански иск е отхвърлен за разликата до пълния му размер от 70 000 лева. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 835, 20 лева- разноски по водене на делото. С въззивна присъда №3 от 13.01.2016 г., постановена по ВНОХД №4213/2015 г., по описа на Софийски градски съд е отменен постановения първоинстанционен акт в наказателната му част, като вместо него подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 01.06.2009 г. в [населено място] причинил на частния обвинител и граждански ищец А. тежка телесна повреда постоянна слепота на дясно око, като на основание чл.128, ал.2, във вр. с ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание две години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда е изменена първоинстанционната присъда в гражданската й част, като е увеличена уважената част на гражданския иск до 50 000 лева, както и дължимата държавна такса върху него до 2 000 лева. С въззивната присъда подсъдимият П. е осъден да заплати допълнително в полза на Държавата и разноски по водене на делото в размер на 549, 44 лева. В касационната жалба на подсъдимия са посочени всички касационни основания, като се поддържа, че постановената въззивна присъда е незаконосъобразна и в наказателната и гражданската й част. Като нарушение на материалния закон се сочи това, че съдът не е отчел действията на пострадалия А. преди извършване на престъплението, които по своя характер е трябвало да бъдат преценени като нападение, тъй като са довели до увреждане на подсъдимия, причинено в резултат на нанесени му удари. Оспорват се и изводите на въззивния съд, че престъплението е осъществено при „пряк умисъл“, като се твърди, че липсват мотиви, които да подкрепят този извод. Поддържа се, че съдът не е оценил събраните в хода на наказателното производство доказателства, като неправилно не е обсъдил задълбочено показанията на пострадалия А. и свидетелката К.. Поддържа се, че незаконосъобразно не са били кредитирани обясненията на П., като неправилно същите са преценени като нелогични и вътрешно противоречиви. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК не се сочат конкретни основания, като единствено се предлага наказанието, наложено на подсъдимия да бъде намалено както по интензитет, така и по продължителност, като бъдат отчетени последиците от деянието, формата на вината при извършването му и наличието на съпричиняване. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец А. се поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че не са били налице предпоставките за приложение на института на условно осъждане. Оспорват се и изводите на въззивния съд, по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като се поддържа, че той е следвало да бъде уважен в пълния му размер от 70 000 лева. В касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба като възпроизвежда отново отразените в нея оплаквания. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а депозираната от него уважена. Твърди, че въззивният съд е направил верен анализ на събраните доказателства и е дал правилна квалификация на инкриминираното деяние. Моли въззивната присъда да бъде изменена, като бъде отменено приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и отмереното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Представителят на държавното обвинение предлага и двете касационни жалби да бъдат преценени като неоснователни. Поддържа, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, в развилото се наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а определеното наказание на подсъдимия и присъденото обезщетение на пострадалия са справедливи. На тези основания предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият П. моли съдът да прецени правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прие, че въззивната инстанция е направила верен анализ на доказателствените материали и е установила правилно фактите по делото. Правилно са били кредитирани показанията на свидетелите А. А., И. А., К. и частично обясненията на подсъдимия П., като вярно съдът е приел, че те установяват обстоятелството, че процесното нараняване е причинено чрез нанесен от подсъдимия на пострадалия удар с ръка. Вярно съдът е приел, че този удар е нанесен в хода на развило се сбиване, което е предизвикано от действия на подсъдимия П.. Вярно съдът е преценил, че тези гласни доказателствени средства се допълват от заключенията на приетите по делото съдебно- медицинска експертиза, приложената друга съдебно медицинска документация и протокола за извършено разпознаване. Касационната инстанция прецени, че въззивният съд е събрал всички относими към предмета на производството доказателства и вярно ги е обсъдил. Ето защо оплакването, отразено в касационната жалба, че изводите на съда, относими към начина на нанасяне на увреждането и неговия автор не почиват на доказателствата по делото е неоснователно. Всеки един от посочените по- горе свидетели дава информация за механизма на причиняване на травмата, като те са категорични, че тя е резултата на нанесен от подсъдимия удар с ръка в областта на дясното око на пострадалия. Правилно съдът не е кредитирал изцяло обясненията на П., в частта им, че той единствено е бутнал пострадалия А., тъй като същите се опровергават не само от показанията на свидетелите очевидци, но и от заключението на съдебно- медицинската експертиза, където е посочен вероятния начин на причиняване на увреждането (чрез удар). Касационният съд не възприе и оплакването, че във въззивните мотиви няма яснота кои точно гласни доказателствени средства са ползвани- тези депозирани пред решаващият първостепенен съд или свидетелски показания, дадени в друга фаза на процеса. От материалите по делото е видно, че първоинстанционният съд е приобщил по реда на чл.281 НПК показанията на всички свидетели по делото (извън свидетеля Б.), дадени в хода на съдебното производство пред друг състав на първостепенния съд. Правилно въззивната инстанция е преценила, че по този начин е ограничен принципа на непосредственост, но това действие е било оправдано с оглед дългия период от време, изминал от инкриминираната дата до момента на провеждане на съдебното следствие пред този състав на съда. Настоящият съдебен състав приема, че доколкото законодателят, в разпоредбата на чл.281 НПК, е предвидил легален процесуален способ за приобщаване към доказателствената съвкупност на показания, дадени пред друг състав на съда, то използването им за изясняване на релевантните за делото факти не може да бъде преценено като нарушение на процесуални правила. Правилно са били кредитирани и протоколите за извършено разпознаване, тъй като тези процесуални документи съдържат всички предвидени в закона реквизити и доказателствените им резултати се потвърждават и от показанията на свидетелите К. и И.- поемни лица участвали при извършване на обсъжданите действия по разследването. Предвид всичко изложено, касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и атакуваната въззивна присъда не следва да бъде отменена. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд прецени, че при правилно установените обстоятелства по делото въззивният съд е приложил вярно материалния закон. Правилно съдът е преценил, че с действията си подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.128, ал.2 във вр. с ал.1 НК. Вярно въззивната инстанция не е приела, че е възможно приложението на чл.12, ал.1 НК. Правилно съдът е отчел, че след инцидента с кучето на пострадалия А., подсъдимият е напуснал мястото на произшествието и е влязъл в намиращия се в близост автосервиз. Инкриминираните по делото действия са настъпили след това- при завръщането му в близост до имота на пострадалия- в хода на възникнал между двама бой. Този втори конфликт е започнал след като подсъдимият е нанесъл удари с крак по вратата на имота на А., което изключва възможността да се приеме, че действията му са в резултат на нападение от пострадалия. Правилно съдът е изключил възможността инкриминираното деяние да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.132 НК. Вярно е отчел, че независимо от емоционалното състояние на подсъдимия, възникнало в резултата на ухапване от кучето на А., то не отговаря на това, което е характерно за афектния умисъл. Липсва типичното стесняване на съзнанието, невъзможност да се прави нормална оценка на случващото се и съответните типични за това състояние поведенчески и вегетативни реакции. При преценката за възможното приложение на чл.132 НК правилно въззивният съд е приел, че ухапването от куче на пострадалия (без същото да е предизвикано от целенасочени действия на последния насочени към постигане на този резултат) не може да бъде приравнено на насилие или противозаконно действие по смисъла на обсъжданата разпоредба и не може да бъде основание да се приложи привилегирования състав. Не на последно място следва да бъде отчетен и сравнително дългия период от време (между 10- 15 мин), изминал от първия инцидент и последвалото сбиване, в хода на което е причинено и инкриминираното увреждане. Касационната инстанция прецени, че въззивният съд правилно е приел, че престъплението е осъществено от субективна страна при пряк неопределен умисъл, като законосъобразно е отчел, че действията на подсъдимия, с които е причинено увреждането, са били такива, че той е съзнавал възможността да увреди окото (или други органи, намиращи се в областта на главата) и пряко е целял този резултат. Ето защо, касационният съд прецени, че вярно въззивният съд е установил, че подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.128, ал.2, във вр. с ал.1 НК, като материалния закон е приложен правилно. По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: Правилно при преценка на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия П., въззивният съд е отчел, че не съществува възможност то да бъде завишено (над отмереното от първата инстанция в размер на две години „лишаване от свобода“), тъй като във въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци такова изрично искане не е било направено. Законосъобразно при определянето му съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, особеното емоционално състояние, в което се е намирал непосредствено преди извършване на престъплението и дългия период, през който е продължило производството. Вярно съдът не е отчел съществуването на отегчаващи отговорността обстоятелства. Правилно е била приложена и разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като въззивният съд вярно е отчел, че от една страна са налице материално- правните предпоставки за отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, а от друга по този начин могат да бъдат постигнати целите му. С оглед липсата на конкретни оплаквания, отразени в касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец А. във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, съдът не може да ги обсъди конкретно, като единствено следва да отбележи, че така наложеното наказание е било най- тежкото възможно, което е могло да бъде наложено и изпълнението му законосъобразно е било отложено за максималния предвиден в закона изпитателен срок. По гражданския иск: Касационната инстанция прецени, че определеното обезщетение за причиненото на пострадалия А. увреждане в размер на 50 000 лева е справедливо и съобразено с изискванията на чл.52 ЗЗД. Правилно въззивният съд е преценил, че отмереното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 10 000 лева е силно занижено, като е приел, че тежестта на увреждането (загуба на око) и обстоятелството, че не може да настъпи подобрение за пострадалия, налагат определянето на по- висок размер на обезщетението. Касационният съд прецени, че правилно предявения граждански иск не е бил уважен в пълния му размер (от 70 000 лева), тъй като независимо от тежестта на причиненото увреждане и невъзможността за възстановяване същото позволява на пострадалия да води нормален живот. Ето защо касационната инстанция прие, че оплакването на частния обвинител и граждански ищец за несправедливост на присъденото обезщетение е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №3 от 13.01.2016 г., постановена по ВНОХД №4213/2015 г., по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.