2 Р Е Ш Е Н И Е № 34 С., 19.02. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 13 февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 642/2012 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1322 от 26.11.2012г. по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 160 от 21.03.2012г. по гр. дело № 61/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5923 от 10.11.2011 г. по гр. дело № 4957/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. Г. З. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. сумата 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправно въпроса относно прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 З. при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди произтичащи от непозволено увреждане при незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано. В Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, т. 11 се приема, че при определяне размера на неимуществени вреди се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Така понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, придобива конкретно съдържание съобразено с релевантни за спорното право фактите и обстоятелствата. Според т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя глобално по справедливост. Съдът следва да съобрази броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените деяния; причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които дееца впоследствие е признат за невинен и причинете вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Изхождайки от приетото по постановения правен въпрос в посочената задължителна съдебна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд следва, че разрешаването на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволеното увреждане пряко е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилите вреди следва да се съизмеряват, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Прието е с обжалваното решение, че ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, предаден е на съд и с влязла в сила присъда оправдан по повдигнатото обвинение. Прието е, че в периода на наказателното преследване продължило пет години и шест месеца (ищецът е бил привлечен като обвиняем м. юни 2005 г. и признат за невиновен м. юли 2007 г., като присъдата е влязла в сила на 31.01.2011г), ищецът е претърпял болки и страдания изразени в негативни и депресивни преживявания, притеснения, стрес, влошаване на здравословното състояние, което с оглед и на възрастта му (пенсионна) е преценено, че по справедливост ищецът следва да бъде парично овъзвъзмезден в размер на 50 000 лв. В касационната жалба се прави оплакване за материалноправна незаконосъобразност и необоснованост на решението при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който поради неотчитане на правно -релевантни факти се явява силно завишен. Ответникът Г. Г. З. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Обжалваното решение е частично неправилно. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е отчел обстоятелството, че ищецът е бил привлечен да отговоря по обвинение в извършване на едно деяние, като през целия период на наказателното преследване е бил с мярка за неотклонение „подписка”, че прокуратурата не е изнасяла информация по образуваното наказателно преследване и няма отношение към придобилия публичност случай, която се дължи на поведение на трето лице. Установено е, че в периода на воденото разследване ищецът е имал здравословни проблеми, но по делото е останал недоказан характера и интензитета на заболяванията, за да се прецени степента на причинените болки и страдания. Няма категорични доказателства повдигнатото обвинение да е в причинна връзка с невъзможността ищецът да си намери работа като се има предвид, че същият е бил в пенсионна възраст. Неотчитането на горните обстоятелства е довело до необосновано завишаване на определеното обезщетение в размер на 50 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че за претърпените от ищеца морални вреди от повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е бил оправдан следва да му се определи обезщетение в размер на 25 000 лв., който съответства на доказаните действително претърпени болки и страдания и отговаря на общественото разбиране за справедливост. Този размер отчита болките и страдания, които са доказани да са в пряка причинна зависимост с незаконното обвинение и удовлетворява изискването за справедливо възмездяване на морално увреденото лице. Предвид изложеното обжалването решение ще следва да се отмени в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е уважен в размер над 25 000 лв. до уважения размер 50 000 лв. и за разликата от 25 000 лв. иска следва да се отхвърли. Решението ще следва да се отмени и в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати съдебните разноски над 430 лв. до присъдените 860 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 160 от 21.03.2012г. по гр. дело № 61/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5923 от 10.11.2011 г. по гр. дело № 4957/2011 г. на Софийски градски съд за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. за разликата над 25 000 до 50 000 лв. и в частта за съдебните разноски за разликата над 430 лв. до 860 лв. ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Г. З. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано за разлика над 25 000 лв. до уважения размер 50 000 лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З.. ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която иска по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. е уважен за 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за което лицето е оправдано. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ