Ключови фрази
Ревандикационен иск * нередовност на исковата молба * правомощия на въззивната инстанция * преценка за допустимост на въззивно решение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

София, 01.11.2017 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4543 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Т., А. Д. И., Д. Д. И., М. И. Г., А. Б. Ж., И. Б. А., Е. Г. Б. и А. Г. Б. чрез пълномощника им адвокат П. П. против решение от 7.04.2016 г., постановено по гр.д. № 239 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 29.04.2015 г. по гр.д. № 1/2014 г. на Районен съд-Берковица за отхвърляне на предявения от М. Б. Т., А. Д. И., Д. Д. И. /тримата правоприемници на починалия на 9.01.2016 г. ищец Д. И. Т./, М. И. Г., А. Б. Ж., И. Б. А. и Е. Г. Б. против З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот 233 от кв.17 по плана на [населено място], област М., целия с площ от 1500 кв.м., заедно с намиращите се в него три сгради, от които две жилищни и една стопанска, като придобит на основание наследство, а по отношение на Д. Т. и завещание.
З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц. не са изразили становище по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
С определение № 148 от 10.04.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с цел преценка допустимостта му.
В исковата молба ищците са заявили, че са собственици на ПИ 233 от кв.17 по плана на [населено място] с площ от 1500 кв.м., записан в разписните книги на името на наследници на П. И. Т. и Д. И. Т., лично и като наследник на П. Т. и по завещание, като са поискали предаване владението на процесния имот. Уточнявайки исковата молба по указание на съда, са заявили, че собствеността е придобита по нотариално завещание на Т. Б. Ц. в полза на П. И. Т. и Д. И. Т. за жилищна сграда, застроена на петдесет кв.м. и дворно място от 350 кв.м. ведно с хамбар, което по действащия план попада в ПИ 233 с площ от 1500 кв.м., в който са застроени две жилищни и една стопанска сграда, като приживе наследодателката допуснала наследодателя на ответниците Л. Г. Ц., поч.1995 г. временно да ползва една от сградите, но последните и понастоящем отказват да освободят имота.
Ответниците З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц. не са подали отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание от 15.02.2015 г. са представили влязло в сила решение от 12.11.2014 г. по гр.д. № 269/2014 г. на Окръжен съд-Монтана /неприето като доказателство по делото от първоинстанционния съд/, с което е признато за установено по отношение на Д. И. Т. /праводател на настоящите ищци М. Б. Т., А. Д. И. и Д. Д. И./, че З. К. Ц., Г. Л. Ц. и Г. Н. Ц. са собственици по наследство и давностно владение на 430 кв.м., представляващи УПИ Х-233, част от ПИ 233 от кв.17 по плана на [населено място], ведно с находящата се в него масивна жилищна сграда с обща застроена площ 66 кв.м. с посочени граници на имота и е отменен относно този имот констативен нотариален акт за собственост на Д. И. Т. № 488, том III, рег. № 1903, н.д. № 211 от 22.05.2013 г. на нотариус О. К..
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.108 ЗС, като е приел, че не са представени доказателства за собственост на наследодателката П. И. Т., а от неоспорената съдебна експертиза е видно, че завещания имот не е идентичен с процесния имот. Във въззивната жалба на ищците са наведени доводи, че експертното заключение е било оспорено и е поискано назначаване на нова експертиза, както и че необосновано е прието, че липсват доказателства за собствеността на П. Т. и за допуснато процесуално нарушение, поради отказа на съда да отложи делото с оглед заболяването на процесуалния представител на ищците и да им даде възможност да ангажират доказателства за владението на имота. Въззивният съд е отказал допускане на нова съдебно-техническа експертиза и е допуснал и събрал ангажираните от ищците гласни доказателства.
Постановявайки решението си Окръжен съд-Монтана е приел, че Д. Т. и майка му П. Т. са получили по силата на нотариално завещание от 30 юли 1951 г. от Т. Б. паянтова къща от 50 кв. м. и хамбар заедно с дворно място от 350 кв. м., при съседи на имота: наследници на Ц. Б., И. Т., Улица и П. Ц., като П. Т. е починала през 1978 г. и ищците са нейни наследници по закон. Възприел е и заключението на вещото лице и е направил извод, че проследяването на регулационните промени не позволява да се идентифицира завещаният имот, който ищците твърдят, че притежават. Завещателят Т. Б. е записан като собственик на два имота и не е ясно кой от тях е предмет на разпореждане със завещанието от 1951 г. Няма съвпадане на площите на обозначения имот № 34 по плана от 1935 г. и завещания имот. Въззивният съд е счел, че не може да се приеме, че ищците притежават целия имот № 233 по сега действащия план, тъй като той е с площ, надхвърляща почти пет пъти площта на имота по завещанието, като липсват данни за придаване на места по регулация, за придобиване чрез сделки или по давност, за да се направи извод, че към завещаните 350 кв. м. са добавени още 1250 кв. м. и да се получи площта на процесния имот, а и в исковата молба ищците са се позовали само на наследствено правоприемство то П. Т..
Въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В исковата молба ищците са твърдели, че са собственици на поземлен имот 233 от кв.17 по плана на [населено място], целия с площ 1500 кв.м. и на намиращите се в него сгради. С молба вх. № 30 от 13.02.2014 г. ищците са уточнили, че са придобили собствеността на основание публично завещание по н.д. № 84/1951 г., съгласно което имотът представлява къща /паянтова/, застроена на 50 кв.м. с дворно място от 350 кв.м. с хамбар при съседи: н-ци на Ц. Б., И. Т., улица и П. Ц., като по действащия регулационен план на [населено място] имотът попада в поземлен имот № 233 от кв.17, целия с площ от 1500 кв.м. при съседи по скица: улица, улица, ПИ VII-162, VI-160, IV-159, ПИ 158.
Неясно остава дали се претендира собствеността на целия имот от 1500 кв.м. и как е придобита разликата над завещаните 350 кв.м., или се претендира дворно място от 350 кв.м., в който случай ищците следва да уточнят границите му в рамките на заснетия имот № 233 от 1500 кв.м.
Постановеното по нередовната искова молба въззивно решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана. При новото разглеждане въззивният съд следва да остави исковата молба без движение за уточняване дали предмет на спора е имот № 233 с площ 1500 кв.м. и всички сгради в него, в който случай ищците следва да посочат и твърденията си за юридическите факти довели до изменение на площта на имота от завещаните им 350 кв.м. до сегашните 1500 кв.м. или предмета на спора са завещаните 350 кв.м., в който случай следва да индивидуализират твърдените от тях граници в рамките на имот № 233 с площ от 1500 кв.м. И в двата случая при допустимост на уточнения иск при разрешаването на спора съдът следва да формира извод за местоположението на завещания имот от 350 кв.м., включително и чрез експертно заключение /изслушаната по делото експертиза е непълна и неясно обоснована по този въпрос/, както и да установи какъв е градоустройствения статут на имот № 233 /данните от експертизата са, че освен кадастрални планове, за имота има и регулационни планове от 1935 и от 1970 г./ като при разрешаването на спора приложи и импертивните норми, уреждащи действието на улично-регулационен план и на дворищно-регулационен план, като съобрази и изменението на нормативната уредба с влизане в сила на ЗУТ, доколкото тези законови норми са относими при преценка границите на правото на собственост. След уточняване предмета на спора съдът следва да прецени и допустимостта на иска на всеки от ищците с оглед наличието на сила на пресъдено нещо по решение от 12.11.2014 г. по гр.д. № 269/2014 г. на Окръжен съд-Монтана.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение от 7.04.2016 г., постановено по гр.д. № 239 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: