Р Е Ш Е Н И Е   № 69   гр.София, 25.03.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти февруари  две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                         КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                              със секретар   Ани Давидова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско  дело под № 260/2009 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Е. Б. е. АД, гр. П. против решение № 276/05.01.2009 год. по гр.дело № 474/2008 год. на Окръжен съд Я. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му, в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение. Ответникът Ф. НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ В Б. , гр. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, затова настоява да се остави без уважение. Въззивното решение е допуснато на касационно обжалване, с определение № 829/21.08.2009 год. по гр.дело № 260/2009 год. на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният съд обсъди касационните доводи, представляващи отменителни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение № 697 от 30.09.2008 год. по гр.дело № 880/2008 год. на Районен съд Я. , в частта, с която е уважен ревандикационния иск на Ф. на научно-техническите съюзи, гр. С., по отношение на недвижим имот, представляващ трафопост, попадащ в сграда с идентификатор 87374.538.1, с площ от 109 кв.м., находящ се в гр. Я., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата основателност и доказаност. Съобразявайки правните норми на ЗЕЕЕ/отм./, както и тези на действащия Закон за енергетиката, относно правата на собствениците и ползвателите на енергийни обекти, за какъвто приел процесния недвижим имот, въззивният съд е установил, че при отсъствие на доказано право на ползване, или реализирано изкупуване от страна на ответника „ЕВН”АД- П. , по отношение на него не намират приложение законовите правила, относно сервитутите за енергийните обекти, поради което носител на правото на собственост върху обекта е ищецът, който може да го защити успешно с иска по чл.108 ЗС, в какъвто смисъл районният съд се е произнесъл, като го е уважил. Касационният съд не споделя изложените правни изводи. Видно от представените писмени доказателства сградата, в която се намира процесния трафопост е приета и въведена в действие, с приемателен протокол обр.16 от 29.05.1980 год., по отношение на която сграда е прието, че е собственост на „Д”, гр. Я., с влязло в сила решение № 7/16.07.1996 год. по гр.дело № 671/1994 год. на Я. окръжен съд. Към този момент е в сила Закон за електростопанството /ДВ, бр.95/1975 год.-ДВ, бр.64/1999 год./, според който електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост /чл.2 ЗЕ/. С влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ДВ, бр.64/1999 год./ за енергийните предприятия възникват вещни права на безвъзмездно ползване на части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен газ и обслужващи потребителите в сградата /чл.59, ал.4 ЗЕЕЕ/. А разпоредбата на чл.60 от същия закон регламентира създаването на сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти, по силата на този закон. С влизане в сила на Закона за енергийната ефективност процесният обект, като съществуващ енергиен обект не е променил своя статут, създаден с предходните закони: Закон за електростопанството /ЗЕ/ и Закон за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/, поради което правото на собственост относно този обект съществува отделно от правото на собственост върху сградата и по отношение на него ищецът не е доказал материалноправната си легитимация, една от предпоставките за уважаване на ревандикационния иск. Водим от горните съображения, касационният съд счете, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, а искът по чл.108 ЗС като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли с присъждане на разноските за всички инстанции, които са в размер на 926 лева, от които сумата 780 лева представлява юрисконсултско възнаграждение, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение № 276/05.01.2009 год. по гр.дело № 474/2008 год. на Я. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 697/30.09.2008 год. по гр.дело № 880/2008 год. на Я. районен съд, както и в частта, с която „Е”АД, гр. П. е осъден да за плати на „Ф”, гр. С. сумата 232,42/двеста тридесет и два лева + 0,42 ст./лева разноски за въззивната инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на „Ф”, гр. С. против Е. Б. е. АД, със седалище гр. П. за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ трафопост – самостоятелен инфраструктурен обект в сграда с идентификатор № 8* попадащ в сграда с идентификатор № 8* в поземлен имот с идентификатор № 8* с площ 109 кв.м., находящ се в гр. Я., ул.”Д” № 8, ет.1. ОСЪЖДА „Ф”, гр. С. да за плати на Е. Б. е. АД, със седалище гр. П. разноските за всички инстанции в размер на 926/деветстотин двадесет и шест/лева, от които 780/седемстотин и осемдесет/лева – юрисконсултско възнаграждение.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: